изтриване и запис, както и „Долби“ система за намаляване на шума. Купих го евтино на една разпродажба. Досега не ми е създавало никакви проблеми.
— Нещо незаменимо за душата — каза Арктър.
— Абсолютно — съгласи се Барис, докато се настаняваше в креслото и се облягаше назад, сваляйки слънчевите си очила. — В момента нямаме друго средство, за да разберем какви са плановете им. Знаеш ли, Боб, мисля, че можеш да направиш едно нещо, въпреки че ще отнеме време.
— Да продам къщата и да се преместя — каза Арктър.
Барис кимна.
— Дявол да го вземе! — възрази Лъкман. — Това е нашият
— Колко струват сега къщи като тази в нашия район? — попита Барис, сключвайки ръце зад тила си. — Лихвеният процент се е покачил. Може и да спечелиш от тази работа, Боб. От друга страна, при бърза продажба може да претърпиш загуба. Но, Господи, Боб, против теб действат професионалисти!
— Познавате ли добър агент по продажби на недвижима собственост? — обърна се Лъкман към двамата.
— Винаги се интересуват от причината за продажба — отбеляза Арктър. — Какво ще им кажем?
— Да, не можем да им кажем истината — съгласи се Лъкман. — Бихме могли да им кажем…
Той се замисли, докато мрачно пиеше бирата си.
— Нищо не мога да се сетя. Барис, каква причина да изтъкнем?
— Просто ще им кажем, че из цялата къща са скрити наркотици, и тъй като не знаем къде са, сме решили да се преместим и нека новият собственик се мъчи вместо нас.
— Не — възрази Барис. — Не мисля, че можем да си позволим да кажем такова нещо. Предлагам да кажеш, Боб, че си почнал нова работа.
— И къде му е новата работа? — попита Лъкман.
— В Кливлънд — каза Барис.
— Мисля, че трябва да им кажем истината — настоя Арктър. — Всъщност, можем да пуснем обява в „Ню Йорк таймс“: „Модерна къща с три големи стаи с висококачествена дрога, скрита навсякъде. Стойността на дрогата влиза в цената“.
— Ще започнат да ни звънят и да ни питат каква е дрогата — възрази Лъкман. — А ние не знаем. Може да е всякаква.
— Освен това ще се интересуват какво е количеството — обади се Барис. — Сериозните купувачи няма начин да не се заинтересуват колко дрога има тук.
— Да — каза Лъкман. — Възможно е да има унция трева или пък фунтове хероин.
— Предлагам — каза Барис — да се обадим на Отдела за борба с наркотиците, да им обясним ситуацията и да ги помолим да дойдат и да приберат дрогата. Да претърсят къщата, да я намерят и да се погрижат за нея. Защото, нека бъдем реалисти — наистина няма време да се продаде къщата. Проучвал съм как стоят нещата в подобна ситуация от гледна точка на закона, и в повечето литература пише…
— Ти си луд! — каза Лъкман и го изгледа, сякаш вижда някоя от листните въшки на Джери. — Да се обадим на
— Това е най-доброто, на което можем да се надяваме — продължи Барис спокойно — и ще минем през детектор на лъжата, за да докажем, че не знаем какво е скрито тук и къде е скрито. То е тук без наше знание и разрешение. Ако им кажеш това, Боб, те ще те оправдаят. — След кратка пауза добави: — Евентуално. След като всички факти се изяснят от съда.
— Но от друга страна — каза Лъкман, — ние имаме свои собствени скривалища. Ние
— Нямаме никакъв изход — каза Арктър. — Явно сме им в кърпа вързани.
От съседната стая излезе Дона Хоторн. Носеше къси до коленете панталони, косата й беше разрошена, а лицето — подпухнало, явно беше спала.
— Прочетох бележката и влязох — каза тя. — Почаках ви малко и после заспах. На бележката не пишеше кога ще се върнете. Защо се бяхте развикали? Господи, колко сте нервни. Събудихте ме.
— Ти ли пуши трева тук? — попита я Арктър. — Преди да заспиш?
— Разбира се — каза тя. — Иначе нямаше да мога да заспя.
— Този фас е на Дона — каза Лъкман. — Дай й го.
„Господи — помисли си Боб Арктър. — Бях затънал във всичко това, точно колкото и те. Затънали бяхме заедно“. Тръсна глава, потрепера и примигна. „Въпреки нещата, които знам — продължи размислите си той, — аз продължавах да съм затънал сред тази лудост и параноя заедно с тях, виждах всичко по начина, по който го виждаха те — размито. Отново е мрачно — мракът, който обгръща тях, обгръща и мен. Мракът обгръща целия този илюзорен свят, в който блуждаем.“
— Ти ни спаси — каза той на Дона.
— От какво? — попита тя, озадачена и сънена.
„Не това, което съм аз — помисли си той, — и не това, което знам, ни отърва днес, а това момиче — то ни спаси и тримата. Дребното чернокосо момиче със смешните дрехи, за което докладвам, което лъжа и с което се надявам да спя… Друга лъжлива и шибана реалност, която се върти около това секси момиче, рационална гледна точка, която внезапно ни върна на земята. Какво ли щеше да стане с нас иначе? Ние и тримата бяхме затънали. И то не за първи път. Дори не за първи път в днешния ден.“
— Не бива да оставяте къщата отключена — каза Дона. — Можеха да ви ограбят и вие щяхте да сте си виновни. Големите застрахователни компании казват, че не плащат, когато някой остави вратата или прозореца отключен. Това е главната причина, поради която влязох, като видях бележката. Когато вратата е отключена, трябва да има човек тук.
— Откога си тук? — попита я Арктър. Може би тя беше прекъснала слагането на апаратурата. А може би не. Най-вероятно не.
— От около трийсет и осем минути. — Лицето й се проясни. — Боб, донесох книгата за вълците, искаш ли да я видиш? Има много гадости в нея, ако ме разбираш…
— В живота има само гадости и нищо друго — каза Барис, по-скоро на себе си. — Гадости, които водят към гроба. И това важи за всичко и всички.
— Правилно ли чух, че искаш да продадеш къщата? — обърна се Дона към Арктър. — Или съм го сънувала? Не съм много сигурна, това което чух, звучеше странно и шантаво.
— Всички сме го сънували — отвърна Арктър.
„Ако наркоманът е последният, който разбира, че е наркоман, то може би всеки човек последен разбира какво точно е имал предвид когато е казал нещо“ — помисли си той. Чудеше се колко от нещата, които Дона го е чула да казва, са били сериозно негово намерение. Чудеше се каква част от безумието през този ден — неговото собствено безумие — беше реалност, или бе само резултат от контакта му с откачени, от откачената ситуация? Във всеки случай, за него гледната точка на Дона беше еталон за реалност. Тя беше задала естествен за нея въпрос. Как му се искаше да може да й отговори.
7
На следващия ден Фред, облечен в калейдоскопния си костюм, се появи в управлението, за да чуе информацията за монтирането на подслушвателната апаратура.
— В сградата са монтирани шест холокамери. Засега смятаме, че ще са достатъчни. Те предават информацията в сигурен апартамент, който се намира по-нататък по улицата от къщата на Арктър, в същия квартал — обясняваше Ханк над план на къщата на Боб Арктър, разтворен върху металната маса помежду им. Фред усети как го побиват тръпки, но само за миг. Взе листа и проучи местоположението на камерите, всяка от които беше в различна стая, така че всичко да бъде под наблюдение и да се подслушва.
— Така че аз ще преглеждам записите в този апартамент — каза Фред.
— Използваме го за наблюдението на около осем — или може би вече девет къщи или апартаменти в района. Следователно ще се срещаш с други агенти под прикритие, които също ще идват да преглеждат записите.
