Камера помътняла

— Може някой да ме види, когато влизам в апартамента. Твърде близо е.

— Предполагам, че е така, но апаратурата ни е огромна, със стотици модули, и това е единственото удобно за нас място от гледна точка на електрониката. Ще трябва да ходиш там, поне докато не получим законно разрешение за друга квартира. Работим по въпроса… Имаме предвид две по-отдалечени места, където ще се чувстваш по-уютно. Но предполагам, че ще стане след една-две седмици. Ако холокамерите могат да предават информацията с допустимо разсейване на информацията през микрорелейни кабели като старите…

— Просто ще им кажа, че се срещам там с някое момиче, ако Арктър, Лъкман или някой от останалите ме видят да влизам.

Това всъщност не усложняваше нещата чак толкова. Всъщност дори щеше да му спести време, което беше важен фактор. Можеше да отскочи набързо до тайния апартамент, да прегледа записите, да определи кое е от значение за докладите му и кое не му върши работа и после да се върне много бързо в…

„В моята собствена къща — помисли си той. — Къщата на Арктър. На единия край на улицата съм Боб Арктър, закоравелият наркоман, за когото се предполага, че е наблюдаван от полицията без негово знание, а веднъж на всеки два-три дни трябва да намирам претекст да отида на другия край на улицата, в апартамента, в който ще се превърна във Фред и да прегледам цели мили от ленти със записи, за да видя какво правя, и цялото това нещо ме потиска. Но пък ще ме предпази и ще ми даде ценна информация от личен характер. Вероятно онзи, който се опитва да ми навреди, ще бъде хванат от холокамерите още през първата седмица.“

От тази мисъл се почувства по-добре.

— Отлично — каза на Ханк.

— Запомни къде са разположени камерите. Ако се нуждаят от някаква поправка, вероятно ще трябва да я направиш ти в момент, в който си в къщата на Арктър и наоколо няма никой друг. Ти можеш да влизаш без проблеми в къщата му, нали?

„Мамка му — помисли си Фред. — Ако направя това, холокамерите ще ме запишат. Така че когато предам записите на Ханк, мен ще ме има на тях.“

Досега той всъщност никога не беше казвал на Ханк как научава това, което знае за заподозрените. В качеството си на Фред само донасяше сведенията, прикрит зад ефективно защитно устройство. Но сега имаше холокамери и микрофони, и информацията, която даваха те, не можеше да бъде автоматично редактирана, както правеше той при устните си доклади, пропускайки всичко, чрез което можеше да бъде разпознат. На записите щеше да се види как Робърт Арктър оправя развалените холокамери, лицето му щеше да изпълни целия екран. Но, от друга страна, той щеше да е първият, който щеше да прегледа записите. Значи все пак можеше да ги редактира. Само дето това щеше да му отнеме време и усилия.

Обаче как да ги редактира? Да изреже изцяло Арктър? Но Арктър беше заподозреният. Значи само Арктър, докато поправя холокамерите.

— Ще изрежа себе си — каза той. — Така че да не можеш да ме виждаш. Като предпазна мярка.

— Разбира се. Не си ли правил това преди? — Ханк му подаде няколко снимки. — Изрязвай се навсякъде, където се проявяваш като информатор. Това се отнася за холограмите, разбира се. За аудиозаписите няма да има нужда. Разбира се, ние сме наясно, че си някой от обкръжението на Арктър, който често посещава тази къща. Значи си или Джим Барис, или Ърни Лъкман, или Чарлз Фрек, или Дона Хоторн…

— Дона? — Той се разсмя. По-точно костюмът се разсмя — по своя си начин.

— Или Боб Арктър — продължи Ханк, проучвайки списъка си от заподозрени.

— И докладвам за себе си през цялото време — каза Фред.

— Така че трябва да оставяш и себе си от време на време в холозаписите, които ни предаваш, защото ако се изрязваш системно, ние ще се досетим кой си по метода на изключването, независимо дали го искаме. Това, което всъщност трябва да направиш, е да се изрязваш… как да го кажа? Изобретателно, артистично… По дяволите, думата е творчески. Например, в кратките моменти, в които претърсваш къщата или оправяш холокамерите, или…

— Защо не вземете просто да пращате някого в униформа веднъж месечно в къщата? — каза Фред. — И той да казва: „Добро утро! Идвам да поправя подслушвателните устройства, монтирани в къщата ви, в телефона ви и в колата“. Може Арктър да плати сметката.

— Тогава Арктър вероятно ще се скрие и после просто ще изчезне.

Фред се обади от вътрешността на калейдоскопния си костюм:

— Ако наистина крие толкова много. А това не е доказано.

— Арктър може би наистина крие много. Получихме нова информация за него и сега я анализираме. На практика вече няма никакво съмнение, че е двойствен. Той е фалшив човек. Така че го наглеждай, докато съберем достатъчно доказателства, за да го арестуваме и да го приберем на топло.

— Искате да му подхвърлите наркотици?

— Ще обсъдим този въпрос по-късно.

— Мислите ли, че заема високо място в йерархията на… знаете, СС Агенцията?

— Това, което ние мислим, няма никакво значение за твоята работа — каза Ханк. — Ние оценяваме, ти докладваш своите собствени заключения. Казвам ти това не за да те унижа, просто ние имаме много информация, с която ти не разполагаш. Безброй снимки, вкарани в базите данни.

— Арктър е обречен — каза Фред, — ако е виновен в нещо. А по думите ви усещам, че е.

— Ще му открием досие много скоро — отвърна Ханк. — И тогава ще можем да го приберем за всеобща радост.

Фред запомни грижливо адреса и номера на апартамента и изведнъж си спомни, че е виждал двойка млади наркомани неотдавна от време на време да влизат и излизат от сградата. Явно ги бяха арестували и сега използваха апартамента им за тази цел. Той ги харесваше. Момичето имаше дълга сламеножълта коса и не носеше сутиен. Веднъж преминаваше с колата си покрай нея, докато тя мъкнеше тежка пазарска чанта, и й предложи да я закара. Тогава поговориха. Тя беше жизнена, красива и плаха. Отказа му. Сега той разбираше защо. Вероятно и двамата са притежавали наркотици. А може и да са били дилъри. От друга страна, ако властите са имали нужда от апартамента, обвинението за притежание на наркотици винаги върши работа.

Запита се за какво ли ще бъде използвана от властите разхвърляната, но голяма къща на Боб Арктър, когато той бъде арестуван? Най-вероятно за още по-голям център за обработка на информацията.

— Къщата на Арктър ще ти хареса — каза той на глас. — Занемарена и мръсна е, както при всички наркомани, но е голяма. С хубав двор и много зеленина.

— Същото ни докладва и екипът, монтирал апаратурата. Има някои отлични възможности.

— Какво са докладвали? Че „има някои отлични възможности“, така ли? — Гласът от калейдоскопния костюм звучеше високо, но монотонно, което го вбесяваше. — Това ли казаха?

— Да, една от възможностите е много очевидна: гостната има изглед към кръстовището, така че могат да се наблюдават преминаващите коли и номерата им… — Ханк започна да се рови в своите многобройни книжа. — Но ръководителят на екипа каза, че толкова неща не са й наред, че не си струва да я използваме. Като се има предвид какви средства трябва да се вложат.

— В какъв смисъл? В какъв смисъл много неща не са наред?

— Покривът.

— Покривът е перфектен.

— Боядисване отвън и отвътре. Състоянието на подовете. Шкафовете в кухнята.

— Глупости — каза възмутено Фред, или по-точно костюмът му избуча. — Арктър може да оставя купища мръсни чинии, да не изхвърля боклука и да не бърше прахта, но там в края на краищата живеят трима мъже и нито една жена! Жена му го е напуснала, а това нали е женска работа? Ако Дона Хоторн се премести при него, както Арктър иска и за което я моли, тя може и да се погрижи за това. Както и да е, всяка служба по поддържане на чистотата ще вкара къщата в страхотен ред за половин ден. Що се отнася до покрива, това наистина ме вбесява, защото…