— Значи ни съветваш да използваме къщата, когато Арктър бъде арестуван и загуби правото на собственост?
Фред, или по-точно костюмът, се втренчи в Ханк.
— Е? — попита Ханк спокойно, приготвил химикалката си за писане.
— Нямам мнение. Постъпете както решите. — Фред стана от стола си, готвейки се да си тръгне.
— Не бързай да си тръгваш — каза Ханк, приканвайки го с жест да седне. Започна да се рови из книжата на бюрото си. — Имам тук едно нареждане…
— Ти винаги имаш нареждания — каза Фред. — За всеки.
— Това нареждане — каза Ханк — ме задължава да те пратя в стая 203, преди да си тръгнеш днес.
— Заради онази реч против наркотиците в Клуба на лъвовете ли? Вече си посипах главата с пепел заради това.
— Не, не е за това. — Ханк му подхвърли навитата на руло бележка. — За нещо друго е. Аз приключих с теб, така че защо не отидеш направо там и не видиш за какво става въпрос?
Озова се в бяла стая, напомняща болнично помещение, с неподвижно прикрепени метални мебели, чиста, стерилна и студена, с прекалено ярко осветление. Отдясно стоеше кантар с надпис: „ДА СЕ РЕГУЛИРА САМО ОТ ТЕХНИЦИТЕ!“ В стаята го чакаха двамина, облечени с униформите на полицейското управление на окръг Ориндж, но с лекарски нашивки.
— Вие сигурно сте офицер Фред? — попита го единият, който имаше дълги, извити нагоре мустаци.
— Да, сър — отвърна Фред. Почувства страх.
— Добре, Фред. Нека първо да ви уведомя, че както несъмнено знаете, всички ваши инструктажи и доклади се записват и след това се изучават за по-сигурно, да не би нещо да е пропуснато. Разбира се, това се прави с всички служители, които докладват устно, не само с вас.
Другият медицински служител каза:
— Плюс всички други контакти, които осъществявате с отдела, като телефонни разговори и допълнителни дейности, като вашата неотдавнашна реч в Анахайм пред момчетата от Ротъри клуба.
— Клуба на лъвовете — каза Фред.
— Вземате ли Субстанцията С? — попита другият медицински служител, който седеше отляво.
— Този въпрос, разбира се, е риторичен — каза другият, — защото несъмнено при вашата работа сте принуден да го правите. Така че няма нужда да отговаряте. Не защото ще ви обвиним в престъпление, а защото наистина въпросът е риторичен. — Той посочи масата, върху която имаше сложна апаратура и някакви допълнителни приспособления, каквито офицер Фред не беше виждал досега. — Седнете тук и не мърдайте, офицер Фред. Ще ви направим набързо няколко прости теста. Това няма да ви отнеме много време и няма да ви създаде никакъв психически дискомфорт.
— А за онази реч… — започна Фред.
— Това изследване се налага, защото през последния месец няколко агенти, работещи под прикритие, са попаднали във Федералните психиатрични клиники — каза медицинският служител от лявата му страна, докато сядаше и вадеше химикалка и някакви формуляри.
— Наясно сте, че към Субстанцията С има висока степен на пристрастяване, нали? — попита другият служител.
— Разбира се — отвърна Фред. — Разбира се, че съм наясно.
— Смятаме да ви направим тези тестове сега — каза седналият служител, — защото…
— Мислите, че съм наркоман? — попита Фред.
— Дали сте или не сте наркоман не е от първостепенна важност, тъй като се очаква през следващите пет години специалистите към химическите войски в армията да открият вещество — блокиращ агент.
— Тези тестове не са за проверка дали сте пристрастен към Субстанцията С, а за… Добре, нека да ви дам първо този въвеждащ тест. Целта е да разпознаете някои обекти. — Той постави на масата пред Фред карта с някакъв чертеж. — Сред на пръв поглед безсмислените линии се крие познат предмет, който трябва да разпознаете. Можете ли да ми кажете…
Бележка. През юли 1969 година Джоузеф Е. Боген публикувал революционната си статия „Другата страна на мозъка: Приложният мозък.“. В тази статия той цитира неизвестния доктор А.Л. Уиган, който през 1844 година е написал:
„По същество мозъкът е двойствен, също като органите, които го използват. След като тази идея ми хрумна, мислих върху нея повече от четвърт век, без да мога да намеря логически обосновано или поне правдоподобно опровержение. Вярвам, че може да се докаже, че: (1) Всеки главен мозък е нещо отделно и част от цялото като орган на мисълта; (2) Самостоятелният и общият процес на мисленето или умозаключенията могат да бъдат осъществени от всеки главен мозък едновременно.“
В статията си Боген заключава: „Вярвам [като Уиган], че всеки от нас притежава два мозъка в една и съща личност. В такъв случай могат да бъдат обяснени много неща. Но ние, в края на краищата, можем смело да се съгласим с принципната основателност на гледната точка на Уиган, заради субективното усещане на всички нас, че сме Един-единствен. Това вътрешно убеждение за Единство е най-ценното схващане на Западния човек…“
— …Какъв обект е това и да ни посочите очертанията му?
— За какво е всичко това? — попита Фред, взирайки се в медицинските служители, без да поглежда диаграмата. — Басирам се, че е заради речта пред Клуба на лъвовете.
Седналият служител каза:
— При много от хората, вземащи Субстанцията С, се губи връзката между лявото и дясното полукълбо на мозъка. Това води както до нарушения във възприятието, така и до когнитивни разстройства, въпреки че
— Говорите за тежките метали, които се натрупват в неврорецепторните зони в мозъка, нали? — попита Фред. — Необратими…
— Не — каза служителят, който стоеше прав. — Това не е мозъчно увреждане, а форма на отравяне, мозъчно отравяне. То въздейства на системата на възприятието чрез раздвояването й. Този тест, който правите, оценява изправността на вашата система на възприятие, дали тя работи като едно цяло. Можете ли да видите предмета? Не би трябвало да имате проблеми.
— Виждам бутилка кока-кола — каза Фред.
— Правилният отговор е бутилка сода — каза седналият служител, сменяйки листа с друг.
— Забелязали ли сте нещо нередно, когато изучавате записите на докладите ми? — попита Фред. — Нещо в говора ми? Някакви признаци за дефект в речевите ми способности? Затова ли правя тези тестове?
Беше чел за тези тестове за раздвоение на мозъка, правени в отдела от време на време.
— Не, това е обикновена проверка — каза седналият служител. — Ние осъзнаваме, офицер Фред, че агентите под прикритие са принудени да вземат наркотици заради служебните си задължения. Онези, на които им се налага да влизат във федералните клиники…
— Завинаги ли влизат там? — попита Фред.
— Не, не завинаги. Отново ви казвам, че това е разстройство на възприятието, което изисква известно време, докато човек се излекува…
— Мрак — каза Фред. — Мрак, който покрива всичко.
— Имали ли сте някога някакви вътрешни разговори? — попита го внезапно единият от служителите.
— Какво? — попита той неуверено.
— Между двете полукълба. Ако има увреждане в лявото полукълбо, където обикновено са разположени
