— Колко голяма?
— Какво имаш предвид?
— Колко голяма фабрика?
— Е… — запъна се Фрек, чудейки се как да продължи.
— Колко плати за нея? — попита Арктър, чиито дрехи също бяха покрити със смазка. Фрек видя, че са свалили карбуратора, въздушните филтри, маркучите и всичко останало.
— Приблизително десетачка — отвърна той.
— Джим можеше да ти я намери по-евтино — каза Арктър, възобновявайки работата си. — Нали, Джим?
— Тях сега на практика ги подаряват — каза Барис.
— Та това е цял шибан гараж! — възрази Фрек. — Фабрика! Произвежда милион таблетки на ден! Цялата необходима апаратура и всичко останало.
— И това струва десет долара? — попита Барис, усмихвайки се широко.
— Къде се намира? — попита Арктър.
— Не е близо — каза Фрек неспокойно. — Хей, мамка му, момчета!
Прекъсвайки работата си — той често прекъсваше работата си, независимо от това дали някой говори с него — Барис каза:
— Знаеш ли, Фрек, ако гълташ или си инжектираш прекалено много метедрин, ще започнеш да говориш като Доналд Дък.
— Така ли? — попита Фрек.
— И тогава никой няма да може да те разбира — продължи Барис.
— Какви ги говориш, Барис? — попита Арктър. — Не мога да те разбера.
С весело изражение Барис проговори с гласа на Доналд Дък. Фрек и Арктър се разсмяха. Барис продължи да говори по същия начин, и накрая направи жест към карбуратора.
— Какво за карбуратора? — попита Арктър. Вече не се усмихваше.
Барис каза с нормалния си глас, но все така широко усмихнат:
— Щангата е изкривена. Карбураторът се нуждае от цялостен ремонт. Иначе клапата ще започне да се отваря докато караш по магистралата и двигателят ти ще изгасне, и някой глупак ще те блъсне отзад. И вероятно отгоре на всичко газта ще отмие смазката от стените на цилиндрите — ако всичко продължи достатъчно дълго — така че цилиндрите ще се издраскат и ще се повредят сериозно. И ще се наложи да ги сменяш.
— Защо е изкривена щангата? — попита Арктър.
Барис сви рамене и продължи да разглежда карбуратора, без да отговори. Той остави разговорите на Арктър и Чарлз Фрек, който не знаеше нищо за двигателите, особено за цялостни ремонти като този.
От къщата се показа Лъкман. Беше облечен в шикозна риза и тесни маркови джинси. Носеше слънчеви очила, а в ръката си държеше книга.
— Обадих се на автомонтьорите и те ще видят какво може да се направи с карбуратора — каза той. — Обещаха да звъннат след малко, така че съм оставил предната врата отворена.
— Можеш да смениш този двуцилиндров двигател с четирицилиндров — каза Барис. — Но ще ти трябва и нов колектор. Възможно е да намерим употребяван за малко пари.
— Четирицилиндровите харчат повече гориво — каза Лъкман. — И скоростите не могат да се превключват добре на по-висока предавка.
— По-големият разход на гориво може да се компенсира, като се подава по-малко газ — отвърна Барис. — Ще сложим тахометър, за да наблюдава оборотите на двигателя и когато станат прекалено високи, да намали газта. И чрез оборотите ще следи кога да превключва на по-висока скорост. Знам и откъде да намеря тахометър. Всъщност имам един.
— Да бе — каза Лъкман. — И ако му се наложи да изпревари някого при извънредна ситуация на магистралата, когато превключи на по-ниската предавка оборотите така ще скочат, че двигателят ще се скапе.
— Той ще види какво показва тахометърът и ще върне газта — каза Барис търпеливо.
— По време на изпреварване? — попита Лъкман. — Когато почти е задминал някой шибан камион с полуремарке? Мамка му, не трябва да се сменя броят на цилиндрите. Трябва да може когато си поиска да надуе газта. Ако я връща, никога няма да може да изпревари никого.
— Инерцията — каза Барис. — Толкова тежка кола ще продължи да се движи по инерция, дори ако газта се върне.
— А ако се движи по нанагорище? — попита Лъкман. — Инерцията няма да те откара много далеч нагоре, ако върнеш газта.
Барис се обърна към Арктър и каза:
— Колко тежи тази кола?
— Около хиляда фунта — отвърна Арктър. Чарлз Фрек видя как той намигна на Лъкман.
— В такъв случай си прав — съгласи се Барис. — Няма да има достатъчно инертна маса при тази малка тежест. Или ще има?
Той хвана химикалката си и започна да пише нещо, мърморейки:
— Хиляда фунта, при скорост осемдесет мили в час, създава се сила, равна на…
— Хиляда фунта — вметна Арктър — плюс пътниците, пълен резервоар с бензин и голяма кутия с тухли в багажника.
— Колко пътници? — попита Лъкман с безизразна физиономия.
— Дванайсет.
— Искаш да кажеш шест отзад — рече Лъкман — и шест…
— Не — отвърна Арктър. — Единайсет отзад и само шофьорът — отпред. Нали се сещаш — върху задните колела трябва да има по-голяма тежест, за да е стабилна колата, да не поднася.
— Колата поднася ли? — попита Барис разтревожено.
— Да, когато отзад не седят единайсет човека — отговори Арктър.
— Тогава ще е по-добре да напълним багажника с чували с пясък — каза Барис. — Три двестафунтови чувала с пясък. Така пътниците ще могат да се разположат по-равномерно и ще им бъде по-удобно.
— А защо не един чувал с шестстотин фунта злато? — попита го Лъкман. — Вместо три двестафунтови…
— Няма ли да престанеш? — озъби се Барис. — Опитвам се да изчисля силата на инерцията на колата при скорост осемдесет мили в час.
— Не може да вдигне осемдесет — каза Арктър. — Единият цилиндър не работи. Тъкмо щях да ви го кажа. Развали се снощи, докато се връщах от „7–11“.
— Тогава защо беше нужно да изваждаме карбуратора? — възмути се Барис. — Трябва да извадим целия двигател. Сигурно се е счупил някой блок. Ето защо колата не иска да запали.
— Не може ли да запали колата? — обърна се Фрек към Боб Арктър.
— Не може — отвърна Лъкман, — защото извадихме карбуратора.
— А защо извадихме карбуратора? — попита Барис озадачен. — Забравих…
— За да сменим всички пружини и дребни чаркове — обясни Арктър. — За да не се прецака пак, както тогава, когато едва не ни уби. Механикът ни посъветва да го направим.
— Ако бяхте спрели да дрънкате като идиоти — каза Барис, — отдавна да съм завършил изчисленията си и да съм ви казал как ще се държи тази кола с четирицилиндров двигател, като се подава по-малко газ.
Изглеждаше ядосан не на шега.
— Така че МЛЪКНЕТЕ!
Лъкман отвори книгата, която носеше. Той дишаше тежко, много по-дълбоко от обикновено. Големият му гръден кош се издуваше, както и бицепсите му.
— Барис, искам да ти почета. — Той започна да чете от книгата, с някаква особена лекота: — „Този, комуто е дадено да види Христос
— Какво? — попита Барис.
Лъкман продължи да чете:
