картина. Въпреки че виждам и по другия начин, нормалния. Само че кой от двата начина е нормалният?
Кое е отражението и кое не е?
Кога виждам снимката и кога — отражението?
И какво ще получа — обезщетение за болестта или пенсия за инвалидност?“
Почувства как го обзема някакъв студен ужас.
„И трябва да откажа шибаната дрога. Виждал съм хора, които са го правили. Господи!“ — помисли си той и затвори очи.
— Това може да звучи като метафизика — каза единият от служителите, — но математиците казват, че може би сме пред създаването на нова космология…
— Безкрайността на времето, наречена вечност, като примка! — добави развълнувано другият. — Като примка от лентата на касета!
Трябваше да убие един час, преди да се върне в офиса на Ханк, за да изслуша и провери доказателствата на Джим Барис. Кафенето на сградата привлече вниманието му, така че той отиде там, сред униформените мъже и онези в калейдоскопните костюми, както и сред останалите — с официални панталони и вратовръзки.
В същото време психолозите вероятно съобщаваха на Ханк какво са открили. Сигурно щяха да бъдат там, когато той дойде.
„Имам време да помисля — каза си той, докато прекосяваше кафенето и се нареждаше на опашката. — Време. Да предположим, че времето е кръгло, като Земята. Плаваш на запад, за да откриеш Индия. Смеят ти се, но най-накрая се оказва, че Индия е пред теб, а не зад гърба ти. А във времето може би разпъването на Христос на кръста е пред нас и ние плаваме към него, а си мислим, че е далеч назад, на изток.“
Пред Фред в момента се бе наредила някаква секретарка. Опънат син пуловер, никакъв сутиен и почти никаква пола. Приятно му беше да я гледа, не можеше да откъсне погледа си от нея. Накрая тя го забеляза и се отмести нататък с подноса си.
„Същото е с Първото и Второто пришествие на Христос — продължи размишленията си той. — Времето е като примка на касетофонна лента. Нищо чудно, че хората вярват в тези събития. Те са се случили.“
Отново погледна задника на секретарката и осъзна, че тя не може да го види така, както той вижда нея, защото в своя калейдоскопен костюм той нямаше нито лице, нито задник. „Но тя усеща интереса ми към нея — реши той. — Всяко момиче с такива крака усеща какво мислят мъжете за нея.
С този калейдоскопен костюм бих могъл да я ударя по главата и да я изнасиля по всяко време. И как ще разберат кой го е направил? Как ще ме разпознае тя?
С тези костюми могат да се извършват престъпления. А също така и по-дребни прегрешения, не чак престъпления, но неща, които никога не си вършил и няма да извършиш, а винаги си искал да направиш.“
— Мис — каза той на момичето с опънатия син пуловер, — вие несъмнено имате прекрасни крака. Но предполагам, че вече го знаете, иначе нямаше да носите толкова къса пола.
Момичето ахна.
— О, сега вече знам кой си — каза тя.
— Така ли? — изненада се той.
— Пит Уикъм — отвърна момичето.
— Какво? — възкликна той.
— Не си ли Пит Уикъм? Винаги сядаш срещу мен — не си ли ти, Пит?
— Аз съм момчето — отвърна той, — което винаги седи там и разглежда краката ти и много си мисли… знаеш за какво, нали?
Тя кимна.
— Имам ли някакъв шанс? — попита той.
— Е… зависи.
— Може ли да те поканя на вечеря някой път?
— Мисля, че да.
— Ще ми дадеш ли телефонния си номер, за да ти се обадя?
— Ти ми дай твоя — прошепна момичето.
— Ще ти го дам, ако седнеш на моята маса и ми правиш компания, докато си изям сандвича и си изпия кафето.
— Не, с една приятелка съм, тя ме чака.
— Мога да седна с двете.
— Имаме да обсъждаме лични въпроси.
— Добре — сви рамене той.
— Е, тогава доскоро, Пит. — Тя се придвижи нататък с таблата си.
Той си взе кафе и сандвич, намери свободна маса и седна сам. Впери поглед в кафето си и започна да рони малки късчета от сандвича в него.
„Смятат да ме изтеглят от наблюдението над Арктър — помисли си той. — Ще ме затворят в «Синанън», «Нов път» или някое подобно на тях място и ще сложат някой друг вместо мен да гледа записите и да ги оценява. Някой задник, който не знае нищичко за Арктър — ще трябва да започнат от началото.
Поне могат да ми позволят да проуча доказателствата на Барис. Дано не ме отзоват преди да сме свършили тази работа.
Ако бях спал с нея и тя беше забременяла, бебетата щяха да са без лица. Само неясни петна.“
Той потрепери.
„Знам, че ще ме отзоват. Но защо е необходимо това да става веднага? Ако мога да направя още някои неща… Да проуча информацията на Барис, да участвам във взимането на решение. Или дори просто да седя там и да видя с какво разполага. Да открия най-накрая за свое собствено удоволствие в какво се е забъркал Арктър. Дали изобщо се е забъркал в нещо? Или не? Те ми дължат това — да ми разрешат да остана достатъчно дълго, за да науча отговорите на тези въпроси.
Ако трябва, само ще гледам и слушам, без да се обаждам.“
Той седя дълго на масата, а накрая видя момичето с изпънатия син пуловер и приятелката й, която имаше къса черна коса, да стават и да си тръгват. Приятелката, която не беше особено привлекателна, се поколеба, а после се приближи към Фред. Той се наведе над кафето и остатъците от сандвича си.
— Пит? — каза момичето с късата коса. Той вдигна поглед.
— Ъъ… Пит — изрече тя нервно. — Може ли само за момент? Ъъ… Елен искаше да ти каже това, но не събра смелост. Тя би излязла с теб много отдавна, може би преди месец, или дори още през март. Ако…
— Ако какво? — попита той.
— Е, тя ме помоли да ти кажа, че си щял да се справиш по-добре, ако използваше някоя хубава паста за зъби, например „Скоуп“.
— Иска ми се да го бях знаел — каза той без особен ентусиазъм.
— Е, добре, Пит — махна му момичето за довиждане. — Ще се засечем по-късно.
Тя си тръгна бързо, усмихвайки се.
„Горкичкият Пит — помисли си Фред. — Дали това е истина? Или просто отвратителна шега на две злобни същества, на които им е било забавно да гледат как Пит — тоест аз — седи тук самичък. Малка злобна подигравка… О, по дяволите!“
„А може и да е истина — реши той, докато бършеше устата си със салфетката и с усилие се изправяше на крака. — Чудя се дали свети Павел е имал лош дъх?“
Той излезе от кафенето, пъхнал ръце в джобовете. Първо в джобовете на калейдоскопния костюм, а след това и в истинските джобове на своите дрехи. „Може би затова свети Павел е бил почти постоянно в затвора през втората половина от живота си. Затова са го затворили.
В подобни моменти винаги попадаш на болни мозъци като тези двете — помисли си той, застанал пред кафенето. — Тази гавра беше върхът на всички гадости, които се случиха днес. Мамка му!“
