по нея. Моето лично мнение е, че това е било само тяхно предположение и че Пиджър никога не е хранил подобни чувства — на които, доколкото можах да разбера, никога не е дал никаква гласност. Както мис Лавиния, така и мис Клариса обаче се бяха вживели в предразсъдъка, че той бездруго би открил чувствата си, ако младостта му (през шестдесетгодишната му възраст) не е била прекъсната от преливане, чиито резултати той се опитал да заглади чрез поглъщане на огромно количество минерална вода. У тях дори се таеше подозрението, че е починал вследствие на тайната си любов. Трябва обаче да отбележа, че окаченият му в къщата портрет, където беше показан с нос, напомнящ дамаска роза, никак не сочеше наличността на такава тайна страст.
— Няма да засягаме миналото на вашата история — каза мис Лавиния. — Смъртта на клетия ни брат Франсис заглади всичко това.
— Ние нямахме обичай да бъдем в чести връзки с брат ни Франсис — каза мис Клариса, — макар и да не съществуваше открито скъсване на отношенията ни. Франсис пое своя път, а ние — нашия. Решихме, че така е най-добре за благото и на двете страни. И така си беше.
Когато говореше, всяка една от сестрите се навеждаше малко напред и след като изричаше думите си, наново се изправяше вдървено на стола си. Мис Клариса нито за миг не помести ръцете си. От време на време тя барабанеше върху тях с пръсти — навярно това бяха някакви менуети и маршове, — обаче не ги помръдваше.
— Положението, или по-право, предполагаемото положение на племенницата ни твърде много се е променило след смъртта на брат ни — каза мис Лавиния — и следователно смятаме, че и мненията му относно нейното положение вече са невалидни. Нямаме основание да се съмняваме, мистър Копърфийлд, че вие сте младеж с благородни качества и честен характер, както и че сте искрен в чувствата, които храните — или които си въобразявате, че храните — към нашата племенница.
Отговорих, както винаги, когато имах случай за това, че никой никога не е обичал така, както аз обичам Дора. Тредълс ми дойде на помощ, като промърмори нещо в същия дух.
Мис Лавиния се готвеше да каже нещо, когато мис Клариса, която изглеждаше изпълнена от желание да прави намеци за брат си Франсис, отново се намеси:
— Ако Дорината майка — каза тя, — веднага, когато се омъжи за брат ни, бе казала, че за нас няма място на обедната им маса, това би било по-добре за благото и на двете страни.
— Сестро Клариса — каза мис Лавиния — няма защо сега да засягаме този въпрос.
Сестро Лавиния — каза мис Клариса, — той е свързан с настоящия ни разговор. В твоята страна на работата, относно която само ти си компетентна, аз и не мисля да се бъркам. Обаче относно тази мога да изкажа мнението си. Би било по-добре за благото и на двете страни, ако Дорината майка, когато се омъжи за брат ни Франсис, бе заявила откровено какви са намеренията й. Тогава ние бихме знаели какво да очакваме. Бихме казали: „Моля, никога не ни канете“ — и тогава всички възможни недоразумения биха били избягнати.
След като мис Клариса поклати глава, мис Лавиния подхвана отново, като пак хвърли поглед към писмото ми през лорнета си. Между другото трябва да отбележа, че и двете сестри притежаваха малки, кръгли, бляскащи очи, прилични на очите на птички. Пък и самите те имаха вид на такива. Имаха внезапни, припрени движения и начинът, по който се оправяха и държаха, ги правеше прилични на канарчета.
Както споменах, мис Лавиния отново заговори.
— Вие искате позволение, мистър Копърфийлд, от сестра ми и мен да ни правите посещения като годеник на нашата племенница.
— Ако нашият брат Франсис — намеси се пак мис Клариса (ако изобщо нещо толкова кротко бих могъл да нарека намесване) — желаеше да се загради само с атмосферата на съда, какво право имахме ние да се бъркаме? Положително никакво. Ние винаги сме били далеч от всякакво желание да се бъркаме комуто и да било. Но защо той не каза това изрично? Тогава щеше да ни бъде съвсем ясно, че брат ни Франсис и съпругата му ще си имат тяхното общество, а сестра ми Лавиния и аз — нашето. Надявам се, ние сами можем да си намерим такова.
Тъй като тези думи, изглежда, бяха отправени към Тредълс и мен, както той, така и аз казахме нещо в отговор. Неговите думи не можаха да се чуят. Доколкото си спомням, моята забележка гласеше, че така би било по-добре за всички засегнати. Сам не знаех какво исках да кажа с това.
— Сестро Лавиния — обади се мис Клариса облекчена, — можеш да продължиш, мила.
Мис Лавиния продължи:
— Мистър Копърфийлд, сестра ми Клариса и аз обсъдихме много внимателно вашето писмо, като не сторихме това, без да се отнесем до племенницата ни и без да го разискваме заедно с нея. Не се съмняваме, че вие си мислите, че много я обичате.
— Мисля ли си, госпожо? — възторжено започнах аз. — О!…
Но тъй като мис Клариса ми хвърли остър поглед (също като някое канарче), с който ме умоляваше да не прекъсвам оракула, помолих за извинение.
— Любовта — каза мис Лавиния, като погледна за одобрение сестра си, което тя даде под формата на леко кимване след всяка нейна дума, — зрялата любов, изпълнена с благоговение и преданост, не може да се изрази лесно с думи: нейният глас е тих. Такава любов е кротка и скромна, тя се таи и чака като плод зрелостта си. Понякога един цял живот изминава, а тя все продължава да зрее на сянка.
Естествено, тогава не можах да разбера, че това беше намек за предполагаемата любов на нещастния Пиджър, обаче от тържествеността, с която мис Клариса поклащаше глава, ми стана ясно, че тези думи имаха особена тежест.
— Леките чувства на много младите хора — наричаме ги такива в противовес на зрялата любов — продължи мис Лавиния — са като прах, сравнен с твърда скала. Поради трудността да се разбере дали такова едно увлечение би се затвърдило в истинска любов, сестра ми Клариса и аз се колебаехме твърде много как трябва да действуваме, мистър Копърфийлд и мистър…
— Тредълс — каза приятелят ми, като видя, че се обръщат към него.
— Да, да, прощавайте. От адвокатската колегия, нали? — каза мис Клариса, като отново погледна писмото ми.
— Точно така — каза Тредълс и целият се изчерви.
Макар досега да не бях чул нищо особено обнадеждващо, стори ми се, че долавям у двете сестри, особено у мис Лавиния, истински възторг от новосъздадените семейни обстоятелства, както и желанието да се извлече от тях всичко, което е възможно. За мен това беше истински лъч на надежда. Стори ми се, че мис Лавиния с най-голямо удоволствие би покровителствувала двама такива млади влюбени като Дора и мен и че мис Клариса с не по-малко удоволствие би гледала как сестра й ни надзирава, като не би изпускала случая да дава мнение по онези въпроси, за които се счита компетентна. Това ми вдъхна смелост да заявя буйно, че обичам Дора повече, отколкото мога да го изразя или отколкото някой би могъл да повярва, че всичките ми приятели знаят колко много я обичам; че леля ми, Агнеса, Тредълс и всички, които ме познават, виждат колко е силна любовта ми и колко работлив и сериозен ме е направила тя. Обърнах се към Тредълс да потвърди това и като се разгорещи така, сякаш се впускаше в парламентарен дебат, той най-благородно взе страната ми, уверявайки ги в истинността на думите ми както с красноречието си, така и с разумните си и смислени доводи, които явно произведоха благоприятно впечатление.
— Ако смея така да се изразя, аз говоря като човек, който има известен малък опит в тези неща — каза Тредълс, — понеже и самият аз съм сгоден за една девойка — една от десет сестри, долу в Девъншиър — и понастоящем не съзирам възможност да приключа годежа си с женитба.
— Тогава вие сигурно можете да потвърдите моята мисъл за любовта, която се таи и чака — забеляза мис Лавиния, явно обхваната от нов интерес към него.
— Напълно, госпожо — каза Тредълс.
Мис Клариса погледна мис Лавиния и тържествено поклати глава. Мис Лавиния погледна многозначително мис Клариса и въздъхна лекичко.
— Сестро Лавиния — каза мис Клариса, — вземи шишенцето ми ароматични соли.
Мис Лавиния вдъхна на няколко пъти от подаденото й шишенце, докато Тредълс и аз я гледахме с най- голямо съчувствие, след което тя продължи развълнувано:
— Сестра ми и аз, мистър Тредълс, се двоумихме твърде много какво поведение трябва да възприемем спрямо съществуващите или въображаемите чувства на двамата млади хора като вашия приятел Мистър
