Копърфийлд и нашата племенница.
— Ние бихме познавали сега детето на брат ни Франсис по-добре — забеляза мис Клариса, — ако братовата ни съпруга през време на живота си бе счела за уместно да ни кани на трапезата си, макар и да е имала необоримото право да постъпва както сама намери за добре. Сестро Лавиния, можеш да продължиш.
Мис Лавиния отново хвърли поглед към писмото ми, което държеше в ръка, и прочете през лорнета си забележките, които внимателно бе направила отстрани на следващите му пасажи.
— Ние считаме за разумно, мистър Тредълс — продължи тя, — сами да проверим техните чувства. Засега не ни са известни, поради което не сме в състояние да съдим за тяхната сила и дълбочина. Така че сме склонни да приемем предложението на мистър Копърфийлд да му позволим да ни прави посещения.
— Никога не ще забравя добрината ви! — възкликнах аз, освободен от товара на лошите си предчувствия.
— Обаче — заяви мис Лавиния — предпочитаме, мистър Тредълс, засега да считаме, че той прави тези посещения на нас. Трябва да бъдем предпазливи и да не смятаме, че между мистър Копърфийлд и нашата племенница съществува официален годеж дотогава, докато ни се удаде случай да…
— Докато на теб се удаде случай, сестро Лавиния — прекъсна я мис Клариса.
— Така да бъде — съгласи се мис Лавиния с въздишка, — докато ми се удаде случай да се уверя в дълбочината и сериозността на чувствата им.
— Копърфийлд — каза Тредълс, като се обърна към мен, — вярвам, сам виждаш, че нищо не би било по-разумно и по-подходящо от това.
— Напълно съм съгласен с теб! — провикнах се аз.
— При това положение на нещата — продължи мис Лавиния, отново хвърляйки поглед към бележките си, — като гледаме на посещенията на мистър Копърфийлд само в тази светлина, той трябва да ни увери под честна дума, че няма да се вижда с племенницата ни, нито пък ще й пише, без това да ни бъде известно, и че не ще предприема нищо във връзка с нея, преди предварително да се посъветва с нас…
— С теб, сестро Лавиния — отново я прекъсна мис Клариса.
— Така да бъде, Клариса — съгласи се мис Лавиния. — Това условие е много важно и не трябва да се нарушава в никакъв случай. Пожелахме днес мистър Копърфийлд да се придружава от някой доверен приятел — каза тя, като кимна към Тредълс, който се поклони, — за да няма никакво съмнение относно този въпрос. Ако мистър Копърфийлд или ако вие, мистър Тредълс, имате и най-малкото колебание при даване на съгласието си, бих помолила да отложите отговора си, за да поразмислите.
В състояние на неописуем възторг възкликнах, че не ми е нужно никакво размишляване. Дадох им исканото обещание най-ревностно, като призовах Тредълс за свидетел, и се обявих за най-подлия мошеник, ако някога го наруша.
— Почакайте — каза мис Лавиния, като вдигна ръка. — Преди да бяхме имали удоволствието да се срещнем с вас, господа, решихме да ви оставим сами в продължение на четвърт час, за да размислите върху тази точка. Позволете ни да се оттеглим.
Напразно ги уверявах, че нямаме какво да размишляваме. Те настояха да се оттеглят за определеното от тях време. Съгласно с решението си излязоха от стаята по най-благороден начин, подобно на две малки птички, като ме оставиха да приемам поздравленията на Тредълс и да изпитвам неописуемо щастие. Точно при изтичането на означения четвърт час те се появиха със същото благородство, с което бяха излезли, като прошумяваха с дрехите си и на отиване, и на връщане по такъв начин, сякаш те бяха направени от есенни листа.
Тогава отново потвърдих, че приемам условията им.
— Сестро Клариса — каза мис Лавиния, — сега е твой ред.
Мис Клариса за пръв път протегна държаните си досега скръстени ръце, взе бележките и писмото ми и ги погледна.
— Ще бъдем щастливи — заяви мис Клариса — да приемаме мистър Копърфийлд на обед всяка неделя, ако това му е удобно. У нас той се поднася в два часа.
Аз се поклоних.
— А през седмицата с удоволствие бихме го приели на чай. У нас той се поднася в пет и половина.
Отново се поклоних.
— Два пъти седмично — каза мис — Клариса, — но не по-често.
Отново се поклоних.
— Мис Тротууд споменава в писмото на мистър Копърфийлд — продължи мис Клариса, — че може би ще ни направи посещение. Когато това би се оказало добре дошло за доброто и на двете страни, ние с удоволствие бихме приемали и връщали посещения. Но когато стане ясно, че за доброто на двете страни посещенията трябва да се прекратят (какъвто беше случаят с брат ни Франсис и неговата съпруга), тогава въпросът е съвсем друг.
Казах, че леля ми ще бъде горда и щастлива да се запознае с тях, макар и, трябва да забележа, да не бях много сигурен дали щяха да се погаждат. Приел условията им, изказах горещите си благодарности и като взех най-напред ръката на мис Клариса, а после и на мис Лавиния, приближих всяка една от тях до устните си.
Тогава мис Лавиния стана и като помоли Тредълс да ни извини за малко, покани ме да я последвам. Цял разтреперан, аз я послушах и тя ме заведе в друга стая. Там заварих моята любима, запушила с ръце ушите си, зад вратата, а милото й малко личице беше обърнато към стената. Джип, с глава обвита в пешкир, беше сложен в грейката за чинии.
О, колко прекрасна беше тя в черната си рокля и как отначало се разплака и зарида, като не искаше да излезе иззад вратата! Колко мили бяхме един към друг, когато най-после тя се реши да излезе и какво блаженство ме обхвана, когато извадихме Джип от грейката и му дадохме възможност отново да види светлината. Как кихаше той и колко щастливи бяхме и тримата, че отново сме се събрали!
— Скъпа моя Дора! Сега ти наистина си моя завинаги!
— О, не говори така! — замоли се тя. — Моля ти се!
— Дора, не си ли моя завинаги?
— О, да, разбира се, че съм — извика тя, — но така съм изплашена!
— Изплашена ли, миличка?
— Да, да. Той никак не ми харесва. Защо не си отиде?
— Кой, душице моя?
— Твоят приятел — каза Дора. — Това съвсем не е негова работа. Какъв ли е глупак!
— Любов моя! (Нищо не можеше да бъде така мило като детинското й държане.) Та той е най-доброто същество на света!
— О, на нас никак не ни трябват разни добри същества! — намуси се Дора.
— Скъпа моя, когато го опознаеш по-добре, непременно ще го обикнеш. А ето че и леля ми ще дойде тук скоро и тогава ти и нея ще обикнеш.
— Не, моля ти се, не я довеждай! — каза Дора, като ме целуна изплашено и си скръсти ръцете. — Недей. Знам, че е свадлива и досадна старица! Не я довеждай тука, Доди! (Така бе опорочила Дора името ми.)
Увещанията ми бяха излишни, затова се засмях, радвах й се и се чувствувах съвсем влюбен и щастлив. Сетне тя ми показа новия трик на Джип — да стои на задните си крака в ъгъла, — нещо, което той успя да стори за миг, веднага след което падна на четирите си крака. Не знам колко дълго щях да седя там, забравил за Тредълс, ако мис Лавиния не бе дошла да ме вземе. Тя много обичаше Дора (каза ми, че Дора много приличала на нея, когато самата тя била на Дорина възраст. Изглежда, че доста трябва да се е изменила оттогава) и се отнасяше с нея също като с играчка. Исках да убедя Дора да дойде с мен и да се види с Тредълс, но като й предложих това, тя избяга в стаята си и се заключи отвътре; така че отидох при Тредълс без нея. Когато си тръгнахме, просто хвърчах от радост.
— Нищо не може да бъде по-задоволително от това — каза Тредълс. — Лелите са наистина приятни дами. Никак няма да се учудя. Копърфийлд, ако ти се ожениш години преди мен.
— Твоята Софи свири ли на някакъв инструмент, Тредълс? — запитах го аз със сърце, изпълнено с гордост.
