по-просто. Този конник вън на вратата мистър Джек Молдън ли е, сър?
— Изглежда, че е той — отвърнах аз, колкото можех по-нехайно.
Юрая застана неподвижно, сложи ръце между костеливите си колене и се затресе от смях. От гърлото му не излизаше никакъв звук. Така бях отвратен от противното му държане, особено от последната му проява, че се отвърнах от него, без много да се церемоня, и го оставих превит на две в средата на градината подобно на плашило без подпорка.
Спомням си, че два дена подир това — денят бе събота — заведох Агнеса да види Дора. Предварително бях уговорил това посещение с мис Лавиния. Очакваха Агнеса за чая.
Бях изпълнен с гордост и разтреперан от безпокойство — гордост, че ще покажа малката си годеница, и безпокойство при мисълта дали Агнеса ще я хареса. През целия път до Пътни, докато Агнеса седеше в дилижанса, а аз вървях край него, представях си Дора в най-хубавия й вид, като ту желаех тя да изглежда както еди-кога си, ту пък ми се струваше, че може би ще е по-добре, ако изглежда не както тогава, а като някой друг път. Това ме караше да изпадам едва ли не в треска.
Не се съмнявах нито миг в красотата й и стана така, че този път тя изглеждаше по-хубава отвсякога. Когато представих Агнеса на двете дребни жени, тя не беше в приемната, а свенливо се бе скрила някъде. Сега вече знаех къде мога да я намеря и наистина отново я заварих да запушва с ръце ушите си зад същата врата.
Отначало никак не искаше да излезе, а след това се замоли да я оставя още пет минутки. Когато най- сетне ме хвана подръка, за да я заведа в приемната, очарователното й малко личице бе поруменяло и никога не я бях виждал по-хубава. Но когато влязохме в стаята, тя побледня и стана сто пъти по- красива.
Дора се страхуваше от Агнеса. Беше ми казвала, че както е чувала, Агнеса била „прекалено умна“. Но когато я видя така весела и дружелюбна, така сериозна и добра, тя възкликна, приятно изненадана, и веднага обви Агнесината шия с детските си ръчички, като сложи невинната си буза до лицето й.
Никога не се бях чувствувал толкова щастлив. Никога не бях изпитвал такова доволство, както когато ги видях да седят една до друга, когато видях милата ми годеница да поглежда непринудено лъчезарните Агнесини очи, както и нежния, топъл поглед, който й отправи Агнеса.
Мис Лавиния и мис Клариса споделяха по собствения си начин моята радост. Едва ли около друга чайна маса се е прекарвало по-приятно. Аз нарязвах и поднасях сладкия кейк с маково семе (подобно на птички, двете лели обичаха да кълват семена и захар); мис Лавиния ни гледаше великодушно-покровителствено, сякаш щастливата ни любов беше нейно дело; и всички бяхме напълно доволни от себе си и един от друг.
Милата веселост на Агнеса спечели сърцата на всички. Кроткият интерес, който проявяваше към всичко, интересуващо и Дора; успешното й сприятеляване с Джип (който веднага се показа отзивчив); ласкавият начин, по който уговаряше Дора да не се срамува да седне на обичайното си място до мен; скромната й грация и лекота в държането, които караха Дора да поруменява и да отвръща на откровеността й — всичко това правеше доволството ни още по-пълно.
— Толкова се радвам, че ме харесвате — каза й Дора след чая. — По-рано това никак не ми се вярваше и сега, когато Джулия Милс си замина, искам повече отвсякога да бъда обичана.
Пропуснах по-рано да спомена за това събитие. Мис Милс бе отпътувала и Дора и аз отидохме в Грейвсенд, където се качихме на големия параход на Източноиндийската компания, за да я изпратим. Там ни гостиха със захаросан джинджифил, плодове от гуава17 и други подобни деликатеси. Оставихме мис Милс разплакана на едно походно столче на палубата, с голям нов дневник подръка, където щеше да записва и пази под ключ впечатленията и чувствата си, породени от съзерцанията и на океана.
Агнеса изрази опасението си, че навярно съм я представил в не много благоприятна светлина, обаче Дора веднага запротестира.
— О, не! — каза тя, като разлюля къдриците си срещу мен. — Той само ви е хвалил. Вашето мнение има такова значение за него, че то просто ме плашеше.
— Моето добро мнение не е нужно, за да засили привързаността му към хората, които той добре познава — каза с усмивка Агнеса, — така че то съвсем и не е необходимо.
— О, моля ви се, имайте добро мнение за мен, ако ви е възможно! — каза умолително Дора.
Взехме да се шегуваме с Дориното желание да бъде харесвана и Дора ми каза, че съм гъска и че никак не ме обича, и кратката вечер хвръкна, сякаш имаше крила. Дойде време за дилижанса, който щеше да се отбие да ни вземе. Бях застанал сам край огъня, когато Дора влезе тихичко, за да ми даде обичайната мила целувчица, преди да се разделим.
— Не мислиш ли, Доди, че ако тя ми бе приятелка от по-отдавна, щях да бъда може би по-умна? — каза Дора със светнали очи, като си играеше с едно от копчетата на жилетката ми.
— Любов моя — казах аз, — що за глупост!
— Наистина ли мислиш, че е глупост? — отвърна Дора, без да ме погледне. — Сигурен ли си?
— Разбира се!
— Забравила съм точно каква роднина ти е Агнеса, скъпо глупаво момченце — каза тя, като продължаваше да върти копчето ми.
— Не ми е кръвна роднина — отвърнах аз, — обаче сме отрасли заедно, като брат и сестра.
— Чудя се защо изобщо си се влюбил в мен — каза Дора, като се залови с друго копче.
— Навярно защото не ми е било възможно да те видя, без да те обикна, Дора!
— Ами ако никога не ме беше срещнал? — запита Дора, като продължи със следващото копче.
— Ами ако изобщо не се бяхме родили! — казах весело аз.
Чудех се какви са мислите й, когато мълчаливо и с възхищение наблюдавах как малката й мека ръчица се движеше по копчетата ми, буйната й коса лежеше върху гърдите ми, а клепките на сведените надолу очи леко се повдигаха, като следваха движенията на пръстите й. Сетне очите й срещнаха моите и тя застана на пръсти, за да ми даде по-замислено от друг път прощалната си целувчица — веднъж, дваж, три пъти — и си излезе от стаята.
Не след дълго всички се завърнаха заедно и Дорината необичайна замисленост бе напълно изчезнала. Тя се смееше, решена да накара Джип да покаже всичките си трикове, преди да дойде дилижансът. Това ни отне доста време (не толкова благодарение на разнообразието на номерата на Джип, колкото поради нежеланието му да ни ги покаже) и все още представлението не беше свършило, когато на вратата се чу пристигането му. Дора и Агнеса се простиха забързано, но с обич, и Дора обеща да пише на Агнеса (която не трябваше да обръща внимание на Дорините глупости), а и Агнеса обеща да направи същото и при вратичката на дилижанса те отново се сбогуваха, а сториха това и трети път, когато Дора, въпреки протестите на мис Лавиния изтича още веднъж, за да напомни на Агнеса за писмата и да разлюлее към мен къдриците си.
Дилижансът трябваше да ни остави край Ковънт Гардън, откъдето щяхме да вземем друг дилижанс за Хайгит. Очаквах с нетърпение късата разходка между единия дилижанс и другия, за да чуя Агнесините похвали за Дора. Ах, и какви похвали бяха те! С каква жар и с каква любов ми говореше тя за милото създание, което бях покорил, и за невинната прелест на държането й! Колко грижливо и как деликатно ми напомняше тя, без да дава вид, че върши това, за дълга, който имах спрямо сирачето!
Никога, никога не бях обичал Дора така дълбоко и с такава вярност, както я обичах онази вечер. Когато отново слязохме и тръгнахме под лунната светлина по притихналия път, който водеше към дома на доктор Стронг, казах на Агнеса, че това е нейно дело.
— Когато седеше до нея — казах аз, — ти ми изглеждаше също така неин ангел хранител, както и мой, а на такъв ми приличаш и сега, Агнеса.
— Безсилен ангел — каза Агнеса, — обаче верен.
Ясният й глас докосна самото ми сърце и й казах съвсем естествено:
— Знаеш ли, Агнеса, днес ми се стори, че си възвърнала спокойната си веселост, свойствена само на теб и никому другиму, и това ме кара да вярвам, че сега животът ти вкъщи е по-щастлив.
— Вътрешно съм щастлива и на душата ми е леко — каза тя.
Погледнах спокойното й, извърнато нагоре лице и ми се стори, че звездите го правят така благородно.
