Леля стори същото със собствения си часовник в ръка. Когато уреченото време изтече, Тредълс й предложи ръката си и всички се запътихме към старата къща, без да си кажем нито една дума по пътя.
Заварихме мистър Микобър до писалището си в кръглата канцелария на приземния етаж. Той или пишеше усърдно, или просто даваше вид, че върши това. Голямата канцеларска линия беше мушната в жилетката му, като се подаваше с около цял фут от пазвата му подобно на някакъв особен нагръдник.
Тъй като разбрах, че от мен се очаква да заговоря, казах високо:
— Здравейте, мистър Микобър.
— Мистър Копърфийлд — заяви тържествено мистър Микобър, — надявам се, че сте добре.
— Мис Уикфийлд вкъщи ли си е? — запитах аз.
— Мистър Уикфийлд не се чувствува добре — има пристъп на ревматична треска, поради което е на легло — отвърна той. — Но мис Уикфийлд без съмнение ще бъде щастлива да види старите си приятели. Ще влезете ли, сър?
И той ни поведе към обедната — първата стая, в която бях влязъл при идването си в този дом — и като отвори широко вратата на бившата кантора на мистър Уикфийлд, каза със звучен глас:
— Мис Тротууд, мистър Дейвид Копърфийлд, мистър Томъс Тредълс и мистър Диксън!
Не бях виждал Юрая Хийп от деня, когато го бях ударил. Очевидно нашето посещение го изненада: още повече, смея да кажа, защото то изненада и самите нас. Той не сбра веждите си, понеже не притежаваше такива, обаче се намръщи до такава степен, че почти затвори малките си очи, докато забързаното вдигане на кокалестата му ръка до брадичката му показа известно трепване и учудване. Но това стана само за миг, в момента, когато влизахме в стаята и когато му хвърлих поглед над лелиното рамо. Веднага след това той възприе обичайното си лигаво и смирено държане.
— Какво неочаквано удоволствие! — каза той. — Какво удоволствие е, когато всички приятели се съберат наведнъж около катедралата „Сейнт Пол“! Мистър Копърфийлд, надявам се, че сте добре — и ако мога смирено да заявя, — приятелски настроен спрямо тези, които винаги са били ваши приятели независимо от всички други обстоятелства. Вярвам, че и мисис Копърфийлд сега е по-добре. Уверявам ви, напоследък всички бяхме обезпокоени от тревожните новини относно нейното здраве.
Срамувах се да го оставя да се ръкува с мен, но не виждах какво друго можех да сторя.
— Тази кантора доста се е променила, мис Тротууд, от времето, когато аз бях само скромен чиновник и държах юздите на вашето пони, нали? — каза Юрая е най-отвратителната си усмивка. — Обаче самият аз не съм се променил, мис Тротууд.
— Е, господине, да ви кажа право — отвърна леля, — не знам доколко това ще ви се понрави, обаче вие никак не изменихте на очакванията ми.
— Благодаря ви, мис Тротууд, за доброто мнение! — каза Юрая, кълчейки се по своя противен обичай. — Микобър, обадете за това посещение на мис Агнеса — и на мама. Майка ми истински ще се зарадва, когато види тази компания! — каза Юрая, като нареждаше столовете.
— Да не би да сте зает, мистър Хийп? — каза Тредълс, като улови с погледа си хитрото червено око, което едновременно ни наблюдаваше и ни отбягваше.
— Не, мистър Тредълс — отвърна Юрая, като зае предишното си място и изви една в друга кокалестите си ръце, сложени длан до длан между коленете му. — Не съм толкова зает, колкото бих желал. Но, както казват, адвокатите, акулите и гъсениците не се задоволяват лесно! Не че Микобър и аз нямаме изобщо доста работа поради това, че мистър Уикфийлд не е особено годен за каквото и да било. Обаче за мен е не само дълг, но и удоволствие да работя за него. Доколкото знам, мистър Тредълс, вие не сте близък с мистър Уикфийлд, нали? И струва ми се, че и самият аз само веднъж съм имал честта да ви срещна.
— Не, не съм близък с мистър Уикфийлд — отвърна Тредълс, — иначе, мистър Хийп, щях да се появя тук доста по-рано.
Имаше нещо в тона му, което накара Юрая да погледне събеседника си още веднъж с много зъл и подозрителен вид. Но като забеляза само добродушното му лице с неговото простичко държание и щръкнала нагоре коса, той се успокои и изви цялото си тяло, особено шията си, подир което каза:
— Много жалко, мистър Тредълс. Вие бихте се възхищавали от него, както се възхищаваме и ние. Малките му слабости само биха ви го направили още по-мил. Но ако желаете да чуете добри думи за моя съдружник, бих ви препоръчал да се отнесете към Копърфийлд. Ако не знаете, ще ви кажа, че семейство Уикфийлд е една тема, на която той е много силен.
Бях възпрепятствуван да възразя на комплимента му (ако изобщо щях да го сторя) от влизането на Агнеса, въведена сега от мистър Микобър. Стори ми се, че в държането й не се четеше обикновеното й самообладание; и навярно бе преживяла доста грижи и умора. Но поради това сърдечната й приветливост и спокойната й красота сега блестяха още по-силно.
Юрая я наблюдаваше, когато тя ни поздравяваше, и видях в него грозен и зъл дух, впил поглед в приказна фея. Междувременно мистър Микобър и Тредълс си направиха някакъв таен знак и Тредълс, забелязан само от мен, излезе вън.
— Няма защо да чакате, Микобър — каза Юрая.
Мистър Микобър, с ръка върху линията в пазвата си, стоеше изправен до вратата, гордо погледнал ближния си, в лицето на своето началство.
— За какво чакате? — запита го Юрая. — Микобър! Не ви ли казах, че не е нужно да чакате.
— Да! — отвърна непоклатимият мистър Микобър.
— И тогава защо чакате? — повтори Юрая.
— Защото — накъсо казано, защото така ми е угодно! — отговори избухливо мистър Микобър.
Бузите на Юрая изгубиха цвета си и една болезнена бледност, все още леко обагрена от присъщата му червенина, обхвана лицето му. Той се вторачи в мистър Микобър, като се задъхваше и всичките му черти потрепваха.
— Вие сте безпътен човек, цял свят знае това — заяви той, като се помъчи да се усмихне — и, боя се, ще ме принудите да ви изпъдя. Махнете се! Ще приказвам с вас по-късно.
— Ако на тази земя съществува негодник — избухна с най-голяма ярост мистър Микобър, — с когото съм приказвал повече, отколкото трябва, името на този негодник е — Хийп!
Юрая се дръпна назад, сякаш го бяха ударили или проболи. Като изгледа бавно всички ни с най- мрачното и най-злото изражение, което можеше да се появи на лицето му, той каза с по-нисък глас:
— Охо! Значи това е заговор! Предварително сте се уговорили да се срещнете тук! Вие, Копърфийлд, сте се съюзили с чиновника ми, така ли? Внимавайте. С това нищо няма да спечелите. Вие и аз се разбираме добре. Никога не е имало любов помежду ни. Винаги сте били горделиво паленце, още от първото ви идване тук; и ми завиждате, задето съм се издигнал, нали? Но спрете с интригите си; аз ще ви надвия с по-големи! Микобър, махнете се! С вас ще говоря по-късно.
— Мистър Микобър — казах аз, — в този човек има промяна и поради това, противно на обичая си, сега каза истината. То сочи, че е притиснат до стената. Отдайте му заслуженото!
— Всички вие сте много свестни хора, нали? — каза Юрая със същия нисък глас, като изтри с мършавата си ръка избилата по челото му студена пот. — Много добре постъпвате, като подкупвате чиновника ми — самата отрепка на обществото, — какъвто бяхте и вие, Копърфийлд, преди да се смилят над вас — за да ме опозорите с лъжи! Мис Тротууд, добре ще направите да спрете всичко това, иначе знам какво да направя със съпруга ви и то никак няма да ви хареса. Ненапразно, госпожо, познавам добре състоянието на работите ви! Мис Уикфийлд, ако обичате поне малко баща си, не се присъединявайте към тази шайка. Ако го сторите, ще ви съсипя. Хайде! Аз държа някои от вас в ръцете си. Помислете си, преди да е станало късно. Помислете си и вие, Микобър, ако не искате да ви погубя. Препоръчвам ви да се махнете оттук, а после ще разговаряме, глупак такъв! Махнете се, докато все още има място за отстъпление! Къде е майка ми? — запита той, като откри внезапно отсъствието на Тредълс и тревожно дръпна звънеца. — Няма що да се каже, добре ме нареждате в собствения ми дом!
— Мисис Хийп е тук, сър — каза Тредълс, като се върна с достойната майка на достойния син. — Позволих си свободата да й се представя.
— А кой сте вие, та да й се представяте? — отвърна Юрая. — И защо сте дошъл тук?
— Аз съм довереник и приятел на мистър Уикфийлд, господине — каза Тредълс със спокоен, делови глас. — И в джоба си имам пълномощно, което ми дава право да действам от негово име.
— Очевидно старото магаре се е побъркало от пиянство — каза Юрая, като стана още по-грозен
