— И все пак вие сте го знаели доста преди сам аз да съм го знаел — казах аз.
— Наистина ли, сър? — запита мистър Чилип. — Възможно ли е да съм имал честта, сър, да изпълнявам дълга си, когато…
— Да — потвърдих аз.
— Боже мой! — възкликна мистър Чилип. — Но безсъмнено вие доста сте се изменили оттогава, нали?
— Навярно — съгласих се аз.
— В такъв случай, сър, надявам се, ще ми простите, ако ви помоля да благоволите да си кажете името?
Когато му го казах, той действително се развълнува и дори разтърси ръката ми — което за него беше истински буйно действие, тъй като обикновено се задоволяваше да протегне десницата си на около един-два инча от бедрото си, подобно на студена риба, и му ставаше твърде неудобно, когато някой я хванеше по- здраво. Дори и сега я мушна в джоба си веднага след като можа да я отдръпне и изглеждаше облекчен, когато успя благополучно да стори това.
— Боже мой! — промълви мистър Чилип, като ме оглеждаше с наклонена на една страна глава. — Значи това е мистър Копърфийлд, така ли? Господине, мисля, че непременно бих ви познал, ако си бях позволил да ви разгледам по-настойчиво. Има голяма прилика между вас и клетия ви баща, сър.
— Никога не съм имал щастието да видя баща си — забелязах аз.
— Съвършено вярно, сър — каза мистър Чилип успокоително. — И това наистина е много жалко във всяко отношение! Вашата слава, сър, е проникнала и до нашия край — каза той, като поклащаше бавно малката си глава. — Навярно цари доста силна възбуда тук — и той се чукна с пръст по челото. — Навярно професията ви е доста изморителна, сър!
— Къде сте се установили сега? — запитах аз, като седнах до него.
— На няколко мили от Бъри Сент Едмъндс, сър. Мисис Чилип получи там едно малко наследство след смъртта на баща си. Установих се на практика и, вярвам, ще се зарадвате, като ви кажа, че добре ми върви. Дъщеря ми е вече доста височка — каза мистър Чилип, като пак поклати глава. — Миналата седмица майка й пак й отпусна роклите. Така лети времето, сър.
Когато направи тази забележка, дребничкият човек сложи до устата си изпразнената чаша и аз му предложих да я напълни отново, за да му правя и аз компания.
— То ще е повече от това, на което съм свикнал, сър — каза той по свойствения си бавен начин, — обаче не мога да се лиша от удоволствието да поприказвам с вас. Струва ми се, като че ли беше вчера, когато имах честта да ви лекувам от морбили. И вие така прекрасно се справихте с нея, сър!
Поблагодарих му за комплимента и поръчах горещото шери, което скоро ни донесоха.
— Съвсем необичайно за мен лекомислие! — каза мистър Чилип, като го разбъркваше, — но не мога да се противопоставя на такъв чудесен случай. Нямате семейство, сър, нали?
Поклатих глава.
— Разбрах, че преди известно време сте претърпели голяма загуба — каза мистър Чилип. — Научих това от сестрата на втория ви баща, сър. Много решителен характер, нали?
— Да — отвърнах аз, — твърде решителен. А къде се видяхте с нея, мистър Чилип?
— Не знаехте ли, сър — отвърна мистър Чилип с най-спокойната си усмивка, — че вашият втори баща пак ми е съсед?
— Не — отвърнах аз.
— Да, наистина ми е съсед, сър! Той се ожени за една млада дама от околността, с доста хубав имотец, клетичката… А вашата умствена работа не ви ли изморява, сър? — каза мистър Чилип, като ме погледна подобно на червеношийка, която се възхищава.
Махнах с ръка на този въпрос и се върнах към Мърдстоунови.
— Знаех, че се е оженил втори път. Семейството му ли лекувате? — запитах аз.
— Не редовно. Викат ме от време на време — отвърна той. — У мистър Мърдстоун и сестра му френологичният център на твърдостта е много развит, сър.
Отвърнах му с такъв изразителен поглед, че той, окуражен от него, както и от питието, тръсна няколко пъти глава и възкликна замислено:
— Ох, боже мой! Добре си спомняме с вас старите времена, мистър Копърфийлд.
— Братът и сестрата навярно са останали верни на себе си, нали? — забелязах аз.
— Знаете ли, господине, един лекар, който така често има възможност да вижда семейния живот на хората, не трябва да има нито очи, нито уши за нещо друго освен професионалните си задължения. Все пак не мога да не кажа, че са твърде строги хора, сър, както относно този живот, така и относно бъдещия.
— Бъдещият ще бъде устроен, без да се допитват до тях — отвърнах аз. — А що се касае до този, какво правят?
Мистър Чилип поклати глава, разбърка питието си и отпи няколко глътки от него.
— Тя беше очарователна жена — забеляза плачевно той.
— Настоящата мисис Мърдстоун ли?
— Да, господине, очарователна и много обичлива! Мисис Чилип е на мнение, че от женитбата й насам духът й е съвсем сломен и че е вече едва ли не побъркана. А дамите — забеляза свенливо мистър Чилип — са много наблюдателни същества.
— Предполагам, че и тя е трябвало да се подчини и да стане такава, каквато те са я желали. Бог да й е на помощ! — казах аз. — И навярно са успели.
— Ех, господине, отначало имаше бурни кавги, уверявам ви, обаче сега тя е същинска сянка. Между нас да си остане, осмелявам се да забележа, че откакто сестрата дойде да помага, двамата просто я доведоха до видиотяване.
Казах му, че лесно мога да повярвам това.
— Не ще се поколебая да кажа, между мен и вас само — заяви мистър Чилип, като се окуражи посредством нова глътка шери, — че майка й почина от същата тирания, мрак и грижи, от които и мисис Мърдстоун почти се побърка. Преди женитбата си, сър, тя беше жива и весела девойка, обаче тяхната мрачност и жестокост я съсипаха. И сега се държат към нея не като съпруг и зълва, а като пазачи. Точно това ми спомена мисис Чилип миналата седмица. А аз ви уверявам, мистър Копърфийлд, дамите са много наблюдателни същества. Самата мисис Чилип е много, много наблюдателна.
— Той все още ли се хвали, че е религиозен? Просто се срамувам да употребя тази дума във връзка с него.
— Мистър Копърфийлд, вие повтаряте една от най-внушителните забележки на мисис Чилип — каза той, а очите му се бяха зачервили от необичайния за него алкохолен стимул. — Мисис Чилип ми обясни — продължи той по своя най-бавен и най-спокоен начин, — че мистър Мърдстоун представя себе си в образа на някаква свещена природа. Просто щях да падна от удивление, когато мисис Чилип ми каза това. Дамите са много наблюдателни същества, сър.
— Интуитивно — казах аз за голямо негово удоволствие.
— Много съм щастлив, че и вие поддържате твърдението ми. Уверявам ви, не се осмелявам често да изказвам мнения, които не са свързани с медицината. Понякога мистър Мърдстоун държи проповеди пред хората и казват — мисис Чилип казва, — че колкото по-тираничен е станал напоследък, толкова по-свирепа е и доктрината му.
— Не се съмнявам, че мисис Чилип е напълно права — съгласих се аз.
— Мисис Чилип отива още по-далеч в разсъжденията си, като смята — продължи окуражен смиреният човечец, — че този вид хора погрешно наричат своя религия това, което всъщност е само проява на собствената им жестокост и студенина. И знаете ли, сър, трябва да забележа — промълви той, като леко наклони главата си на една страна, — че не намирам никаква подкрепа на принципите на мистър и мис Мърдстоун в Новия завет.
— Нито пък аз можах някога да намеря такава! — казах аз.
— Всички наоколо ги ненавиждат и тъй като те си позволяват да казват, че всички, които са против тях, са осъдени на вечно проклятие, в околността ни изобщо се носят доста проклятия! Както обаче казва и мисис Чилип, те са принудени да търпят непрестанно наказание, тъй като се съсредоточават само в себе си и се хранят изключително от собствените си сърца, а последните представляват твърде лоша храна. Но,
