една странична уличка и се отправих към училището на доктор Стронг. Почувствувах се облекчен, че ги видях да си отиват, макар да бях истински привързан към тях.
XVIII ГЛАВА
ВЪЗПОМИНАНИЯ
Мои училищни дни! Мирно и незабелязано протекохте вие и сам не разбрах кога от момче се превърнах в юноша! Поглеждам назад към потока на изминалите дни, сега вече пресъхнало речно корито, покрито с листа, и се мъча да видя дали не са останали някои белези, по които да си припомня как е протекъл той.
За миг се връщам в катедралата, където ни водят всяка неделя сутрин. Дъхът на пръст, безслънчевият въздух, чувството, че си откъснат от света, звуците на органа, отекващи през черните и бели сводове и галерии — всички те са крила, които ме понасят назад към миналото, полубуден и полуунесен в някакъв сън.
Не съм последният по успех в училището. За няколко месеца успявам да изпреваря не един от другарите си. Но първият ученик Адамс все още ми се струва като някакво могъщо същество, надмогнало се някъде нагоре, на недостигаема височина. Агнеса напразно клати отрицателно глава, когато й разправям каква бездна от мъдрост е преодоляло това чудно същество, и ме уверява, че и аз, клетият невежа, ще успея да го настигна. Той не ми е такъв съкровен приятел и смел защитник, какъвто ми бе Стиърфорд, но изпитвам към него дълбоко уважение. Особено много съм любопитен да узная какво где прави той, когато завърши училището, и дали в живота ще се намери достойно място за него.
Но кой друг образ ми се мярка? Да, това е мис Шепърд, в която съм влюбен.
Мис Шепърд е пансионерка в училището на госпожици Нетингалс. Аз обожавам мис Шепърд. Тя е малко момиче с бродирана рокличка, с кръгло лице и с къдрава руса коса. Младите момичета от пансиона на Нетингалс също идват в катедралата. Не гледам в молитвеника си, тъй като очите ми са отправени към мис Шепърд. Когато хорът пее, аз чувам нейния глас. Когато през време на богослужението се споменава кралското семейство, мислено изричам и нейното име наред с това на височайшите особи. А понякога вкъщи, в стаята си, промълвям в любовен порив: О, мис Шепърд!
Отначало не съм сигурен в чувствата на мис Шепърд към мене, обаче благосклонната съдба ни събира в танцувалното училище. Моя партньорка е мис Шепърд. Аз докосвам ръкавицата й и сладък трепет минава през дясната ми ръка, пропълзява чак до косата ми. Не й промълвям никакви нежни думи, обаче се разбираме. Мис Шепърд и аз живеем един за друг.
Чудно, защо тайно подарих на мис Шепърд дванадесет бразилски ореха? Те не са годни да изразят любовта ми, не могат да се увият в изящен пакет, трудни са за чупене, дори и когато се сложат между вратата и стената, и най-после, когато се счупят, са твърде мазни. И все пак смятам, че са напълно подходящ подарък за мис Шепърд. Също така подарявам й меки анасонови бисквити и безброй портокали. Веднъж целувам мис Шепърд в гардеробната. Какъв екстаз!
Мис Шепърд е едничката мечта на живота ми, но как става, че скъсвам с нея? Сам не знам това. Да, някакъв хлад започва да вее между мене и мис Шепърд. Носят се слухове, според които мис Шепърд е казала, че би желала да не я зяпам така и че е изявила предпочитание към мистър Джонс — ха, Джонс! Момче без никакви особени качества! Пропастта между мис Шепърд и мен се увеличава. Най-сетне един ден аз срещам пансионерките на госпожици Нетингалс, които отиват на разходка. Като минава покрай мене, мис Шепърд прави презрителна гримаса и със смях заговаря приятелката си. Всичко е свършено. Любовта, която ми се струваше, че ще продължи цял живот, достига до своя край. Тя вече не ми пречи да внимавам в богослужението и името й не е произнасяно наред с кралското семейство.
В училище жъна успехи и нищо не нарушава покоя ми. Сега вече не съм вежлив към пансионерките на госпожици Нетингалс и не бих обърнал внимание на нито една от тях, дори и да са два пъти повече по брой и двадесет пъти по-красиви. Смятам, че да се ходи на танцувално училище е досадна работа, и се чудя защо момичетата не си танцуват сами и ни оставят на мира. Увличам се в латинските стихове и ставам небрежен към връзките на обувките си. Доктор Стронг публично заявява, че съм обещаващ млад учен. Мистър Дик изпада в безумна радост, а леля ми ми изпраща една гвинея със следващата поща.
Сянката на един млад касапски чирак се появява подобно на привидението с шлема на Макбет. Кой е този млад касапин? Той е ужасът на юношите в Кентърбъри. Носи се мълва, че говеждата лой, с която маже косата си, му дава свръхестествена сила, благодарение на която може да излезе насреща на всеки възрастен мъж. Той е широколик младеж с волски врат, с груби червени бузи, дързък и със злобен език. Най-главното му занимание е да хули младите господа на доктор Стронг. Тоя заявява публично, че ако го предизвикат, ще се справи с тях. Споменава някои имена (между които е и моето), като казва, че ще срази всички едновременно с едната си ръка, вързана назад. Напада из засада малките момчета и ги удря по незащитените глави и на улицата открито ме предизвиква. Всичко това е достатъчно да ме накара да се бия с него.
Лятна вечер. Назначил съм си среща с касапския чирак в една зелена падинка, край ъгъла на една стена. Моите секунданти са една отбрана група ученици от нашето училище, а тези на касапина — двама други касапи, един млад кръчмар и един коминочистач. Секундантите ни уговарят условията на борбата и противникът ми и аз заставаме един срещу друг. В миг той ме хласва под лявото око, сякаш запалва там десет хиляди свещи. Следния миг вече не знам ни къде е стената, ни къде съм аз, нито пък къде са другите. Така сме се вплели един в друг, че едва мога да различа кое тяло е моето и кое неговото. От време на време виждам лицето му, разкървавено, но самоуверено; има и моменти, когато не виждам нищо, и сядам задъхан на коляното на секунданта си. Втурвам се бясно върху противника си и разбивам в лицето му кокалчетата на пръстите си, без обаче това да го смути ни най-малко. Най-после се събуждам със странно чувство в главата като от някакъв замаян сън и виждам чиракът да се отдалечава, а двамата други касапи, кръчмарят и коминочистачът го поздравяват, докато той си облича дрехата, и си тръгва. От това заключавам, че победата е на негова страна.
Занасят ме вкъщи в окаяно състояние. Разтриват ме с оцет и бренди, а очите ми налагат със сурово месо. Горната ми устна е страшно подута. Представлявам невъзможна гледка и в продължение на три- четири дни не излизам от дома. Агнеса разпръсва скуката ми и се грижи за мен като същинска сестра. Тя ми чете, утешава ме и с нея часовете минават леко и весело. Агнеса винаги се ползува с пълното ми доверие. Разправям й всичко за касапина и за обидите, които ми е нанесъл. Тя потрепва, като й разказвам за боя си с него, обаче е на мнение, че не съм могъл да постъпя иначе.
Времето е отлетяло незабелязано и Адамс вече съвсем не е първият ученик в класа. Той отдавна е напуснал училището; толкова отдавна, че когато един ден идва да посети доктор Стронг, вижда, че от познатите му съм останал само аз. Много наскоро той ще влезе в адвокатската колегия и ще носи перука. С изненада откривам, че сега е по-смирен, отколкото го мислех, и по-малко внушителен на вид. Нито пък още е успял да смае света, тъй като, доколкото мога да схвана, той си върви точно така, както би вървял и ако Адамс не бе навлязъл в арената на живота.
И какво става? Сега аз съм първият ученик. От висотата на положението си гледам със снизходително любопитство към по-нискостоящите от мене ученици и те ми напомнят времето, когато за пръв път дойдох тук. И като че ли малкото момче, което бях тогава, няма нищо общо с мене. Спомням си го като нещо останало назад по пътя на живота — по-скоро като нещо, край което съм минал, а не което съм бил; и сякаш само съм срещал някъде това малко момче.
А къде е малкото момиче, което видях през онзи първи ден от живота си у мистър Уикфийлд? И то също си е отишло. Вместо него вкъщи се движи самата двойница на портрета, а не детинският му образ. Агнеса, милата ми сестрица, както я наричам в мислите си, моята съветничка и приятелка, добрият ангел на всеки, който дойде в допир с нейната доброта, спокойствие и себеотрицание, е вече същинска млада жена.
Какви други промени са станали с мене освен тези във възрастта, външния вид и знанията, придобити през всички тия години? Нося златен часовник на верижка, пръстен на малкия си пръст и жакет с дълги поли. Също така употребявам доста помада за косите си — което заедно с пръстена не е много за похвала. Отново ли съм влюбен? Да. Обожавам най-голямата мис Ларкинс.
Най-голямата мис Ларкинс не е малко момиченце. Тя е висока, мургава, черноока млада жена с чудесна фигура. Най-голямата мис Ларкинс не е съвсем младичка, тъй като дори и най-малката мис Ларкинс не е такава, а най-голямата трябва да е три или четири години по-възрастна от нея. Най-голямата мис Ларкинс
