Пиърс кимна, но ми се струваше, че не ме чува. Посегна към чашата, отпи без видимо удоволствие и я остави.
— Преди около три години дойде тук и поиска да се срещнем. Тогава направи едно предсказание, помниш ли?
Само се усмихнах.
— Да, едва ли си забравил. Е, Тим — той млъкна и изпусна една тежка въздишка. Имах чувството, че му е трудно да заговори за това, което иска. Само че аз вече имах достатъчно опит и владеех всичко необходимо, дори и търпението. Просто седях и чаках. — Имахме достатъчно време да видим как ще се развият събитията. Според мен ти се оказа и прав, и не съвсем.
— Как така?
— Ами така. Според твоята теория Екзотика имаше намерение да унищожи Сдружението. Ала виждаш какво стана на практика.
— Например?
— Сега почти всички смятат, че фанатизмът на войниците на Сдружението и случаите на безсмислена жестокост като този, при който преди три години на Нова Земя загина зет ти, са основната причина общественото мнение на останалите планети да се обърне срещу тях, и то толкова силно, че да отказват да наемат техни подразделения. И за слепия обаче е ясно, че те — черноризците — се държат по този начин, защото същността им е такава. Екзотика не е виновна за това.
— Да, и аз мисля така.
— Разбира се — отново отпи, този път по-спокойно. — Мисля, че затова не ти повярвах, когато ми каза, че Екзотика има намерение да унищожи Сдружението. Не ми звучеше истински. Но сетне се оказа, че именно Хармония и Асоциация подкрепиха с хора и оръжие така наречената революция на Синия фронт на Света Мария, действайки тихомълком в задния двор на Мар и Кълтис. Наложи се да призная пред себе си, че сякаш наистина нещо става между философите и фанатиците.
— Благодаря ви.
— Синият фронт обаче не се задържа дълго.
— Поне в началото изглеждаше, че има широка обществена поддръжка.
— Е, да — той помете възражението ми с едно махване на ръка. — Но и самият ти прекрасно знаеш какво става в такива случаи. Винаги има причина за бой, когато става дума за по-богат и преуспял съсед, независимо дали той живее в съседната къща или на съседната планета. Цялата работа е там, че населението на Света Мария рано или късно щеше да проумее какво представлява Синият фронт и да го отхвърли, като отново го върне към статуса му на нелегална партия. Освен това привържениците му никога не са били кой знае колко, а и повечето от тях се оказаха смахнати. Като капак трябва да признаем, че Света Мария просто не би могла да съществува самостоятелно — нито в икономическо, нито в политическо отношение, щом се намира в системата на две толкова богати планети като Мар и Кълтис. Цялата тази работа с революцията на Синия фронт нямаше начин да успее и това беше ясно за всеки страничен наблюдател.
— И аз така мисля.
— Значи си знаел! — възкликна Пиърс. — Само не ми разправяй, че някой с твоите способности не е видял накъде отиват нещата още в самото начало. Но има нещо, което аз не успях да прозра, а по всичко личи, и ти също — че веднага след краха на Синия фронт Сдружението ще разположи окупационните си войски на Света Мария и ще предяви иск законното правителство да плати дължимото за наемането им от страна на метежниците. И тогава, по силата на договора за взаимопомощ, който винаги е съществувал между Мар, Кълтис и Света Мария, на Екзотика ще й се наложи да се отзове на зова за помощ от страна на Света Мария и да изгони окупационните войски, защото правителството просто няма възможност да плати исканата сума.
— Точно така — съгласих се аз. — И това предвидих.
Пиърс ми хвърли бърз поглед и попита:
— Ами? Тогава как изобщо си си помислил, че…
Внезапно млъкна и се замисли.
— Работата е там, че екзотианските сили без проблем изтласкаха войските на Сдружението и ги обградиха — спокойно започнах аз. — Но зимата настъпи и те прекратиха настъплението. И ако Брайт и неговият Съвет не решат да изпратят подкрепления, още тази пролет обкръжените войски ще бъдат принудени да се предадат. Вярно, те не могат да си позволят да изпратят подкрепления, но така или иначе, ще им се наложи…
— Не — заяви Пиърс и някак странно ме погледна. — Няма да го направят. Струва ми се, че според теб цялата тази операция е била маневра от страна на Екзотика, за да пусне на два пъти кръв на Сдружението — първия път при помощта им за Синия фронт, втория — при искането на дължимото за наемането.
Усмихнах се вътрешно, защото сега той стигна точно дотам, където имах намерение да го накарам да стигне преди три години. Само че го планирах така, че той да ми го каже, а не аз на него.
— Нима не е така? — постарах се гласът ми да звучи учудено.
— Не — развълнува се Пиърс. — Точно обратното! Брайт и Съветът на Старейшините имат намерение да изоставят войските на Света Мария — ако щат да ги пленяват, ако щат да ги унищожават. Ще стане това, което ти твърдеше пред мен. Касае се за спазването на важен принцип — че от всяка планета може да си поискаш откупа, наследен от нейните обитатели. Този принцип е жизнено важен и макар че не е официално признат от закона, е част от междузвездната икономическа структура. Екзотика обаче разби Сдружението на Света Мария и по този начин го отхвърли. Договорът за взаимопомощ, който са подписали Мар, Кълтис и Света Мария и който е основание за оказаната помощ, не променя нещата. Брайт трябва само да се обърне към Сета, Нютон или друга планета, която прилага системата на твърдите договори, и те веднага ще направят съюз, поставяйки Екзотика на колене. — Замълча замалко и ме погледна в очите, преди да продължи: — Разбра ли какво имам предвид? И защо ти казах, че хем си прав, хем не си, когато предвиди войната на Екзотика със Сдружението? Разбра ли сега къде ти е грешката?
Нарочно го изгледах продължително, преди да отговоря.
— Да — кимнах аз. — Вече разбрах. Екзотика няма намерение да унищожава Сдружението. Обратно, Брайт иска да види сметката на Мар и Кълтис.
— Точно така! Богатството и специалистите на Екзотика са нещо като гаранция за планетите, които поддържат системата на свободните договори, и им позволява да се противопоставят на опитите търговията със специалисти да става без зачитане на правата им. То пък от своя страна дава сила на твърдите планети. Ако Екзотика бъде победена, балансът между двете системи ще се наруши. Но именно този баланс дава възможност на Земята да се държи настрана и от двете групи. При това положение тя ще бъде принудена да се включи в една от тях. А групата, към която се присъединим, ще има възможност да контролира нашата гилдия и да влияе на непредубедеността на Агенцията.
Млъкна и се облегна назад, сякаш бе опустошен отвътре. След известно време отново се надигна.
— Досещаш се към коя група ще се присъедини Земята, ако победи Сдружението. Тогава къде ще отидем ние, Тим? И цялата гилдия?
Не отговорих веднага, а само го погледнах, давайки му възможност да се увери, че думите му са ми направили силно впечатление. Истината бе, че вече почти не усещах вкуса на отмъщението. Бяхме стигнали до възловия момент, към който се стремях от самото начало. Според него перспективата пред гилдията беше или да бъде нарушен висшият й принцип — непредубедеността, или да се подчини на групата с твърди договори, към която принадлежеше и Сдружението. Оставих го да почувства колко е безнадеждно положението, след което започнах бавно да говоря:
— Щом Сдружението е способно да унищожи Екзотика, също толкова вероятно е Екзотика да унищожи Сдружението. Всяка подобна ситуация има равновероятно развитие и в двете посоки. Да предположим, че имам възможност да отида на Света Мария преди пролетното настъпление и да използвам умението си да анализирам нещата по-добре от другите, за да подпомогна развитието в някоя посока, без това на накърни интересите и принципите на гилдията.
Пиърс леко пребледня.
— Какво имаш предвид, Тим? Не можеш току-така да застанеш на страната на Екзотика. Не искаш да ми
