— Каква възможност?
— Да подпишеш договор с Бюрото за съгласуване на информацията — каза Смит. — По този начин можем да оправдаем едно текущо разследване на основание, че го подозираме, че е вражески агент. Хувър се интересува от него точно сега само като от беглец.
— Смит, аз не съм шпионин. Не съм в системата на Донован.
— Приемат всякакви — каза Смит. — Освен това шефът и аз сме съгласни, че ти свърши дяволски добра работа като го проследи чак в Колорадо.
— Ти ми казваш, че ако се присъединя към тази нова разузнавателна агенция, ще мога да продължавам да се занимавам с това?
— Засега.
— И после какво?
— Ще бъдеш в нашия екип.
— И винаги на ваше разположение?
Смит бавно кимна.
— От Нова година ще открием курсове за обучение. Определили сме едно място в Бостън. Ще бъдат двумесечни. Надяваме се да ги изкараш. По дяволите, Кигън, погледни на нещата трезво: вероятно при всички случаи ще започнем война.
— Не и ако Siebenundzwandzig успее да я предотврати. Смит отвори куфарчето си, извади един договор и му го подаде.
— Помисли си все пак.
— А какво ще стане с Драймън?
— Не мисля, че ще можем да оправдаем използването на военен пилот и самолет повече. Във всеки случай той следва да бъде освободен след два месеца. Ще го върнат в предишната база и ще започне процедурата по уволнението му.
— Пълномощията?
— Ще трябва да се откажеш от пълномощията на Белия дом. След като завършиш курса в Бостън, ще имаш нови пълномощия от Бюрото за съгласуване на информацията.
— А междувременно Двадесет и седем е на свобода, а Франция и Англия са във война с Германия.
— ФБР е по петите му.
— С погрешно обвинение — изсумтя Кигън.
— Не ги подценявай. Може и да го хванат с информацията, която сме им дали. И определено имат средствата, които ти нямаш.
Кигън погледна договора, сгъна го и го прибра в джоба си.
— Ще си помисля.
— Чудесно — каза Смит с кисела усмивка. — Ще поддържаме връзка.
В кабинета си в главното командване в Мюнхен Адолф Хитлер стоеше пред една внушителна карта на Европа и гледаше самодоволно цветните стрелки, които обозначаваха неговата светкавична война, Blitzkrieg, с Полша. За две седмици войските му се бяха спуснали като щипки на изток през полския коридор, после на юг и на изток през Южна Полша, после обратно, за да се съединят със северните дивизии. Варшава беше обградена и разнебитена от двуседмичните опустошителни бомбени нападения.
Полша беше негова.
Той се засмя високо. Зад него Фирхаус тихо изръкопляска.
— Приемете поздравленията ми, майн фюрер. Сега целият свят разбра значението на Blitzkrieg.
Хитлер кимна категорично няколко пъти, очите му горяха трескаво.
— Точно както беше запланувано — тихо се похвали той. — Шестдесет хиляди убити, двеста хиляди ранени, седемдесет хиляди души пленени. А войната нямаше и три седмици.
— Следващата е Франция и после ще отблъснем британците оттатък Ламанша, а, майн фюрер?
От самото споменаване на Ламанша го заболя стамахът. Хитлер не вярваше, че вече притежава средствата, за да нахлуе в Англия.
— Никога не подценявай врага си, Вили — каза той и вдигна предупредително пръст. — Британците са издръжливи. Горди. Упорити. Те са експлоататори. Те са психологическа сила, опасваща целия свят. И са защитени от голям морски флот и много храбра авиация.
— Снабдявана от американците — добави Фирхаус.
— Точно така — каза Хитлер. — Ти разбираш накъде клоня, а, Вили?
— Да, майн фюрер.
— Колко бързо можеш да задействаш Siebenundzwandzig?
— Готов съм да наредя на подводницата да тръгне на юг, майн фюрер.
— Кой я командва?
— Капитан Франц Лайгер.
— Аха! — каза Хитлер и вдигна вежди. — У-17. А Siebenundzwandzig?
— Поддържаме връзка с него чрез обяви във вестника. Можем да го задействаме веднага.
Хитлер го погледна с подозрение.
— Ти си предвидил моето решение, Вили?
— Не напълно, майн фюрер — каза Фирхаус, не желаейки да накърни крехкото его на Хитлер. — При тази война Лайгер може да промени плановете си и да иде на друго място. Това може да е последната ни възможност. Хитлер се усмихна.
— Ти, разбира се, осъзнаваш, че операция Gespenst може да предизвика открита конфронтация с американците, нали?
— Във всеки случай те снабдяват британците. За да се намесят, им трябва заповед. Току-що са одобрили осемдесет и пет милиона долара за нова авиация, повечето от която очевидно ще дадат на Съюзниците. Сега му е времето, майн фюрер. Колкото по-дълго забавим американците, толкова по- добре.
— Разбира се, разбира се, съгласен съм. Във всеки случай няма какво да губим. Кога ще стигне подводницата на място?
— Ще са необходими три седмици.
— И кога планираш да се изпълни задачата?
— Третата седмица на ноември. По време на техните празници по случай Деня на благодарността. Няма по-подходящо време.
Хитлер се усмихна и кимна.
— Добре, Вили. Ти свърши чудесна работа, също и Siebenundzwandzig. Задействай го веднага. Чакал е прекалено дълго време. Ние също.
Наблюдателната кула проряза гладката повърхност на морето като с нож и след малко подводницата тихо се показа на повърхността. Капитанът бързо се изкачи по стълбата, отвори люка и излезе в хладната септемврийска нощ, Двама офицери го последваха. Двама артилеристи се появиха от люка на палубата и заеха мястото си при 88 милиметровото оръдие. Никой не издаде звук.
Капитанът се взираше през бинокъла си в черното море. В тишината се чу дълбокият тътен на двигатели, после в мрака смътно започнаха да се очертават кораби. Той ги преброи, усещайки, че на стотина метра от десния борд се е появила втора подводница, У-22.
— Малък конвой — прошепна капитанът. — Шест кораба. Нямат охрана.
— Да дам ли сигнал? — прошепна помощникът.
— Още не…
Както много от германските командири на подводници, Фриц Лайгер не беше нацист. Професионалист от военната флота, той малко се интересуваше от политика. Но като повечето германски офицери негодуваше срещу Версайския договор заради това, че беше потъпкал германската гордост и икономика, така че одобряваше войната с Великобритания и Франция. Той беше нисък, набит австриец с дебели мустаци и стоически характер. Познаваше опасностите на службата в подводниците, както и напрежението, което неговият екипаж щеше да преживее преди да приключи войната, така че имаше малко приятели сред
