хората си. Въпреки че беше честен и добросърдечен, той усещаше, че не може да си позволи лукса на другарството.
През първия месец на Втората световна война имаше петдесет и две Unterseeboote, действащи в Североатлантическия океан: подводници тип УИС с екипаж от четиридесет и четири души, едно-единствено палубно оръдие, две противовъздушни оръдия и пет торпилни цеви. Лайгер беше един от първите командири на подводници. Той беше спомогнал да се развие стратегията на група атакуващи подводници, като се проследяваха конвоите и се известяваха другите подводници, които после провеждаха нощни атаки на повърхността по британски кораби, които пренасяха самолети и оръжие от Америка за Великобритания. В първите двадесет и осем дни на войната групата атакуващи подводници беше потопила деветнадесет британски кораба. Лъскавата сива акула на Лайгер, У-17, беше ликвидирала четири от тях, включително пътническия кораб „Атинянката“, който беше потънал с 1400 души пътници и екипаж, двадесет и осем от които американци.
Лайгер изведнъж спря да разглежда тъмнината и се наведе напред. Като фокусира отново бинокъла си той видя това, от което един подводничар се страхуваше най-много — кипящата бяла вода, която се разбиваше в носа на един британски торпеден катер, докато той кръжеше широко пред конвоя и после изправи курса си. У-17 се намираше точно на пътя му.
— Катер! — извика той надолу към командния пункт. — Пригответе се за потапяне.
И заедно с придружаващите го скочи през люка и през тясната тръба към командната палуба на подводницата.
— Дълбочина трийсет метра — нареди капитанът, щом слязоха. — Не можем да рискуваме изстрел от повърхността. Вдигнете перископа.
Щом подводницата се уравновеси и перископът се издигна, той долепи очи до него. Торпедният катер беше на кръстчето, на хиляда метра, и бързо приближаваше. Сега капитанът можеше да вижда силуета му ясно, докато той цепеше водите на океана към тях. Завъртя перископа, фокусира го върху конвоя и каза:
— Разстояние до целта.
— Шестстотин и петдесет метра — дойде отговорът.
— Първи? — каза той, без да се отделя от перископа.
— Да, капитане?
— Ще се заемем с предните два кораба. Изстреляй четири торпили, скорост тридесет и пет, после ще се потопим веднага на шестдесет метра и ще минем под конвоя.
— Под конвоя?
— Точно така. Катерът приближава бързо. Щом изстреляме торпилите, ще ни търси от тази страна на конвоя.
Първият помощник бързо кимна.
— Слушам.
Без повече да обръща внимание на катера, капитанът фиксира кръстчето върху първия кораб от редицата. Точно зад него, отчасти скрит в сянката му, имаше втори кораб. По план втората подводница щеше да се заеме с последните два кораба от конвоя. Всяка подводница щеше да се измъква индивидуално.
— Разстояние? — попита капитанът.
— Петстотин метра.
— Прицел?
— Прицел готов.
— Свали перископа.
Тънката тръба се плъзна безшумно под палубата. Лайгер погледна часовник и започна да брои наум.
— Първи изстрел.
— Първи изстрел… първи изстрел извършен.
— Втори изстрел.
Изстреляха четири торпили, после капитанът заповяда:
— Дълбочина шестдесет метра. Десет градуса наляво. Пълен напред.
Подводницата се наклони рязко и зацепи водата. Момент по-късно чуха първата експлозия, после втората.
— Добре — каза Лайгер с усмивка. Почакаха и чуха звука на третата торпила да заглъхва.
— Пропусна — каза капитанът разочаровано. После четвъртата улучи.
Серия експлозии проехтя в морето — парните котли на първия кораб експлодираха. После избухна и вторият. Екипажът на подводницата стоеше по местата си, всички гледаха железния корпус, сякаш очите им можеха да проникнат през него, и се чудеха къде ли е британският торпеден катер.
После чуха плясъка на още четири торпили и още две експлозии.
— Добре — каза Лайгер. — У-22 уцели един. Тътенът от машините на конвоя нарастваше, докато минаваха под него. Подводницата беше изпълнена със звуци: боботене на двигатели; скърцаща стомана, когато първият кораб се потопи под вълните; стенещи стоманени плочи, които се извиваха и пукаха от налягането на водата, докато разбитият кораб потъваше към дъното; тъпото „бум“ от атаките в дълбочина — катерът нападаше У-22.
В безопасност от другата страна на поразения конвой, Лайгер издигна У-17 на двадесет метра и вдигна перископа. Черното небе гореше. Два от торпилираните кораби все още плуваха, но горяха и се бяха килнали. Останалите се бяха разпръснали и се опитваха да избягат. Зад тях, в ослепителната бяла светлина, сновеше катерът.
Лесно можеха да ударят още два. Имаше само един катер и той беше зает. Един от корабите, танкер, потънал във водата почти до ръба от тежината на превозвания петрол, се обърна и изведнъж се превърна в идеална цел. Беше само на петстотин метра.
— Заредена ли е задната цев?
— Да, капитане.
— Обърни на две трети… готови за стрелба… четиристотин метра… прицел… пети изстрел… пълен напред.
Наблюдаваше танкера през перископа и броеше секундите наум. Торпилата уцели. Целият кораб сякаш експ-лодира в един огромен, кипящ ад. Няколко секунди по-късно чуха експлозията и почувстваха как подводницата леко се заклати.
— Директен удар по средата! — извика той и екипажът зааплодира.
— Това е петролен танкер и гори на повърхността — продължи Лайгер. — Разцепи се по средата… и потъва. Долу перископа, първи. Обърни на двеста и седемдесет градуса, машинист… пълен напред.
Един час по-късно вече бяха в безопасност далече от поразения конвой и охраняващия го ангел. Екипажът беше притихнал и отчаян. Не бяха чули никакъв сигнал от У-22 и предполагаха, че е потънала.
— Браво, момчета, поздравявам ви — каза капитанът, за да повдигне духа на екипажа. — Ще поплуваме още половин час на двадесет метра дълбочина и после ще може да подишаме свеж въздух.
Той се върна в каютата си. След десет минути на вратата се показа радиотелефонистът.
— Съобщение, капитане.
— Да?
— Идва от Майката. Непрекъснато повтаря само едно: Всех святих.
Изражението на Лайгер почти не се промени. Той кимна.
— Благодаря.
Радиотелефонистът си тръгна, а Лайгер затвори и заключи врата на каютата си.
— По дяволите — изруга той, отвори сейфа и извади един плик, надписан Geheim и под него Gespenst.
— За какво, по дяволите, е всичко това? — сърдито изръмжа той. И извади разпорежданията за суперсекретна мисия, която знаеше просто под името „Призрак“.
Очите на Лайгер се свиха от любопитство и безпокойство. Изведнъж му нареждаха да отиде на юг,
