— Сега е мой ред — каза Хатчър и закрачи с шляеща се походка нататък, качи се на първото привързано към брега ханг яо, мина през него, после покрай един мускулест тайландец, който вдигна поглед и го изгледа само на нивото на гърдите му, но не погледна лицето му. Хатчър скочи на борда на следващата лодка и в този момент от бамбуковата колибка в задната й част излезе едно младо момиче на не повече от шестнайсет години. Навеждайки леко главата си в традиционната поза на скромност, тя го изгледа изпод вежди. Очите й бяха тъмнокафяви. Пак според каноните на занаята си, тя сведе поглед надолу.
— Сукхаи? — попита я Хатчър.
— Ти знаеш мое име? — промълви тя изненадано. Хатчър кимна.
— Хай.
— Ти иска правиш малко санук! — попита го тя на нескопосан английски. Придърпа го към себе си, отърка се в него, без да престава да се усмихва. Тялото й беше топло и меко, а над едното си ухо беше забола малко клонче жасмин. За момент Хатчър се замисли дали да не си направи малко санук с нея. Подхвана я нежно под ръка, за да не може да му се изплъзне, и й подаде с другата си ръка една американска петдесетдоларова банкнота.
— Не съм дошъл за развлечения — каза й той на тайландски.
Момичето изглежда се изплаши и се опита да се отскубне от него.
— Виж тук — каза й той, — петдесет американски долара. Това са хиляда бата, две червенички. Искаш ли ги?
Момичето се загледа в петдесетачката и Хатчър пусна ръката й.
Мускулестият тайландец от първата лодка погледна небрежно към тях, но не каза нищо.
— За какво? — попита предпазливо тя.
— Преди няколко нощи си била с един мъж, когато е станало убийство на съседната лодка. Той е скочил в реката.
— Хай…
— Как изглеждаше той?
Момичето се замисли за момент, след което вдигна ръката си нагоре на около пет фута и половина над палубата.
— Толкова висок. Много кафяви очи. Черна коса. Слабо лице. Тежък горе-долу колкото теб.
— Пълен колкото мен, но по-нисък?
— Хай.
— Някакви белези или… ъ-ъ, наранявания по тялото или по лицето?
Сукхаи вдигна вежди недоумяващо.
— А, хай, хай… имаше един дракон. Тук. И тя сложи ръка на гърдите си.
— Татуировка на дракон?
Тя кимна.
— Тоя мъж, той доста бързаше, нали? Тя закима енергично с глава.
— Беше изплашен.
— Сигурен съм. Сега, доколкото разбирам, той не е имал време да се облече, преди да скочи в реката — прошепна Хатчър.
Тя го изгледа подозрително, но не отговори.
— Сигурно не си е взел дрехите с него…
— Хай, хай, взе дрехите…
— Май — каза Хатчър и поклати глава. — Не е имал време.
— Аз казах на полицията…
— Аз не съм от полицията. Не ме интересува какво си казала на полицията. И няма да кажа нищо на- полицията.
— Казах на полицията всичко — повтори тя упорито.
— Мисля, че той може да си е забравил панталоните…
Тя заклати подплашено глава.
— Май, май. Нямаше портфейл.
— Не съм казвал нищо за портфейл — успокои я с мек глас Хатчър.
Момичето беше започнало да изпада в паника. Погледна над рамото на Хатчър към таиландеца на другата лодка.
— Виж какво, аз не съм от полицията, аз съм американец — обясни й отново Хатчър. — Искам само документите му за самоличност, които са били в портфейла. Не ме интересува нищо друго, можеш да си задържиш парите и всичко друго ценно. Искам само документите, разбираш ли?
Тя отново погледна над рамото му. Той се обърна. Тайландецът беше застанал До носа на тяхната лодка, но все още не се беше прехвърлил на борда при тях. Той носеше тъмночервени пакома, разновидност на мъжки саронг-панталони и бяла памучна риза с навити ръкави. Над китката на дясната си ръка имаше голяма татуировка на орхидея с увита около нея змия. За момент се усмихна на Хатчър, после погледна момичето.
— Какво иска тоя? — попита той Сукхаи на тайландски.
— Предлагам й петдесет американски долара — намеси се Хатчър — за документите за самоличност в портфейла, който е останал при нея оная нощ. Повече никакви въпроси. Забравям, че изобщо съм идвал тук. Никаква полиция. Това е личен въпрос. Искам само документите.
Тайландецът се прехвърли на борда при тях и се приближи до Хатчър. Той беше два-три инча по-нисък, но тялото му беше много мускулесто, с изпъкнали по бицепсите вени. Гледа изучаващо лицето на Хатчър близо цяла минута с воднистите си очи. Зад него Сай се прехвърли на борда на другата лодка, отпъждайки с ръце проститутките и амбулантните търговци, които го бяха наобиколили.
Татуираният тайландец наведе очи и попита:
— Твой портфейл?
Хатчър поклати отрицателно глава.
— Май.
— На твой приятел паспорт?
Хатчър не искаше да лъже. Отново поклати глава.
— Хм — каза тайландецът. Направи крачка встрани от Хатчър и прошепна нещо на младата проститутка. Тя го погледна за момент и кимна.
— Колко? — попита я той.
— Десет хиляди бата — прошепна тя.
„Петстотин долара, помисли си Хатчър, а момичето сигурно поспестява една-две стотачки. Добре се е представил Уол Пот.“
— Защо си скрила това от полицията? — прошепна тайландецът.
— Помислих си, че той може да се върне — излъга тя.
— Тогава дай ми го и аз ще се оправям с тоя фаранг — нареди й той.
Споменаването на чужденеца не беше съпроводено с пренебрежителен тон или гримаса, при това той беше абсолютно спокоен, сякаш с Хатчър бяха стари приятели. Ако това, че неговата проститутка беше задигнала портфейла, изобщо го безпокоеше, то той поне не го показваше. Предложи на Хатчър да влязат в колибката, за да не ги виждат другите от реката. Обезпокоен, Сай се приближи още повече до тяхната лодка.
Сукхаи отиде до един сандък, който държеше вътре, извади оттам портфейл от змийска кожа и го подаде на тайландеца. Той го отвори, измъкна отвътре цяла шепа червени батове и натъпка банкнотите в джоба си.
— Съжалявам — прошепна разкайващо тя. Той сви рамене и й каза небрежно:
— Май пен рай — след което й направи знак с ръка да излезе. После продължи да рови из портфейла и извади от едно от отделенията му малък златен амулет. Последният се присъедини към парите в джоба му. Тогава вдигна отново поглед към Хатчър.
— Шейсет американски долара — каза той. Усмивката му се разтегли още повече. Хатчър беше забравил, че в Тайланд първата предложена цена никога не беше последната.
— Кхит уаа фаенг пай — отвърна Хатчър, както беше нормално при такива преговори. Предложението
