Ърп. Никой не помръдваше. Никой не дишаше. Почти като на забавена лента Хатчър видя как пръста на Ърли придърпва спусъка.
„Боже, тоя ще ме застреля!“ помисли си Хатчър и в същия миг се претърколи настрани, сви се инстинктивно и чу трясъка на пушката.
Някъде зад себе си чу как тигърът изрева отново, извърна се и видя как куршума прострелва полуизправения тигър в гърдите. Звярът изрева за последен път и се строполи мъртъв.
— Казах ви да не го оставяте след първия изстрел — измърмори Ърли.
ТАЙ ХОРС
Малката къщичка на Ърли се намираше в края на един тесен, притиснат от джунглата, черен път. Пътят се извиваше сред плътните, зелени шубраци, които го обгръщаха плътно, встрани и отгоре, и хвърляха върху него гъста сянка. Нашарени във всички цветове на дъгата папагали, подплашени от мърморещия джип, се разхвърчаха насам-натам и посрещнаха връщащите се от лова мъже с град от ругатни, крясъци и цвърчене. Покритата с бамбукова рогозка къщичка беше оградена от три страни с широка веранда. Въздухът наоколо беше напоен със сладникавия дъх на маниока, идващ от близките ниви.
Огромната котка беше увесена надолу с главата на клоните на едно невисоко дърво. Няколко жени от селцето, което звярът доскоро беше тероризирал, се бяха събрали при къщата на Ърли, за да ознаменуват с танци и пиршество ловната сполука на Хатчър. Един стар тайландец се беше привел над голям, глинен съд, в който се готвеше някакъв тайландски задушен специалитет на открит огън.
След лова Хатчър беше обладан от мрачно настроение. Стоеше сам на верандата и наблюдаваше как местните жители празнуват избавлението си от хищния звяр. Няколко от жените изобразяваха ловците в импровизиран танц, докато пък друга изпълняваше ролята на Олд Скар. С изрисувано в жълто лице, тя танцуваше на четири крака и се мяташе отчаяно насам-натам, докато ловците я преследваха.
Вбесен заради засечката, разтоварвайки се от напрежението след убиването на звяра, Хатчър беше изтръгнал затворната рама на пушката „Н&Н“ и я беше захвърлил в краката на Ърли.
— Друг път, когато предлагаш на някого оръжие за лов, вземи го провери дали е в изправност — изръмжа ядосано Хатчър.
Ърли повъртя рамата из ръцете си, огледа я внимателно и вдигна отново поглед към Хатчър.
— Тоя шибан ударник се е счупил — каза му той с искрена изненада в гласа, като добър актьор в пиеса.
— Сериозно? — изръмжа саркастично Хатчър.
— Какво искаш да кажеш? — нервно запита Ърли. — Действаше безупречно тая сутрин, сам я изпробвах.
— Двамата с Уъндърбой без малко да сме мъртви сега заради тая пушка.
— Казвам ти, че съжалявам, не разбираш ли? Да не мислиш, че съм искал да ти проваля лова? — каза Ърли. — Това е смешно, дявол да го вземе. Как можех да зная, че ти ще се озовеш пред звяра?
— Ставаш малко иараноичен, Хатчър — каза Ърп.
— Да — намеси се Райкър. — Ако наистина сме искали да те убием, сега вече нямаше да си жив.
След като се беше държал по-импулсивно, отколкото обикновено си позволяваше, Хатчър беше престанал да говори и сега стоеше сам на верандата, потънал в дълбок размисъл. Така и не забеляза, когато Уъндърбой се приближи до него откъм вътрешността на къщичката.
— Мистър Хатчър? — попита той. — Хатчър ви е името, нали?
Певецът, възстановил вече нарисуваното си лице с нова боя, стоеше до стената на къщата с ръце в джобове.
— Точно така — прошепна дрезгаво Хатчър.
— Вие ми спасихте живота — продължи Уъндърбой.
— И аз, ъ-ъ… не знам как да ви се отблагодаря. Но бих искал да знаете, че никой от нас не е имал намерение да ви причини зло.
— На мое място и вие бихте направили същото за мен — каза Хатчър.
— Не, не — каза У ъндърбой, клатейки глава. — Аз се задушавах, човече. Не беше само от това, че бях уплашен, аз не можех да дръпна спусъка.
— Случвало ли ви се е това и преди?
Уъндърбой обърна изрисуваното си лице към убития тигър, загледа се в него и след няколко секунди кимна.
— Тогава забравете тоя случай — каза му Хатчър. — Можете спокойно да изживеете живота си, без да докосвате отново оръжие.
— Не е това.
— Тогава какво е?
Уъндърбой извади ръцете от джобовете си. Скръсти ги пред гърдите си и се сгуши, сякаш му беше студено.
— Оцеляването.
— Оцеляването? — повтори недоумяващо Хатчър.
— По дяволите, ако не е една война, то друга ще е.
— Не е необходимо повече да участвате във войни, Уъндърбой.
— Както и да е — каза Уъндърбой, — и все пак не знам как да се отблагодаря на човек, който ми е спасил живота. Японците имат една специална дума за това, но не мога да си я спомня.
— Онгаеши — каза Хатчър.
— Да, точно така. Това означава, предполагам знаете, нещо като огромен дълг.
— Означава готовност за отплата — каза Хатчър.
— Да. Е, тогава онгаеши, мистър Хатчър.
Хатчър пристъпи по-близо до Уъндърбой и се облегна на стената до него.
— Би ли искал да опиташ? — попита той с дрезгав глас.
— Не разбирам.
— Кой е Тай Хорс, Уъндърбой?
Уъндърбой веднага насочи поглед към приятелите си от Томбстоун, стоящи пред къщата.
— Какво е това Тай Хорс? — попита той, без да отмества погледа си.
— Онгаеши, Уъндърбой.
— Не споменавай това.
— Нека тогава опитаме по друг начин. Жив ли е Мърфи Коуди?
— Кой?
— Мърф Коуди.
— Какво искаш от него? — попита Уъндърбой. — Как каза, че му е името?
— Коуди — повтори тихо Хатчър.
— А, да, Коуди.
— Трябва да му предам едно съобщение.
— Съобщение?
— И това е всичко.
Уъндърбой кимна бавно и отдалечавайки се към групичката пред къщата, без да поглежда повече към Хатчър, каза: — Добре, ако срещна някого с това име, ще му предам, че го търсиш. — И Уъндърбой се отдалечи от Хатчър.
Танцьорките бяха завършили изпълнението на музикалната си драма и се мотаеха около ловците. Ърп си приказваше с танцьорката, която беше изпълнила ролята на тигъра, когато Уъндърбой се приближи към него, наведе се и заговори тихо на ухото му. Ърп погледна към Хатчър, след което хвана под ръка танцьорката и я поведе през дворчето към него.
— Това е Намтаан — представи я Ърп. — Тя иска да се запознае с великия бял ловец. Намтаан, това е Хатчър.
— Приятно ми е — каза Хатчър.
— Удоволствие е за мен — каза жената. — Значи ти уби тигъра?
