— Че ще намеря Коуди — ако той е жив — и ще му предам едно съобщение.
Ърп се извърна с отвращение.
— Господи! — възкликна той.
— Слушай ме, Ърп. Това започна като съвсем обикновена мисия. Да намеря Мърфи Коуди и да му предам едно съобщение. И това беше всичко. А в Банкок Слоун промени позивните.
Ърп се извърна отново с лице към него.
— Как?
— Искаше да ме накара да стана съдник и изпълнитеп на присъдата. Ако Коуди се окажеше замесен в нещо… смущаващо, той намекна, че ще трябва да го премахна. Слоун никога не казва директно каквото и да било. Той е абсолютен шампион по инсинуациите. А, между другото, аз имам не по-малко основание да мразя Слоун от когото и да било. Той ме изостави, хвърпи ме на кучетата като изкупителна жертва и аз изкарах гри години в една отвратителна дупка в Централна Америка, един затвор — Лос Боксес.
— И въпреки това ти прие да се захванеш с тая работа.
— Точно така. Реших, че ако има някой, който може да намери Коуди, това съм аз.
— И ти прие неговите условия, нали?
— Аз трябваше да направя избора си: да продължа изпълнението на мисията и да се опитам да намеря Коуди, или да си тръгна, и в такъв случай Слоун щеше да си докара някой хладнокръвен касапин, който да му свърши работата.
— А ти с какво си по-различен? Навремето и ти си убивал всекидневно по негова поръчка.
— Както и ти си правил във военната полиция, нали? — отвърна му ядосано Хатчър. — Аз бях войник, също като теб. Вършех, каквото ми нареждаха.
Това вметване разколеба за момент Ърп. Той отмести поглед встрани.
— Нали знаеш, че не съм глупак — продължи Хатчър и посочи с пръст в стаята около себе си. — Ако имах намерение да убия Коуди, определено нямаше да се опитвам да го направя като се изправям сам срещу десетина мъже.
— Изглежда си абсолютно убеден, че Коуди и тоя детеубиец-наркотрафикант са един и същи човек.
— Не съм сигурен какво да мисля за Тай Хорс — каза Хатчър. — Това, в което съм сигурен, е, че тоя Уол Пот, или Тайсунг, какъвто и ще да е, знаеше, че Коуди е жив.
— Нещо друго?
— Всичко останало са само предположения. Аз ги наричам уравнение.
— Уравнение? — попита Галахър.
— Също като математическо уравнение, само дето на мястото на неизвестните се поставят различни видове информация вместо числа.
Той огледа стаята и останалите мъже в нея.
— Например, знам, че Уол Пот наистина е бил комендант на виетнамски военнонленнически лагер и се е казвал Тайсунг. Знам също, че Уол Пот твърдеше, че Коуди е жив и е в Банкок. И накрая, знам, че Уол Пот по всяка вероятност казва истината.
— Защо мислиш така? — понита Ърп.
— Това е друга част от уравнението. За да получи виза, Уол Пот все пак трябваше да ни предостави Коуди. За него беше рисковано да се разкрие, защото имаше опасност американското военно разузнаване да изрови миналото му. Но той трябваше да бяга, за да се спасява и единственият му шанс беше да ни предостави Коуди. Без него той нямаше да получи нищо. Ако лъжеше, все едно да предлага да ни предостави … Елвис Прсели.
— И какво друго? — попита скептично Ърп.
— Да, има и друго. Знам също така, че истинското име на Джони Профит е Педжит, че той и Галахър, Бени Потър, Райкър и Макс Ърли, всичките са били обявени за изчезнали по време на бойни операции приблизително но едно и също време и горе-долу в една и съща област на Виетнам. Не съм сигурен, но вероятно Уъндърбой и Коркскрю също могат да бъдат включени в тоя списък. — И така, уравнението ми казва, че е вероятно всичките да са били пленени от Виетконг и да са били в лагера на Уол Пот. И тъй като Уол Пот знаеше за Коуди, предположих, че и той е бил с вас.
— Доста дръзки приказки — изсумтя Райкър.
— Нещо друго от това уравнение? — попита Коркскрю.
— Още едно нещо. Уол Пот твърдеше също така и че Коуди е убиец и контрабандист на наркотици, който нарича себе си Тай Хорс. И аз чух, от служебен източник, че се носели слухове за тоя Тай Хорс, който бил търговец на наркотици.
— А какво ти казва твоето уравненийце за тая, тук? — каза Райкър и посочи жената пред Хатчър.
— Може би трябва да те извадя от заблуждението още сега, на момента, мистър Хатчър — каза Намтаан и се потупа по гърдите. — Аз съм тая, която наричат Тай Хорс.
Удивлението, изписано по лицето на Хатчър, беше толкова силно и неподправено, че Намтаан се усмихна за първи път, откакто бяха влезли в къщата.
— Нямах намерение да те шокирам — каза му тя.
Хатчър бързо възвърна самообладанието си. Тогава започна да се смее.
— Остава и да ти повярвам — каза той през смях.
— И да не вярваш, това е истината — отвърна му тя.
— Аз й дадох това име, Хатчър — намеси се Джони Профит.
— Да, всички знаят това — каза Галахър.
— Аз не го знам — процеди дрезгаво Хатчър.
— Много неща не знаеш, войнико, но това не ти пречи да си натъкмяваш предположенията — каза Ърп.
Хатчър се загледа втренчено в Пай. Започна постепенно да разпознава чертите й. Отначало той си беше помислил, че я е срещал преди, някоя жена от миналото му. Искаше му се да може да я види без боята по лицето й — за разлика от Уъндърбой, чието боядисано лице беше истинският му образ.
— Добре де, нека да опитам още веднъж — каза Хатчър, без да отмества очи от Намтаан. — Предполагам, че твоето име е Пай.
— Името ми е Намтаан.
— Разбира се. Но преди е било Пай. Преди петнайсет години, във Виетнам. Ти си била голямата любов на Коуди.
— Звучи много вълнуващо.
— Има твоя снимка от 1972 г. Ти си била неговата благоверна и предана половинка и съм сигурен, че и сега все още си.
— Защо го търсиш, мистър Хатчър? — попита го тя със съвсем сериозен глас.
— Вече казах, имам да му предам едно съобщение.
— И си минал през толкова неща само да му предадеш едно съобщение? — попита тя недоверчиво.
— Точно така.
— И Коуди е бил твой приятел? — пак попита Намтаан.
— Това беше много отдавна. Но старото приятелство не се забравя.
Той замълча, а тя продължи да се взира изпитателно в лицето му.
— А ако Коуди беше тоя детеубиец, какво би направил тогава? — запита го неочаквано тя.
Това беше въпросът, който измъчваше съзнанието на Хатчър от последния му разговор със Слоун, решението, което той искаше да избегне. Но сега трябваше да направи това.
— Не съм дошъл тук, за да съдя Мърфи Коуди — каза Хатчър. — Признавам, че мисълта, че може да се наложи да убия Коуди, минаваше многократно през главата ми през последните няколко дни. Но каквото и да е направил, аз вече свърших с това да играя ролята на съдия, съдебно жури и изпълнител на присъдата. Достатъчно съм убивал. Отсега нататък да си търсят други да им вършат мръсната работа. Дошъл съм тук да предам съобщението и точка — единствено това смятам да направя.
Всички стояха смълчани в мрака. Никой не се съмняваше в искренността на Хатчър.
— И от кого е това съобщение? — попита накрая Намтаан.
— Това засяга само Коуди и мен.
— Има начини да научим това — каза Ърп.
