беше посочил като свой адрес.
— Това му беше прикритието — обясни Ърп. — Той ръководеще транспортирането на продукцията, закупувана от Фонг, която се караше от Чон Бери насам, към каналите. Продават я направо от кораба на местните търговци.
— Какво те кара да мислиш, че наркотикът е на борда на кораба?
— Защото куриерът им, когото ликвидирахме, е взел пратката направо оттук — продължи Ърп. — Сай го следеше.
— Кучият син не може да стои далеч от съкровището си — каза Коркскрю.
— И „Хауз ъв Дриймс“ се намира тук, нали? — попита Хатчър.
Ърп кимна.
— Фонг го е направил кораба на изобилието.
— Сигурни ли сте, че Слоун и Фонг са там?
— Поне допреди половин час бяха вътре.
Във фургона на микробуса бяха петима: Ърп, Коркскрю, Потър, Райкър и Хатчър. Хатчър носеше екипировката си за „летене“ — коланите на гърдите му и едно навито въже, метнато през рамо.
Разнесоха се звуци от прищраквания на метални части, когато мъжете се заеха да подготвят оръжията си: пушката „Ауг“ на Хатчър, за която той беше взел три допълнителни пълнителя, прикрепени на колана му; огромната ловджийска пушка на Коркскрю 870-и калибър и 9-милиметровия му пистолет „Н&К“; автомата „АК-47“ на Потър, който той беше взел на заем от Суийтс Уилки; любимия на Ърп „Бънтлайн Спешъл“ 375-и калибър, затъкнат в колана му, осигурен с два джоба пълнители, плюс две ръчни бомби, закачени от другата страна на колана му. Райкър носеше една стара, надеждна M16. „Превъзходна огнева мощ“, помисли си Хатчър. С такава огнева мощ наистина можеха да си позволят да нападнат изненадващо Фонг, независимо от неблагоприятното съотношение на силите по отношение на хората. „Ненадейно, бързо и решително, мислеше си той. Старият, изпитан метод дум-дум-бам-мерси-мадам.“
Сай изскочи някъде от сянката и влезе в микробуса през страничната му врата. Като видя Хатчър, той като че ли се смути и наведе засрамено глава.
— Не се притеснявай — каза му Хатчър.
— Съжалявам, Хач — каза тайландецът, без да вдига очи.
— Май пен рай — отвърна Хатчър с усмивка. — Не знам в кое си по-добър — дали като шпионин, или като боксьор.
Дребничкият тайландец въздъхна облекчено.
— Отивам на кораба — каза той възбудено. — Те ще мислят, че оглеждам стока за купуване. Китайците, всички са долу.
— А какви са ония там? — попита Потър и посочи една групичка в черни дрехи на палубата на кораба.
— Те са тайландци — отвърна Сай. — Преговарят за купуването на „хранителни стоки“.
— Търговци — каза Ърп и Сай потвърди с кимане. — Скоро ще си тръгнат. Търговията на кораба приключва в девет.
— Внимавай и остани невидим дотогава — каза му Коркскрю.
— Нека да ви покажа — каза Сай. — Лист и химикалка, ако обичате?
Сай наистина беше добър като шпионин. Под прикритието на търговец на хранителни стоки той беше разучил кораба прецизно. Картата, която им начерта, изобилстваше с всякакви подробности — разположения на люкове за трюмовете, стълби, кабини. Корабът беше много голям. Главният трюм се простираше по цялата ширина на кораба до половината от дължината му — огромно пространство, което можеше да бъде запълнено с маруля, ориз, дини или нещо друго за прикритие на истинската дейност. В единия край на трюма беше разположена нещо като отворена беседка — приятно и удобно местенце, с ниска масичка и възглавници по пода, където Фонг и хората му можеха да си поседнат удобно, да си пият уискито и да наблюдават как върви търговията.
На отсрещната страна на беседката, в предния край на главния трюм, имаше дървена врата, водеща към помещението с кабинките, наречено „Хауз ъв Дриймс“. Там имаше три малки кабинки, отделени от общото помещение.
Имаше само една стълба — в задната част на трюма.
На борда на кораба встрани имаше един отвор, малко над ватерлинията, през който продукцията се прехвърляше директно на чакащите лодки на търговците. Отгоре на палубата имаше само един малък, преграден с решетка люк, през който можеше да се наблюдава вътре в трюма.
Гледан отвън, корабът представляваше двумачтов съд с малка капитанска каюта откъм кърмата.
— От тая страна са резервоарите с гориво — каза Сай и посочи десния борд, с който корабът беше обърнат към кея, над нивото на беседката.
— Откъде разбра? — понита Хатчър.
— Дозареждаха гориво от дока.
— Нищо не пропускаш — отбеляза Хатчър.
— Добрият боксьор трябва да забелязва всяка подробност — отвърна гордо тайландецът.
— Колко са китайците? — попита Хатчър.
— Фонг, Кот и трима други. Седят в беседката и пият. Не видях Слоун. Долу, пред стълбата в трюма, има двама въоръжени, други двама — на главната палуба.
— Общо единайсет техни срещу четирима наши — въздъхна Хатчър. — Но да речем, че съотношението може да се промени в наша полза в процеса на операцията.
— Как така четирима, ние сме шестима, като включим и Сай — каза Райкър.
— Сай остава отвън — каза Ърп. — Това не е негова битка. Но той може да ни осигури прикритие при евентуално отстъпление. И ти не можеш да дойдеш вътре, Райкър. Не можем да си позволим да те спипат — ти трябва да поддържаш колата готова за оттегляне.
— Когато започнем — предупреди ги Хатчър, — действайте бързо. Очистваме Фонг и неговите хора, подпалваме кораба и се омитаме оттам. Няма време за разсъждение, само действайте. И още нещо — Слоун е мой. Трябва да си доизясним един въпрос. Сай, намери ни една лодка, но да е най-бързата по реката. И, Райкър, ти дръж мотора да работи. Каквото и да стане, няма да трае дълго.
По-рано същия ден Слоун беше потърсил облекчение от кошмарите си в „Хауз ъв Дриймс“. Слизайки надолу в сумрачните му дълбини, той се спусна в собствения си ад, следвайки водещия го старец. Там стигна до една от стаичките и легна, наблюдавайки нетърпеливо как старецът върти из пръстите си едно голи от лъскавата, черна смола и как го натъпква в лулата. После пое лулата, всмука дълбоко от дима й и се потопи в света на мечтите си. Легнал на нара, загледан в тъмнината над себе си, той прогони от съзнанието си Коуди, Хатчър и Толи Фонг и се отдаде на магическата сила на опиумния дим. Започна да си тананика някаква лишена от мелодия песничка, после си заподсвирква тихичко, докато гледаше как божественият дим се вие на кълба в тъмнината над него. Навсякъде около себе си, откъм другите кабинки, той виждаше да се издигат нагоре виещи се като змии струйки сив дим, както дузина сплетени кобри, танцуващи под мелодията на невидима флейта.
— Слоун? — Гласът му беше познат, но сякаш идваше от мили разстояние.
Слоун въздъхна.
— Отделяш много време на лулата — разнесе се отново гласът на Толи Фонг. — Не отделяш внимание на бизнеса, както се бяхме споразумели.
Той погледна нагоре и се опита да фокусира погледа си. Над него беше застанал Толи Фонг. Зад него стояха трима китайци. Единият от тях беше новият Ред Поул, Били Кот.
— Сега виждам прекрасен сън — каза тихо Слоун, насочвайки поглед отново нагоре, към струйките сив дим.
— Трябва да говорим.
— После.
— Ти не изпълни обещанието, което ми даде.
— По-късно. Сега съм зает — каза унесено Слоун.
— Скапан наркоман — изсъска Фонг и удари Слоун в устата с юмрук. Слоун се претърколи назад и падна
