от нара с ценната, кървяща уста. Седна на пода и в очите му изведнъж заблестяха пламъчета. „Контролирай се, беше мисълта, която проблесна през замъгленото му от опиума съзнание. Не губи контрол, Слоун.“
— Глупаво е това, което правиш — произнесе той с изтръпнали устни.
— Ти ми обеща нещо — изсъска Фонг.
Слоун с мъка се надигна от пода. Само пробляскващите му очи издаваха гнева му.
— Дръж се по-кротко, Фонг, освен ако не искаш да се изправиш срещу цялата армия на Съединените щати, защото точно това…
Били Кот му нанесе силен, рязък удар отзад, в основата на врата и Слоун падна като подкосен после се обърна с мъка към дребния, жилав екзекутор.
— Тоя мъж изпълняваше твоите поръчки за убийствата — каза презрително Фонг. — Казва се Били Кот.
Слоун се покатери на нара, избърса устата си и се загледа безмълвно в окървавената си ръка. Опияняващото действие на опиума беше започнало да отминава, прогонено от болката и яростта.
— Едно нещо ти признавам — каза Слоун тихо на Били Кот. — Много си добър.
Убиецът кимна.
— Всъщност… ти нямаш представа колко е добър наистина — каза Фонг.
Слоун се усмихна на съюзника си, превърнал неочаквано се във враг.
— Заплашваш ме със смърт — каза той примирено.
— Ти ми даде обещение, Слоун.
— И спазих моето задължение в сделката — каза Слоун.
— Не! Каза ми, че ще ми предадеш Хатчър.
— Казах ти, че ще го накарам да разбере дали Коуди е Тай Хорс. Ако ти не си се справил да го държиш под око, това си е твой проблем.
— Ти ми обеща да убиеш Коуди заради мен.
Слоун поклати глава.
— Никога не съм обещавал това.
— Ти ми обеща, че той ще убие Коуди — настоя Фонг.
— Аз ти казах, че той ще го намери, ако Коуди е жив — произнесе Слоун натъртено, без да повишава тон.
— Слоун, сделката беше ти да го докараш тук и той да намери тоя Коуди, ако наистина Коуди е Тай Хорс, и да го убие.
— Е, тогава значи съм сбъркал за последното — каза Слоун. И усмивката застина на подутите му устни.
— Ти сбърка за много неща. Хатчър уби моя Номер Едно в Хонконг, разсипа Тс’е К’ам Мен Ти. Уби Батал и Били Дет — все хора, които обучавахме за теб! А сега изчезна като капка в морето.
— Има един стар шведски химн, в който се пее: „Нищо на тоз свят не се подарява, всичко в бой се покорява.“
— Не разбирам какво искаш да кажеш с това — процеди Фонг.
— Е, това е малко сложно за птичия ти мозък — каза Слоун, избърсвайки кръвта от цепнатите си устни.
Зениците на Фонг се разшириха от гняв и устните му се присвиха злобно. Но той сдържа гнева си и прошепна заплашително:
— Ние изпълнихме нашата част от сделката. Били Кот уби терориста, погрижи се добре за бомбения атентат, уби латиноамериканеца.
Слоун отново вдигна поглед към китайския гангстер, надянал дежурната си усмивка и медения си гласец.
— Ти си идиот — каза му той презрително. Вбесен, Фонг извади пистолета си. В следващия миг го приближи на инч от основата на носа на Слоун.
— Никой гуай-ло не се осмелява да ми говори така. Слоун се изхили. После отпусна главата си напред, докато дулото на оръжието не опря в челото му.
— Хайде, стреляй — изсъска той. — Стреляй, копеле! После отправи поглед покрай цевта на пистолета, покрай ръката на Фонг, към очите му.
— Аз съм ти нужен — злобно каза Слоун. — Ти седиш на буре с барут. Само въпрос на време е, кога Агенцията по наркотиците ще ти спипа стоката. Те вече знаят, че си струпал материала на склад. Ще те смачкат като въшка. Без мен ти ще си само един труп на китаец, понесен по течението.
Фонг изръмжа като звяр и стовари пистолета си върху черепа на Слоун, а едрият американец изпъшка и се катурна на пода надолу с лицето.
— Смятай се за мъртвец, куче — изсъска Фонг в ухото му.
Хатчър си проправи път през купищата бракувана продукция от плодове и зеленчуци, натрупана на кея, и стигна до кораба, оглеждайки отстрани борда му от старо тиково дърво, като търсеше цепнатини в него. Успя да провре пръсти в една цепнатина, притегли тялото си нагоре и се заоглежда за друга, после трета, придвижвайки се инч по инч нагоре по корабната обшивка от старо тиково дърво — цепнатина след цепнатина, пукнатина подир пукнатина, както навремето го беше обучил Сирило.
За разлика от останалите, Хатчър беше добре познат в средите на Чию Чао и не можеше да си позволи да се качи открито на борда на кораба, уж като търговец. Всеки един от убийците на Фонг беше запечатал чертите на лицето му в паметта си и той знаеше това. Това беше начина, по който действаха те. Също като ФБР. „Десетимата най-търсени.“
Ърп обаче се разхождаше но палубата, нахлупил каубойска шапка и с широко яке тип сафари, привързано хлабаво около кръста с платнен колан. Запали си пура и погледна небрежно в покрития с решетка люк към намиращия се отдолу трюм. Видя Били Кот и двама от помощниците му, които се излежаваха в беседката и пиеха. От Фонг нямаше и следа.
Хатчър висеше на една ръка, плътно прилепнал отстрани на кораба, а другата му ръка безшумно се плъзгаше по гладкия, дървен корпус, търсейки място за захващане. Напипа една отцепена треска, откърши я и задълба със здравите си пръсти мястото под нея, докато най-после успя да пъхне там върховете на пръстите си. Издърпа тялото си бавно нагоре, протегна другата си ръка и затърси пипнешком нова пукнатина.
Горе на борда Ърп потупваше дините, пообелваше по някое листо от марулите и ги миришеше, като се стараеше да си дава вид, че си разбира от работата.
— Добри ли са? — попита един от продавачите тайландци.
— Да, не са лоши — отвърна Ърп. — Колко ще струва цялата партида? — И той посочи с ръка около себе си.
— Всичкото? — запита изуменият тайландец.
— Да. Какво имате долу, още стока?
— Още от същото.
— Ще ми се да хвърля едно око.
Тайландецът, който искаше да угоди на Ърп, го поведе към люка, през който се слизаше под палубата. Двама въоръжени китайци стояха наблизо, облегнати на релинга, и ги оглеждаха небрежно.
По същото време Сай се приближи с една дълга, тясна моторна лодка от другата страна на кораба, до отвора към трюма, и заговори един от тайландците товарачи. Коркскрю, стиснал под мишница ловджийската си пушка, премина към носа на лодката и оттам скочи в трюма на кораба. Вътре видя Ърп да слиза по стълбите.
От другата страна Хатчър продължаваше да пълзи инч по инч нагоре към палубата. Накрая успя да се хване с една ръка за релинга зад пазачите, после се хвана и с другата, след това се изтегли нагоре и надзърна над палубата. Огледа всички, които бяха там, търсейки Потър, но не го видя. След малко забеляза един прегърбен, стар китаец да се приближава към един от въоръжените пазачи.
— Имате ли огънче? — понита старият мъж.
— Не пуша.
„Господи, това е Потър“, помисли си Хатчър.
