всичко, изпречило се на пътя им: коне, крави, свине, деца — всичко, освен жените. За тях жените бяха най-голямата награда. Убивайки и плячкосвайки, варварите изтикаха благородните китайци в низините край морето, под планините със седемте върха, обитавани от седемте дракона.
А драконите, които преди, в земния си живот, са били първите седем императори на Китай, като гледали гневно от планинската си обител нещастието на своя народ, призовали при себе си предводителите на китайците и им обяснили как да се защитават от завоевателите, обяснили им каква тактика да използват, вдъхнали им смелост и увереност в силите.
И така тайпаните се обединили в общности от по три рода, образувайки с фермите си триъгълници, обградени отвсякъде със стени, и задружно отблъсквали атаките на монголците от която и страна да ги нападнели. Драконите се оказали прави. На мястото, което по-късно щяло да се назове Хонконг, китайците разбили безмилостно обединените орди на монголците и изпратили жалките останки от войската им обратно в Монголия да отнесат вестта за случилото се. Варварите никога вече не се върнали но тия земи.
Така през дванайсети век било поставено началото на триадите, които през последвалите осем столетия непрестанно увеличавали силата и могъществото си. Всяка триада пренасяла през поколенията свои собствени ритуали, свои пароли и специални тайни начини на ръкостискане при поздрав, свои поеми, легенди и предания, полагали клетва за вярност към клана — клетва, запечатвана със собствената кръв, станала известна под името хонг мон. Тяхната мощ непрекъснато нараствала, докато те се превърнали в управляваща класа на Хонконг и на китайския делови свят. Повечето от тях станали бизнесмени, и то уважавани и почитани.
Не закъснели с появяването си и триадите, чиято дейност била насочена към престъпния бизнес Те бързо се устремили към концентрирането на все повече власт в ръцете си. Нарекли се Чию Чао.
Тяхното влияние и могъщество също нарастващи неумолимо с течение на времето. Като най-могъщи и значими се установили клановете: Силк Дрегънс, Уайт Пам, 14К, Тин Блейд Ганг, Хаус ъв Севън Хендс и други. Дейността им обхващала всичко, което било отвъд границите на закона — хазарт, проституция, лихварство, търговия с роби, наркотици, контрабанда, незаконна търговия. И във всяка от тези дейности те проявявали такава твърдост и безкомиромисност, основана на жестокости и убийства, че властта и господството им били безпрекословни. Истински мафиози на Ориента.
Триадите въобще възникнали преди осемстотин години. Триадите Чию Чао възникнали преди седемстотин и деветдесет години. Само десет години били необходими на престъпността да се наложи в обществения живот.
Престъпните триади си поделили подземния свят, всяка си оградила свой периметър на дейност, но най-печеливша била империята на наркотиците на Силк Дрегънс — постоянно разрастваща се, гледаща с дяволска проницателност далече напред в бъдещето. В края на шейсетте пред тях се разкрил огромен нов пазар във Виетнам и те бързо организирали доставянето на чист китайски бял хероин № 1 от Златния триъгълник, частта му в пограничните области на Тайланд, до Хонконг, откъдето го пренасяли контрабандно в Сайгон или го превозвали с кораби по река Меконг директно във Виетнам, където го продавали на американските войници за по два долара дозата като начало, докато трае периодът на пристрастяването.
Уайт Паудър Мама се превърна в нещо като спасител на душите на американските войници, спасител с пакетчетата бял прах, пълни с щастливи видения, даващи възможност за макар и кратко бягство от противната действителност. Той постепенно успя да реализира коварния си план и създаде нов пазар за китайския бял прах в Съединените щати, където дотогава господстваха мексиканският и турският кафяв хероин. Използвайки пристрастените американски войници като изходна база, Силк Дрегънс разпростряха пипалата си и отвъд океана, в Америка. Истинското име на Уайт Паудър Мама беше Ма Бинг Сум и той беше всъщност сануонг, „кръстникът“ на Силк Дрегънс. Уайт Паудър Мама и неговият екзекутор, Лий Фонг, който му беше и брат, бяха хората, всяващи ужас в цял Хонконг Разполагаха с такава огромна мощ и влияние, че успяха да наемат пет ченгета от отдела за борба с наркотиците на хонконгската полиция, които сами се нарекоха Дрегънс Бред Тяхната задача беше да охраняват движението на неговите стоки по реките, или както те го наричаха — „широкия, бял поток“.
Пролетта на 1973 г. На сцената се появи Кристиън Хатчър.
Бяха в една от задните стаи на офицерския клуб в залива Кам Ранх, който се беше превърнал в най- оживеното пристанище в света, своеобразен рог на изобилието, през който на субконтинета непрестанно се изливаше потокът от войници и оръжие за необявената война във Виетнам. В сравнение с останалата част от страната Кам Ранх беше тихо, райско местенце, с изключение на вечерите, когато се случваше тук да се посъберат повечко пияни сапьори, които си устройваха увеселение с фойерверки. За Хатчър, в ония дни, дори пет минути, прекарани по-далече от вътрешността на оная дива страна, изглеждаха повече от шестмесечен отпуск.
— Имам една работа за теб — каза Слоун.
— Ъ-хъ — отговори му Хатчър. С това изречение бяха започвали повечето от разговорите им досега.
— Тук имаме един голям проблем — каза Слоун.
— Сериозно? — понита го Хатчър и се ухили.
— Нямам предвид войната — каза Слоун. — Чувал ли си за Силк Дрегънс?
Хатчър кимна.
— Имаш предвид Уайт Паудър Мама?
Слоун кимна утвърдително.
— Ма Бинг Сум и неговата банда търговци на наркотици.
— Че те са си тук открай време — отвърна Хатчър и сви рамене. — Това си е проблем на хонконгската полиция.
— Вече не е само техен. Започнаха да ни стъпват по мазолите, мой човек — продължи Слоун. — Имаме сериозни проблеми с наркотиците във Виетнам и повечето от стоката идва по реката от триъгълника. Тоя Уайт Паудър Мама ни е направо като трън в задника. Наел е петима главорези, които сноват по реките от Тайланд дотук. Бивши хонконгски ченгета, кръстили са се Дрегънс Бред. Страхотна пасмина са тия бандити. Бъфало иска да им теглим по един силен шут в задниците, да им дадем хубав урок.
— Е и?
— Е и, ти познаваш реката. Ще събереш два или три екипа, ще вземеш някой и друг брониран речен катер, а аз ще ти дам от нашите, който ти трябва — Криис, Сийлс, Берете, само кажи кой. Можеш да разполагаш със всеки от нашата служба. Искам да я разкараш цялата оная насмина. Искам повече никога да не се чуе за тия от Дрегънс Бред, и то да го свършиш колкото може по-бързо.
— Окей — каза Хатчър, — само че аз искам да ти предложа един малко по-различен план.
— Казвай.
— Ако го направим по начина, който ти предлагаш, с моето прикритие е свършено.
— Добре, ти как виждаш нещата?
— Ще взема трима печени главорези, Моли Макгайър, Чет Родригес — той се позамисли за момент и продължи, — и Беър Нютън. Останалите ще бъдат азиатци. Ще го изработим да изглежда като че ли им крадем стоката. Аз ще ръководя акцията, но ще си дадем вид малко на аматьори и апаши. Ще бъдем с маски, ама, по дяволите, ще им пръснем халките на ония бивши ченгета. Иначе по какъвто и друг начин да го направим, с мен е свършено и десет години, дето са отишли да поддържаме легендата ми, отиват по дяволите.
— Откъде ще намериш азиатци, които да стават за тая работа? — понита скептично Слоун.
— Това си е мой проблем.
— Трябват ми двайсет и четири човека, най-добрите главорези, които могат да се купят с нари — каза Хатчър на Коуен, — способни да изпълняват заповеди, без да възразяват. И да могат да си пазят езика зад зъбите — изпуснат ли и дума за това, което ще правим — губят си езика.
— Каква е работата — попита Коуен.
— Не ти трябва да знаеш.
Като ловуваха речни птици през деня и кръстосваха реките, въоръжени с двайсетмилиметрови автоматични оръдия и термични бомби, с автомати „Узи“ и армейски ножове, унищожавайки всички бърлоги,
