— Ето, синко, вече имам нов проблем. Много важен, от най-важните. Искаш ли да ти кажа водещото заглавие на първа страница в утрешния „Ню Йорк Таймс“? „Железният човек от Мадранго, генерал Кампон, убит в дискотека в Атланта.“
Хатчър отвори уста от учудване. Именно по времето на самия преврат, с който Кампон дойде на власт в Мадранго, Слоун успя да намери възможност да измъкне Хатчър от Лос Боксес. После, шест месеца по- късно, комунистическите партизани си бяха възвърнали столицата. Години наред режимите там се редуваха. Слоун описа накратко пред Хатчър как е бил извършен атентата над сваления централноамерикански диктатор.
— Моите хора твърдят, че убиецът се е бил маскирал като щъркел.
— Щъркел! — удивено повтори Хатчър.
— Били са на костюмиран бал. Пострадали са още трима човека от присъстващите там. Някакво момиче е убито, а приятелят й и един от сервитьорите са в болница в тежко състояние.
— Твой екип ли го е охранявал?
— Ъ-хъ, плюс четирима от неговите хора.
— Кой е бил началник на охраняващия екип? — попита Хатчър скептично.
Слоун се поколеба за момент, после отговори:
— Спиърс и Хедрич.
— Спиърс и Хедрич!
Хатчър замълча за момент и си помисли: „Какъв дявол търси там Джоу Спиърс като телохранител на Хектор Кампон?“ Той си спомняше Спиърс като запален почитател на сърфа от Калифорния, с плътен слънчев тен и с празна глава.
— Спиърс, Господи Боже мой!
— Това беше наш ангажимент — лична охрана на обекта.
— Как, по дяволите, си се забъркал в това?
— Защото Кампон беше много неудобен, за да се занимават официалните секретни служби с него. Данъкоплатците щяха да нададат вой до небесата. Та затова аз се захванах с тая работа.
— Ами Спиърс? Че на него всичкото му сиво вещество се е изпарило още преди двайсет години, докато се е препичал по плажовете на Санта Моника.
— Така е. Е, той и Хедрич отсега нататък ще охраняват чувалите с пощенски пратки в Томахоук, Уискънсин — до края на живота си.
— Ако им събереш мозъците на тия двамата, може да скалъпиш нещо като малоумник.
— Виж какво — каза Слоун и лицето му започна да почервенява. — Първо на първо, аз я наследих от други тая операция с тоя свален президент и две малки армии, киснещи около границата на Мадранго, очакващи заповед за навлизане в страната, за да изгонят комунистите оттам. Той имаше нужда от оръжия, амуниции, самолети, военни съветници — липсваше му абсолютно всичко освен мерак. Та взе та се домъкна във Вашингтон да търси помощ и нашият президент разплака целия Хълм35 с настойчивите си молби за отпускане на помощи. Натискаше ги за помощ от петдесет милиона долара за Кампон, а аз трябваше да се грижа за тоя копелдак, докато се уреди работата. Три седмици във Форт Лодърдеил, две седмици в Сейнт Луис, месец и половина в Чикаго, две седмици на една плуваща къща на петдесет мили от Атланта. И изведнъж с него е свършено и ние си навличаме страшни неприятности.
— А защо Спиърс и Хедрич?
Слоун разтвори балконската врата на просторната, слънчева стая, оставяйки се на полъха на лекия ветрец да го доизсуши. Отпи от питието си и погледна към Хатчър.
— Бях изпратил там шестима човека, моето момче. Тоя Кампон да не е някой малолетен хлапак. Измъкна се от страната си с пет-шест милиона, вложени в швейцарски банки. Абсолютен скандалджия и бонвиван с морални задръжки като на улична котка. Постоянно насаждаше на пачи яйца екипите за охрана, които му пращах. Единствените, за които не се беше разчуло, че са негова охрана, останаха Спиърс и Хедрич. Но пък — и той вдигна пръста си пред Хатчър — това, изглежда, му беше едно от най-сериозните достойнства. Той беше генерал Мачо Ман36 и неговите хора направо го боготворяха, бяха го превърнали в идол. А ние имаме нужда да си върнем Мадранго под наше влияние, той е ключът за всичко, което вършим в Централна Америка.
— И как стана така, че го изпусна?
— Ами него просто не го свърташе на едно място. Обичаше си нощния живот, мадамите. — Слоун присви рамене. — Това го довърши.
— Е, и какъв е тогава планът Бейкър? — неочаквано го попита Хатчър.
Слоун изгледа Хатчър подозрително.
— Кой ти каза, че имам план Бейкър?
— Ти винаги имаш план Бейкър, Хари. Още първият урок, който ми предаде, беше: „Гледай още в началото да определиш къде е резервният изход.“ А Мадранго е любимото ти дете още от самото начало.
Слоун въздъхна.
— Резервният изход е генерал Козомил. Не е така колоритен и популярен като Кампон, нито пък толкова млад, но е верен на каузата. Като офицер е добър тактик. Това, което трябва да направим, е да изградим ореол на мъченик около Кампон, за да убедим неговите хора да възприемат Козомил като водач в борбата за тяхната кауза. Засега още го държим на сянка. Ферис и Джойнър оглавяват групата по операцията за лансирането му, а те са най-добрите, с които разполагам.
Той отпи още една глътка от питието си и изтри устни с опакото на пръстите си.
— Сега във Вашингтон ли се връщаш?
Слоун поклати отрицателно глава.
— Там държа засега нещата под контрол. Ще изчакам в Държавння департамент да свършат своята работа. Моята работа е да опазя Козомил жив, докато се върне в Мадранго.
— Е — каза Хатчър, — всяко нещастие си има и своята добра страна. Сега Конгресът сигурно ще им отпусне помощите, от които имат нужда.
Слоун закрачи напред-назад из стаята. После спря и направи на два-три пъти дихателни упражнения.
— Това не ми влиза в работата — каза той накрая. — Нито пък на теб. Дай да се върнем към нашия проблем.
— По дяволите, въобще забравих за какво говорехме — каза Хатчър.
— Разправях ти, че доста поразкара моите момчета из страната — каза сухо Слоун.
— Малко упражнения да си върна формата — отговори му Хатчър.
— Успя ли да изровиш нещо?
— Не много.
— Беше доста ангажиран — каза Слоун многозначително.
— Като се има предвид състоянието на Бъфало Бил, нямам кой знае колко време.
— Получи ли някаква представа защо евентуално би се укривал Коуди?
„Аха, ето ти един особен въпрос“, помисли си Хатчър.
— Ти си винаги с една обиколка пред мен — каза той.
— Аз все още се опитвам да разбера дали е жив.
— Добре де, и какво мислиш по тоя въпрос?
— Ако имаш предвид дали съм направил някакви зашеметяващи разкрития през последните седемдесет и два часа, отговорът ми е не. Аз не съм окръжен прокурор, не ми е необходимо да доказвам каквото и да е. В тоя смисъл не съм достигнал до никакви категорични доказателства. Понякога ми се струва, че Коуди е жив, друг път имам чувството, че тоя Уол Пот ни работи здраво. Всичко е поставено на едно уравнение.
— Добре де, защо смяташ, че е жив?
— Не съм казал, че е. Просто не съм така убеден, че е загинал, както бях преди.
— Защо?
— Заради някои дребни факти. Намерих един бордови стрелец, който допуска, че е възможно единият от самолета на Коуди да се е измъкнал. Намерих един бивш военнопленник, който ми каза, че бил чувал за
