— Искам да кажа, разбира се, че разбирам ужаса ти.
— Страхотно, колежанче. Ужас. Добре, слушай ме сега внимателно, защото ужасът ми казва, че ти знаеш далеч повече от мен какво става тук, и след като това е моят окръг, мисля, че е време да споделиш с мен информацията си.
— И какво ще получа в замяна? — ухилих се аз.
— Ще запазиш задника си цял — изрече той с равен глас.
— Какво възнамеряваш да направиш, мистър Стоуни, ще спазариш някой наемен убиец за мен ли? — изсмях се аз.
— Може и да ти е смешно, войниче…
— Не за това се смея — прекъснах го аз. — Просто бях под впечатлението, че двамата с вас сме на една и съща страна.
Той пропусна коментара ми покрай ушите си и мина направо на целта.
— Аз имам значително влияние там, където е необходимо — произнесе той. — И бих могъл много бързо да ти сивя перките като само като задам един-два въпроса за начина, по който водиш това разследване.
— Сигурен съм, че бихте могли.
— Какво, по дяволите, става тук? Какво преследваш, Килмър?
— Проучвам дали има нарушения с РИКО, мистър Стоуни. Знаете го много добре. Възможно е обаче и да греша. Талиани като нищо може да се е намъкнал тук без никой да го усети какво представлява всъщност. Но аз трябва да се уверя в това.
— Без значение кой ще пострада в тоя процес, нали?
— Пет пари не давам чии надгробни камъни трябва да ритна докато се добера до истината.
— Или в чии легла да преспиш?
— За кого всъщност се тревожите, мистър Стоуни? Кого се опитвате да прикриете?
— Опитвам се да запазя целостта на окръга си — изсумтя той.
Направо не повярвах на ушите си.
— Искате да кажете, онова, което е останало от него ли?
— Ти си наистина един много досаден кучи син.
— Вероятно. Не съм дошъл тук, за да се кандидатирам за кралицата на месец май.
Тонът му стана по-снизходителен.
— Просто не искам нещата да излизат извън контрол, разбираш ли, войниче? Хората правят грешки. Това е естествено. Никой от нас не е съвършен.
— Вярвам ви — кимнах аз. — Просто искам да се уверя, че те са наистина това, за което биват представяни — грешки.
— Казвам ти, че това е самата истина.
— Шерифе, ще ви кажа всичко, което мисля. Не онова, което знам, защото на практика не знам почти нищо. Мисля, че с едно и също оръжие са убити Талиани, Стинето и О’Брайън, вероятно Америкън 180. Мисля, че същото оръжие е било използвано и при убийството на Стизано и помиярите му и Драганата, вероятно М-16, оборудвана с гранатомет. Който и да ги е използвал, е служил в армията и е убил Логето и приятелката на Грейвз, Дела Норман, с гарота, много разпространено във Виетнам оръжие. Мисля, че всичко това е дело само на един човек.
Титан облиза устни и наклони глава на една страна.
— Не е лошо за човек, на когото убийството не му е амплоа — каза той. — Защо?
— Ако знаех причината, щях да ви сервирам убиеца на тепсия.
Той само изсумтя в отговор.
— А сега аз имам един въпрос към вас, мистър Стоуни. Кой арестува Тони Лукатис с обвинение за трафик на марихуана?
— Защо?
— Защото е мъртъв, затова.
— Знам това. В Глин му правят точно сега аутопсия. Така че какво общо има старата присъда на Лукатис с каквото и да е от тая каша?
— Просто любопитство.
— Момчетата от отдела по борба с наркотиците пипнаха Лукатис и аверчето му.
— И двамата ли лежаха в затвора?
Той замълча секунда-две и после поклати глава.
— Ловецът на стриди се оказа, че е нарушил само законите на щата и получи висяща присъда.
— За Грейвз Дългоносия ли прекарваше марихуаната Лукатис?
Титан придоби изумен вид.
— Не, по дяволите — разбушува се той. — Грейвз не е наркотрафикант. Може и да има доста недостатъци, но наркотрафикът не спада към тях. Доколкото знам, Лукатис и аверът му са работили само за себе си.
— Къде са ги хванали?
— На остров Бъканиър, където Саут Ривър се влива в залива Бъканиър. Защо се интересуваш толкова от Лукатис?
— Просто се опитвам да обхвана всички възможности — казах аз. — Той и още най-малко един човек на Грейвз са били убити по едно и също време. Не се ли чудите защо?
Той се приведе напред и попита:
— Ще го разбера едва тогава, когато стане необходимо.
— Знаете ли какво си мисля, мистър Стоуни? — запитах го. — Мисля, че вие се опитвате да ме неутрализирате, а не съм сигурен защо. Както вече ви казах, мислех, че двамата с вас работим на една и съща страна.
— Казах ти онази нощ, че аз налагам закона така, както го разбирам — произнесе той. — Считай се за уведомен. — И той рязко се извърна, проби си път през бърборещата тълпа, изказа почитта си към Бабс и си тръгна. Тя долетя като фурия при мен.
— Ти си направо душата на компанията — заяви ми тя. — До този момент разговаря с Шефа Финдли, Стоуни и Сам Дънлийви, и тримата напуснаха партито.
— Явно имам такъв ефект върху хората, нали?
— Е, скъпи, Доу все още е тук. Още нищо не е загубено.
— Непрекъснато ти повтарям, че…
— И не ти вярвам и думичка — завърши тя изречението вместо мен и хукна към следващия си обект.
Пристъпих обратно на терасата, но дъждът вече бе започнал, първите му едри капки ме изпръскаха, така че останах под козирката, гледах как се събират над пристройката буреносните облаци и слушах как вятърът опасно раздрънчава стъклариите из апартамента. След малко дъждът заваля с пълна сила.
Доу бавно се приближаваше към мен, като спираше тук-там д разменя по приказка. Накрая и тя пристъпи на терасата и остана до мен.
— Днес цял ти звъня ли, звъня — изрече донякъде твърдо тя.
— Не прекарвам цялото си време в хотела — отвърнах.
— Ела с мен в Уиндсонг тази вечер — прошепна тя.
— Ти си луда. Какво мислиш да правиш с Хари? Той е …
— Той не ходи там. По време на сезона с конните надбягвания си стои в къщата ни в града. Просто не обича да бие два пъти на ден толкова път. Караш ме да ти се моля ли, Джейк?
— Не ставай глупава.
— Аз съм разглезена, Джейк — провлече със смях тя. — Никой досега не го е оспорил.
— Но и никой не се оплакал.
— Искам да те любя пак. Искам да го правя тази нощ. Не мога да чакам и минута повече.
— Вече става много деликатно — казах й аз. — Дори и на Титан му е известно всичко…
— Пет пари не давам за Стоуни. Той ми е кръстник; длъжен е да знае кое е най-добро за мен, а ако не знае, да върви по дяволите. Сега говорим за мен, за теб и довечера. Това е единственото, което ме
