интересува. Желая те. Искам да наваксам за всичките тези двайсет години.
— Само за една нощ?
— Е, това е само началото — изсмя се отново тя.
Мълниите бяха започнали да се дуелират над нас и гневът на урагана ни забръска с проливните си потоци.
— Да влезем вътре — предложих аз.
— Само след като обещаеш.
— Да обещая какво?
— Че след като излезеш оттук, ще дойдеш в Уиндсонг.
— Налага ми се да се отбия на едно място по пътя — казах аз, мислейки си за ДиДи Лукатис. Чудех се дали Доу знаеше за смъртта на бившия си любовник. Но дори и да й беше известно, се държеше забележително добре. Реших, че ако не го знаеше, някой друг можеше да й го каже.
— Колко време ще се забавиш? — запита остро тя.
— Час.
— Не закъснявай — предупреди ме тя, и извъртя се и се вмъкна вътре.
Изчаках минута-две преди се прибера в стаята. Напразно усилие. Бабс ме гледаше от дъното на стаята така, както съдия на важен тенисмач не отделя поглед от топката. Кимнах и тръгнах с усмивка към нея.
— Съвсем не е това, за което си мислиш — казах аз.
— Моля те — изрече тя, извъртайки очи, — не си длъжен да ми даваш сметка. Имам си две прекрасни оченца на главичката.
— Само не си мисли, че тук има някаква интрига — казах.
— Скъпи, умирам за интриги. Само за това си струва човек да живее тоя инак скапан живот.
61. ЧУДЕСАТА НА ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ
Преди да изляза от хотела се отбих до стаята си и позвъних на Сам Дънлийви. Той ми обясни, че нямал никакво време, защото Дъч всеки момент щял да го потърси, но ме увери, че ще намери бележника и ще го донесе следващия ден. Казах му, че това ще бъде чудесно от негова страна. След това изкарах колата от гаража на хотела.
Един познат черен понтиак се беше укрил под дърветата пред къщата на ДиДи. Стик ми отвори вратата.
— Само двамата ли сте тук? — запитах аз.
— Да, донесох нещо за хапване. Ларк има нужда от малко почивка. Легнала е хей там, на дивана.
— Тая пейка е по-лоша и от дървен рафт — казах аз.
— Беше прекалено уморена, за да забележи.
— Как е ДиДи?
— Още спи. Докторът сигурно й е дал секонал достатъчен да просне и слон на задника му.
— Това е добре. Колкото повече спи, толкова по-добре. Страх ме е само нещата да не се влошат когато довтасат юнаците от отдела по убийствата, веднага щом приключат с аутопсията.
— Тя не знае абсолютно нищо.
— Знаеш го ти, знам го и аз. Но ония пуяци също не го знаят.
— Аз ще се оправя с тях — изръмжа той.
— Престани да се правиш на Хъмфри Богарт. Те ще се по-тъпи отколкото предполагам, че са, ако не говорят с нея.
— Какво ще правим тогава със снимките, дето дойдоха по телекса? Те ще връхлетят тук и ще ги размахват като бойни знамена.
— Изгори ги. Тя не може да го види, Стик, не и в тоя му вид. Ще има кошмари до края на живота си.
— Започваш да ми звучиш като загрижен приятел.
— Опитвам се да бъда такъв. Това е един надгробен камък, за който съжалявам, че ми се наложи да го ритна. А и освен това смъртта на Тони няма да бъде разследвана от местните ченгета. Това е извън тяхната юрисдикция.
— Къде е изплавал?
— Някъде към остров Сейнт Соломон.
— Искаш да кажеш остров Сейнт Саймънс.
— Както и да е, след като са го открили там, значи си е техен проблем.
— Обзалагам се, че ще ни го натресат тук.
— Ако има връзка с нашите случаи.
— Ако? — запита Стик.
— Нека да изчакаме да видим как ще се развият нещата с този случай — казах аз.
— Има още нещо, което ме безпокои — каза Стик.
— Какво е то?
— Нанс — отвърна той. — Върти се наоколо като вълк около плячка. Ланг и Сапата се редуват с него.
— Държа си очите отворени — отвърнах аз.
— Защо не му загреем малко задника? Можем да го приберем; нека педалът разбере, че не може така безнаказано да се разхожда и да стреля по федерални агенти.
— Ще бъде на свобода само половин минута след като го задържим. Костело ще се погрижи за това. Вкараме ли го веднъж на топло, искам да изгние там. Доживотна присъда без право на обжалване. Няма смисъл да го вкарваме и после да му се извиняваме, защото ще ме хване бяс. А и освен това не мисля, че някой му е заповядал да ме премахне, по-скоро нещо му е прещракало във възпаления мозък и е решил да го направи. Несбит ми каза, че здравата са му натрили ушите загдето ме е изтървал тогава в Синсинати.
— Е, Сапата и Ланг му дишат във врата. Не може да отиде и в кенефа, без Китаеца да си мие ръцете на съседната мивка когато си дигне ципа. Да се надяваме, че следващия път, когато се опита да ти скрои номер, вече ще му продухат тръбите.
— Не го ли изтърват от око, всичко е наред.
Реших да сменя темата с коктейла и му предадох кратко резюме на разговорите ми с Дънлийви и Титан.
— Дънлийви твърди, че Комитетът е проспал Талиани защото всички те били повече от наивни — обобщих аз.
— Възможно е — каза той. — Какъв е проблемът с Титан?
Нямах желание да разисквам Доу Рейнс, така че повдигнах рамене.
— Изкара ми ангелите за пореден път — казах.
— За малко да забравя — каза той, изваждайки лист хартия от джоба си. — Поработих още малко с компютъра. — Разгъна един разпечатан листинг и ми го подаде. — Това е разпечатка на осемте главни сметки и техните подсметки. Имаме осемдесет и шест различни сметки, Джейк. А това изглежда само върхът на пирамидата, човече.
— Благодаря.
— Така че какво ще правим с тях? — запита той.
Огледах разпечатката. Почти една трета от сметките бяха корпоративни.
— Можеш ли да получиш корпоративна информация с тая машинка?
— Разбира се.
— Бих искал да провериш всички корпоративни имена в този списък и да видиш дали някои от тях не са регистрирани в Панама.
— Панама? Имаш предвид страната Панама?
— Имам предвид страната Панама.
— Мога ли да знам защо?
— Да си чувал някога за Правилото на огледалото?
