Отново последва тишина.
— Планирах да отида до погребалния дом — изрече накрая той. — Но мога да се забавя няколко минути.
— Веднага идвам — казах. Върнах слушалката на Сийборн.
— Но той е затворил — възкликна изненадан той.
— Разбира се, след като научи каквото му трябваше.
— Какво искате да кажете?
— Той искаше да знае с кого разговаряш.
Сийборн хвърли още един поглед към отсрещния склад. Лицето му посивя още повече.
— Какво ще правим сега? — запита той, сякаш задавайки въпроса на себе си.
— Идете си у дома, мистър Сийборн — казах аз. — Не можете да отидете никъде другаде, така че се приберете у дома.
Няколко секунди не откъсна очи от просторното и празно бюро пред себе си.
— Да, предполагам, че сте прав — изрече накрая той.
Двамата излязохме заедно от банката. Сийборн тръгна към колата си, а аз се запътих към кейчето.
Бейкър седеше на ръба на бетонния пристан и отпиваше кафе от термоса си.
— Засега нищо, а? — запитах го аз.
— Ще направя още един опит преди свечеряване — поклати глава той.
— Благодаря ви за усилията, мистър Бейкър — казах и после се обърнах към Стик. — Откри ли каквото те бях помолил?
— Фасулска работа. Един Смит и Уесън със сребърно покритие, двуинчово дуло, черна ръкохватка.
— Качвам се — казах аз. — Знаеш ли номера?
— Да.
— Дай ми петнайсет минути.
— Имаш ги.
— Джейк? — повика ме той на тръгване.
— Да? — обърнах се.
— Обожавам стила ти — ухили се той.
69. БЛАГОДАРЯ ТИ, МА БЕЛ17
Склад Номер три представляваше едно триетажно тухлено здание издигнато някъде към края на осемнадесети век, като от реката го е деляла само една тясна калдъръмена алея излизаща от парка. Малка табелка под скръбния венец ми каза, че компанията е затворена поради смъртта на Хари Рейнс. Вратата беше отключена.
Спомних си как идвахме тук двамата с Теди и се дивяхме колко чисто и излъскано беше всичко. Нищо не се беше променило оттогава. Бронзовите парапети и дръжки на врати блестяха, а дървото изглеждаше като полирано с масло и елегантно. Цялата сграда лъхаше на онзи мирис, излъчван от годините и грижите.
Офисът на Дънлийви заемаше по-голямата част от един ъгъл на третия етаж, с изглед към парка и реката. Беше облякъл тъмносиния си траурен костюм, но беше свали сакото и останал по риза. Климатичната инсталация беше изключена и прозорците на офиса бяха отворени; въпреки че дъждът беше спрял, и слънцето бе надзърнало преди се скрие зад хоризонта, в стаята още беше топло и задушно. Усмивката му беше тъжна, а ръкостискането толкова здраво, че ме заболя ръката.
— Много бяхте бърз — поздрави ме той. — Съжалявам, че е толкова горещо. Климатичната инсталация беше изключена цял ден.
Казах му, че ще го преживея и на свой ред и аз смъкнах сакото си.
— Само да включа автоматичния секретар, за да не ни безпокоят — каза той.
— Имате ли нещо против, да оставите линията отворена? — помолих го аз. Не съм си взел повикващото устройство и се наложи да оставя номера, да ме потърсят в случай на нужда.
— Няма проблеми — изрече сърдечно той.
Гледах парка долу. Групичка от няколко души се беше скупчила около мястото, където е бил застрелян Рейнс, а две хубавички момичета седяха на една пейка, кикотеха се и се поклащаха. Реката хвърляше сребристи отблясъци към залязващото слънце.
От другата страна на парка се намираше затъмнената сграда на Сийкоуст Нашънъл Банк. То ми напомни за ДиДи Лукатис, мъката й, за която бях забравил след смъртта на Хари Рейнс, и горчивата ирония на смъртта, свързваща Доу и ДиДи. Така или иначе, една тъжна гледка в този особен ден.
— Последните двайсет и четири часа бяха истинска лудница — изрече с въздишка Дънлийви.
— Даа — провлачих, като гледах как Джордж Бейкър се появява от другата страна на кея, смъква си маската и заговаря за нещо Стик. — Не можем да си поемем дъх.
Той проследи погледа ми.
— Чувам, че се гмуркат вече цял ден — каза той.
— Търсим пистолета, с който е бил убит Хари Рейнс.
— Какво ви кара да мислите, че е в реката? — запита той.
— Логиката — отвърнах.
— Логиката?
— Понякога е единственото, на което можем да се облегнем. Една млада двойка е била наблизо и е чула изстрела. Момичето е изпищяло. Предполагам, че убиецът е побягнал в противоположната посока, към реката. Без да знае кой още може да се окаже наблизо в мъглата, убиецът е захвърлил пистолета си в реката.
— Някакъв успех до този момент? — запита той, показвайки само учтив интерес.
— Засега нищо.
— Вие казахте „той“. Сигурен ли сте, че убиецът е мъж?
— Просто начин на изразяване — отвърнах аз. — Може да е била жена.
— Хм — изсумтя той и временно заряза темата за убийството. — Размишлявах — каза той. — Може би тези гангстери са имали фалшиви акредитации. Може и затова са успели да се промъкнат покрай нас. Не е нещо рядко срещано, знаете.
Той се пресегна към един малък хладилник, измъкна две кутии кола, издърпа им капачките и ми подаде едната кутия.
— Възможно е — казах аз, макар и на двама ни да беше ясно, че не го вярвах.
— Е, аз сигурно вече почвам да ви дразня с моите предположения — каза той. — Всъщност това е ваша територия.
— Намерихте ли най-после онзи бележник с датите? — запитах го.
Той извъртя очи от смущение.
— Господи — възкликна той, — пак го забравих. След всички тия неприятности и трагедии. Вече ще си отбележа непременно да го изровя.
— Всичко е наред — успокоих го. — Може и изобщо да не се наложи.
Бейкър се плъзна по ръба на пристана и се скри от погледа ми. Добър човечец, той правеше последен опит.
— Мислите ли, че убийството на Хари е свързано с онези другите убийства? — запита Дънлийви.
— Изглежда вероятно, не мислите ли?
— Няма как да го знам. Не съм запознат чак толкова с полицейската работа.
— Предполагах, че след като сте адвокат… — започнах аз, без да довърша.
— Завърших юридически факултет, но никога не съм практикувал — каза той. — Хари ме помоли да стана член на съвета на директорите веднага след като завърших. Всъщност не съм работил на друго място.
— Е, нека да кажем, че не съм голям любител на съвпаденията. Случват се понякога, разбира се, но не е логично, това е просто едно предположение. Логиката просто използва всичките ви известни факти, за да извлече от тях дадено заключение.
— На мен ми се струва, че е доста опасно — посочи той. — Хората от вашата професия проявяват
