— Килмър — казах аз.
Беше Стик.
— Имаше право — каза той. — Набрах другия номер.
— Някакви други вести?
— Засега не. Бейкър прави всичко, което е по силите му. Искаш ли да идвам вече?
— Това звучи добре, благодаря ти — казах аз. Подадох обратно слушалката на Дънлийви.
— След като приключихме курса с бълнуванията ви — изрече Дънлийви, затръшвайки телефона, — може би ще ми обясните как е възможно да съм се добрал дотук от Сий Оут. Да не би Питър Пан да ме е пренесъл на крилата си?
— Ти никога не си се прибирал у дома си — казах аз. — Защото от партито на Бабс си дошъл направо тук.
Извадих визитната картичка, която ми беше дал предната нощ, онази с написания на ръка домашен номер, и вдигнах слушалката. Една от дузината или повече жълти светлинки в основата на телефона светна докато избирах номера. Когато от другата страна се чу сигналът, съседната лампичка започна да мига.
Той я загледа с провиснала челюст.
— Вдигни го — казах аз.
Поколеба се за момент преди да вдигне слушалката.
— Казва се преадресиране на телефонните обаждания — изрекох аз; двамата седяхме втренчени един в друг през бюрото. — Благодарение на любезността на Ма Бел. Ако искаш да ти препредават повикванията на друг номер, набираш си код върху домашното си телефонно устройство, последвано от новия телефонен номер. Повикванията се преадресират автоматично. Явно си го ползвал през цялото време; точно сега в момента съм избрал твоя номер. Домашният ти номер.
Мълчеше. Мускулите под ухото му работеха в синхрон с всеки удар на сърцето му. Изтръска пепелта на пурата си без да сваля погледа от мен.
— Когато си тръгна от партито миналата нощ, ти си дошъл направо тук, вместо да си ходиш у дома — продължих аз. — Знаел си, че Рейнс се намира в офиса на Сийборн; разговаря с него същата вечер. Също така си бил наясно, че Рейнс ще стъпи на врата на Сийборн и ще измъкне цялата история за нула време. Вероятно си държал пистолета в бюрото или в колата. И след като ти се обадих, ти отново си избрал офиса на Сийборн, казал си на Хари, че ще се срещнете тук. После си слязъл долу и си тръгнал по алеята през парка към банката. Когато сте се срещнали и той ти е казал: „С теб е свършено“, ти си разбрал, че това е краят на кариерата ти, и си го застрелял. В този момент момичето изпищява, ти побягваш обратно към реката, захвърляш оръжието и се връщаш тук в офиса тъкмо преди да ти позвъни Дъч.
Той въздъхна и поклати глава.
— Добре — каза той, — признавам, че имате наистина добро въображение. Но сега вече ми е ясно защо не практикувате право. Не бихте стигнали доникъде с тая бълнуваща смесица от обстоятелствени бълнувания.
Вратата на офиса се отвори и Стик прекрачи прага, с шапка килната на тила си както обикновено.
— Кой се вие, по дяволите? — рязко запита Дънлийви.
— Той работи с мен — казах аз и после се обърнах към Стик. — Намери ли го?
Той се ухили и измъкна от джоба си един пакет. Беше найлонова торба съдържаща един много мокър Смит и Уесън 38 калибър, с черни гумени ръкохватки. Огледах го. Върху торбичката имаше надраскан сериен номер.
— Номерът на вашия 38 калибър 7906549 ли е? — обърнах се аз към Дънлийви.
— Какъв 38 калибър? — сопна се той.
— Същият този, който си купил миналата година на трети февруари в спортния магазин на мистър Одъм на Трета улица — каза Стик. — Мистър Одъм си го спомня много добре. Единственото нещо, за което му се наложи само да погледне в документите, беше точния ден на покупката и серийния номер.
— Това е едно много сериозно доказателство — казах аз. — Номерът на оръжието вече няма нищо общо с обстоятелствените бълнувания, да си послужа с вашия израз.
— Този пистолет ми го откраднаха преди няколко месеца — извряка той.
— Това можеш да го кажеш на съдията — казах аз.
— Дайте ми да го видя — гърчеше се той.
— Когато се приберем в управлението — казах аз. — Искаш ли да арестуваш този човек тук, Стик?
— С най-голямо удоволствие — захили се той. — Какво е обвинението?
— Първото обвинение е в убийство — казах аз. — А сега вече можеш да започваш.
Стик свали шапката си и се вгледа в дъното й. Беше залепил къс хартия със списъка на правата вътре в нея и започна да ги чете на Дънлийви.
— Длъжен съм да ви предупредя, че от този момент нататък всяка ваша дума…
Дънлийви помете шапката от ръцете му.
— Върви на майната си с това — изръмжа той, посягайки към телефона.
Натиснах вилката с пръст.
— Можеш да се обадиш от кауша както и всички останали — казах аз.
Стик измъкна чифт белезници и грубо завъртя Дънлийви.
— Обикновено не ги използвам — изрече той в ухото на Дънлийви докато изщракваше закопчалките. — Но ти направи една много голяма грешка, като се отнесе така с шапката ми. Възпитанието ти е кръгла нула.
— По дяволите — казах аз, — всички допускаме грешки. Виж само бедния Хари, той собственоръчно си написа надгробния надпис: „Тук почива Хари Рейнс. Той се довери на този, на когото не трябваше.“
Дънлийви беше достатъчно умен да си държи езика зад зъбите. Ескортирахме го надолу по стълбите и го предадохме на двама униформени полицаи, като им казах да го закарат направо в управлението.
— А сега какво ще правим? — запита Стик.
— Ще се молим.
Не се наложи да го правим. Докато вървяхме към колите си видяхме Джордж бейкър да тича с всичка сила към нас. Беше още в леководолазния си костюм, макар че беше заменил плавниците си с ботуши.
— Нося ви подарък — изрече задъхано той и ми подаде един Смит и Уесън 38 калибър, с черни ръкохватки, двуинчово дуло. Беше обвит с парцал, за да запази евентуалните отпечатъци от пръсти. Проверих регистрационния номер. Беше пистолетът на Дънлийви.
— Уверявам ви, че това е оръжието — заяви гордо Бейкър. — Още не е престояло достатъчно дълго под водата, за да хване ръжда.
— Благодаря ви, мистър Бейкър — произнесох с усмивка. — Току що ми спасихте задника.
— Е, сър, това е комплимент, който аз със сигурност не ще забравя скоро.
Върнах на Стик найлоновата торба, която ми беше дал в офиса на Дънлийви, тази с другия сребърен Смит и Уесън 38.
— Откъде го изрови? — запитах Стик.
— Услуга от един мой приятел на Фронт Стрийт — каза той.
— Чудесно.
— Там горе представлението беше страхотно — каза той. — Напомни ни никога да не играя покер с теб.
— Не играя покер — казах аз.
— Обожавам стила ти, човече — каза Стик.
70. ПЪРВО, УБИЙСТВО
Чувствах се вълшебно когато се добрахме до сградата на областния съд. Внушителната тухлена сграда стърчеше сама в центъра на един градски площад обградена от древни дъбове достатъчно големи да минат за калифорнийски секвои, и палми, донякъде евтини и съвсем не на място със съседния пейзаж. Старата сграда сякаш стенеше под бремето на историята. Една от легендите гласеше, че Бътън Гуинет бил нахвърлял поправките към Декларацията на независимостта в един от офисите на втория етаж. Друга пък, че на Бъдни Вечер, 1864 година, на тайна среща в една от залите на съда, Шон Финдли, дядото на Шефа
