го представи. Работата е там, авер, че се връщаме в Цивилизацията без никой да ни пита дали ни харесва или не. Край. Изгониха ни от Рая.
73. САПАТА СПАСЯВА ПОЛОЖЕНИЕТО
Обаждането дойде в 8:04.
Складът вече кипеше. Дъч препитваше Ланг, Луис Каубоя, и Панчо Калахън. Чарли Едноухия прие обаждането.
Калахън беше най-словоохотливият от тримата.
— Всички се събрахме на градския кей няма и преди половин час — каза той на Дъч. — Акулата следеше Брониката, а Каубоя — Чевос. Аз държах Костело. Сапата и той беше там, правеше нещо, не знам какво. И изведнъж и четиримата се гледаме един друг, а ония тримата вече отплават в залива с яхтата на Костело.
— Вълшебно. И сега в момента ни остава само да го духаме, така ли? — запита Дъч.
— Е, Сапата духна нанякъде. Не знам къде отиде. В един момент беше с нас, а в следващия вече го нямаше.
— Щяхме да последваме Костело и останалите, но не можахме да намерим лодка под наем — обади се Акулата Ланг.
— Направо невероятно — изрече с отвращение Дъч. — Ще взема да ви командировам за предаването Комедиен час, какво ще кажете, а?
Чарли Едноухия се втурна през вратата.
— Да не те е ухапало нещо? — нахвърли се върху него Дъч.
— Току-що се обади един от дежурните пазачи от Брийзис. Там живееха Хари Рейнс и съпругата му. Казва, че Джейк Килмър и вдовицата на Рейнс били атакувани на излизане от комплекса и били натъпкани под дулото в една кола.
— Кога? — изрева Дъч.
— Само преди две минути.
— Джейк Килмър е бил с Доу Рейнс? — запита Дъч.
— Точно това каза човекът. Колата била Елдорадо последен модел, светлокафява, но била твърде далеч, за да разчете номера. Потеглили на изток по Палм Стрийт.
— Разпространи ли описанието на колата? — изръмжа Дъч.
— Искаш да спрем всички кадилаци в града ли? — запита изненадан Чарли Едноухия.
— Колко светлокафяви Елдорадо има в града, по дяволите, как смяташ? — изрева грамадният германец, грабвайки слушалката за връзка с радиото в централата.
След миг и Стик цъфна на вратата.
— Какво става, по дяволите? — запита той.
— Изглежда Нанс и отрепките му са отвлекли Джейк Килмър и вдовицата на Хари Рейнс — каза Панчо Калахън.
— Нанс ги е отвлякъл?
— Работата е повече от ясна — изрече Ланг.
— Та чак прозира — продължи Чарли Едноухия. — Колата на Джейк била още там. Изглежда се е забила здраво в защитната ограда. Помолих дежурния пазач да провери номера й. Изпратил съм и една патрулна машина да хвърли едно око на мястото.
— Като стана дума за очи, значи сега в момента нямаме под око нито един от тях, така ли? — възкликна Стик.
— Китаеца и Салваторе са още някъде на пост. Да ги извикам ли? — запита Чарли Едноухия.
Дъч затръшна телефона с всичка сила.
— Добре — изгрухтя той. — Този град ще се огласи от ревовете на доста собственици на дрисливи кадилаци, но може би ще имаме късмет и ще ги пипнем преди да са се отдалечили прекалено много.
Пет минути по-късно Сапата се обади. Стик вдигна слушалката.
— Китаец, аз съм, Стик. Къде си, по дяволите?
— Пред една кръчма със стриптийз на Фронт Стрийт — отвърна той.
— Какво правиш там?
— Следя Сайлоу Мърфи, дето му викат Невестулката.
— Виждаш ли го сега в момента?
— Да. Той не отиде с яхтата, така че аз останах с него. Салваторе още се опитва да открие оня шибан Нанс.
— Веднага потеглям — каза Стик. — Тръгне ли, последвай го и ме дръж в течение чрез централата. Какъв ти е номерът?
— Седемдесет и три. Какво става?
— След десет минути съм при теб. Ще ти разкажа — изрече Стик и затръшна телефона, като се втурна към вратата.
В офиса на Дъч останалите хулигани също се бореха с проблема.
— Какво ще кажеш да използваме пътнотранспортен хеликоптер? — предложи Луис Каубоя. — Може би ще успеем да открием яхтата на Костело.
— Чудесна идея, давай — одобри Дъч. — Значи как е последното развитие на нещата?
— Салваторе и Сапата са още на улицата — каза Чарли Едноухия. — Муфалата събира остатъците от армията на Грейвз. Останалите сме тук.
— А къде тръгна Стик? — разтревожи се Дъч.
— Той поддържа връзка с Китаеца — каза Чарли.
— Вече не — обади се Калахън. — Току-що се втурна през вратата сякаш гащите му се бяха подпалили.
— Scheiss, има още глава да пати! — изплака грамадният германец.
Дойдох на себе си с цяла армия слонове маршируващи от едното ми ухо до другото и металния привкус на кръв в устата си. Лежах проснат върху един много удобен диван. Доу седеше до мен, и полагаше мокри компреси върху пулсиращата ми глава.
— Слава Богу! — изрече тя когато отворих очи.
— Добре ли си? — запитах разтревожен аз.
— Добре съм. Теб удариха, не мен.
— Къде сме?
— Не съм сигурен. Завързаха ми очите — отвърна тя. — Но сме някъде близо до океана, усещам го.
Носът ми беше изваден от строя заедно още половината ми възприятия. Нямаше да разбера дори и да ми запалеха косата.
— Колко време пътувахме дотук?
— Двадесет, може би тридесет минути. Никога не ме е бивало да определям точно времето, а и не съм с часовник.
— Господи, колко време съм бил в безсъзнание?
— Още десет.
— Сигурно са ме халосали с брадва.
— Всъщност беше една малка черна палка, която си беше завързал за китката един от тях.
— Значи съвсем обикновен старомоден прът — казах аз. — Също като мен.
Изправих се бавно, за да не се търкулне главата ми, стъпах на пода и замрях, на косъм да избълвам съдържанието на стомаха си. След малко гаденето отмина. Стаята беше малка и чиста, напомняше лекарски кабинет, само че без медицинските списания и четиригодишното течение на Нашънъл Джиографик разпръснато из цялото помещение. Самотна нощна лампа хвърляше единствената светлина в стаята, изработена от дървена котва с конзола, на която пишеше: „Свети Августин, Флорида, 1981 г.“ Имаше два прозореца, и двете закрити с тежки завеси, и телевизионна камера монтирана високо в един от ъглите.
Реших да видя дали мога да се изправя. Решението ми предизвика раздвижване в съседната стая. Вратата се отвори. Познах силуета, а нямаше как да не го позная. Беше Нанс. Нямах представа колко здраво
