съм го обработил до момента, в който се застана с профил към мен и светлината от съседната стая падна върху лицето му. И двете му очи се бяха раздули, превърнати в тесни цепки, цялото му лице беше в отоци и кръвоизливи, куцаше, а ъгълът на устата му беше разрязан от дълбока рана, обградена от лилав оток, разпрострял се чак до ухото му.
— Хей, Нанс, здравей — казах. — Днес май нещо ти е доста лайнян денят, а?
Той издаде гърлен звук и тръгна към мен, но нечия космата лапа се изпречи на пътя му. Артър Правано, по прозвище Сладура, прекрачи до него.
— Не ни създавай повече главоболия — предупреди го Сладура. После се облегна на рамката на вратата и ме загледа.
— Брей, брей, компанията вече започва да се събира — казах аз.
— Говориш страшно много за човек, чиито ташаци са вече в месомелачката — обади се Нанс.
— Излез навън — заповяда му Сладура; Нанс се поколеба за секунда, после се обърна и изчезна.
— Би трябвало да направите нещо за него — казах аз. — Защо не му подарите малко мозък за Коледа?
— Устат Феди — изрече той, тръскайки глава. — Останало ти е време колкото един напръстник.
— Вашето е още по-малко — отвърнах аз, макар че съжалих още в момента, в който думите се отделиха от устата ми, те всички бяха затънали до веждите. Убийство, отвличане, умишлено причиняване на пожар — всичко можеше да се докаже, без значение на това дали щяхме да успеем да прекършим Коен, Дънлийви, и Сийборн и да разкрием пирамидите. Те бяха достатъчно схватливи да преценят, че могат да увиснат само веднъж на въжето. Така че едва ли биха се притеснили заради още едно-две убийства. Затворих си умната уста, като се надявах Доу да не е толкова от схватливите.
— Та на какво дължим честта? — запитах.
— Провеждаме научен експеримент — каза Правано. — Искаме да видим колко време му трябва на един Феди да подмокри гащите.
— В стаята има дама — посочих му.
— Дамата няма вкус при избора на приятелите си — изръмжа той.
— Твоят партньор по танци не е печелил конкурси по красота — изръмжах в отговор аз.
Той го пропусна покрай ушите си.
— Не опитвай нищо специално, ясно ли е? Не се мъчи да впечатляваш дамата, да кажем като онзи номер, който го направи на Нанс. Стой настрана от прозорците. Не вдигай шум, не чупи мебелите, не пали никакви огньове, и всякакви такива лайна. Имаме хора отвън, които държат всичко под око. — Той замахна с палец към монитора. — А опиташ ли се да се ебеш с това, ще пусна Турчина в стаята да ти гръмне ташаците, ако въобще имаш такива.
И той излезе.
— Кой беше това! — изплака Доу.
— Едно от Седемте джуджета — отвърнах аз и се опитах да се изкикотя. Получи се повече като погребален плач.
Сапата седеше на предния капак на колата си, пушеше Фатима и гледаше преминаващите коли, когато Стик стигна при него.
— Той е в онази кръчма със стриптийз, пие скоч и занича между бедрата на момичетата — каза Мексиканецът. — Какво става, по дяволите?
— Костело и отрепките му са успели да разкарат момчетата. Тръгнали са на пътешествие с яхтата на Костело.
— Знам. Следя Невестулката, защото го чух да си бъбре с Нанс и били много гъсти двамата, нали разбираш какво имам предвид, ако изобщо тоя откачалник може да има приятели. Добре че тоя боклук не се качи на лодката. Така че има шанс да се събере с Нанс и да ги проследя. Той обича да се отбива тук. За този ли става дума?
— Дъч иска да си поговори с Невестулката — отвърна Стик. — Хайде да идем да видим дали не можем да го измъкнем без да вдигаме шум.
Момичето на сцената цялото беше само крака. Крака и пурпурна коса с бял кичур, от челото до тила й; една утрепана стриптизьорка, която изглеждаше съблазнителна точно колкото чиния залоена супа. Мърфи Невестулката седеше на бара, с глава навряна в максимална близост до центъра на събитията. Чифт ожулени тонколони гъгнеха една съкратена версия на „Нощен живот“ докато утрепката смъкваше сутиена си и пускаше провисналите си спаружени цици. В този момент цялата пруска армия можеше да навлезе с маршова музика в заведението и Мърфи нямаше да я чуе. Той имаше очи единствено само за Пурпурната Човекоядка.
— Що не го стиснем за врата? — предложи Китаеца.
— Дъч каза да не вдигаме излишен шум — отвърна Стик.
— Тогава какво ще правим?
Седнаха на една маса с размерите на поилка за птици близо до вратата да обмислят положението. Пурпурната Човекоядка запрати сутиена си като прашка в лицето на Мърфи. Той натъпка петдоларова банкнота в чашката за бакшиши, а тя коленичи пред него, опъна жартиерата си чак до бара, и с плясък я пусна обратно. Той затъкна една двайсетарка под ластика на бикините й, точно в средата. Тя завърши представлението си със сцената на прелъстяване на въображаем кон, изпълнена с трепет и чувственост докато даваше наставления на невидимото животно. Мърфи беше надървен до такава степен, че започна да тихо да скимти.
Една от сервитъорките придърпа стол до масата ни и седна с лице към облегалката. Спуканите капиляри на носа й приличаха на черни варикозни вени. Тази беше с оранжева коса, без бял кичур, сякаш подстригвана с градинарски ножици. Тя прокара пръст по периферията на шапката на Стик.
— Харесва ми — заяви игриво тя. — Не мислех, че още ги носят.
— Беше на дядо ми — каза Стик. — Искаш ли да изкараш набързо двайсетарка?
— Не ни е разрешено да правим такива неща — отвърна тя престорено свенливо. — Могат само да ни почерпят.
— Не е необходимо да правиш дори и това — каза Стик. — Виждаш ли оня образ на бара, дето е плувнал целият в пот?
— Имаш предвид оня, дето прилича на опосум ли?
— Почти улучи. Виждаш ли, купихме един клуб за боулинг и току-що гласувахме да стане председател на клуба, но той още не знае.
— Вие се занимавате с боулинг? — запита с престорен интерес тя. Прозвуча като детска задявка.
— Да. Налага се да го отмъкнем и да го закараме на яхтата ми. Останалите момчета са вече там и чакат. Подготвили сме му голяма изненада, направо ще се ококори.
— Страхотно парти ще заформите — изрече тя и се прозина.
— Искаме от теб само само да го прекараш през страничната врата, дето води към Джаксън Стрийт. А ние вече ще го поемем оттам.
— Това да не е отвличане или нещо такова? — запита тя с внезапна подозрителност. — Да ви кажа, хич не ми се ходи в кауша заради такива истории.
— Погледни го само — проговори Сапата. — И собствената му майка не би го отвлякла.
— Как да го изкарам отвън? — запита тя.
— За двайсет долара трябва сама да се сетиш. Мине ли вратата, ролята ти свършва.
Тя обмисля предложението му близо минута.
— Той е редовен клиент — произнесе накрая тя. — Шефът може да се вкисне.
Стик измъкна банкнота от двайсет долара и я нави на малкия си пръст.
— Кога за последен път шефът ти е дал двайсетарка само да минеш през вратата?
Тя поглъщаше с очи ту банкнотата, ту Невестулката, който бе затаил дъх между изпълненията, и накрая впи очи в парите.
— Ще видя какво мога да направя — произнесе накрая тя.
— Входът откъм Джаксън Стрийт. Двайсетарката ще бъде намотана около кутрето ми.
— Кутре! — изкикоти се тя. — Господи, не съм чувала тази дума откакто завърших четвърти клас.
Стик и Сапата излязоха отвън и Стик докара колата си зад ъгъла и паркира близо до вратата.
