— Да.
Извади клещите… отвий болтчетата на ключалката… завърти бравата.
Вдигни пистолета. Облегни се на вратата. Сега!
Вратата отхвръкна.
Вътре нямаше нито бомба, нито друг капан. В краката й падна бледото, обезкървено тяло на Джон Инелман, който беше изпаднал в безсъзнание.
Тя извика от уплаха.
— Тука е. Трябва ми спешно лекар! Раните му са много лоши.
Сакс се наведе над него. Отнякъде се появиха двама специални агента, един лекар и двама санитари, с тях беше и Делрей; лицето му беше сиво, мрачно и каменно.
— Как са те подредили, Джон! О, Господи! — Длъгнестият агент отстъпи назад, докато медицинските лица си свършат работата. Те разрязаха повечето му дрехи и огледаха внимателно прободните рани. Полуотворените очи на Инелман проблясваха иззад клепачите.
— Той… — понечи да зададе въпроса Делрей.
— Дали е жив? Виси на косъм — му отвърнаха.
Санитарите поставиха дебели тампони върху зейналите кървящи порезни рани, за да спрат кръвта. Вързаха крака и ръката му и му закачиха една банка кръв за преливане, тъй като той беше загубил доста от своята.
— Вкарайте го в линейката. Бързо. Размърдайте си задниците, по дяволите!
Те домъкнаха отнякъде носилка с колелца, поставиха го внимателно на нея и забързаха по коридора. Делрей вървеше с тях, мърмореше нещо, а между пръстите си продължаваше да стиска отдавна изгасналата си цигара.
— Може ли да говори? — попита Райм. — Ако може, питайте го дали има някаква представа накъде е духнал Танцьорът.
— Изключено. Бил е повечето време в безсъзнание. Дори не съм сигурен дали ще успеят да го спасят. Господи!
— Не се плаши, Сакс. Имаме работа с теб, кой ще ми направи оглед на мястото? Трябва да открием Танцьора, ако все още е наблизо. Сега се върни в склада. Виж дали има някакви прозорци или скрити врати.
Тя тръгна и докато вървеше, го попита:
— Как се сети за шкафа?
— По посоката на капките. Натикал го е вътре и после е напоил парцал с кръвта му. Отишъл е до асансьора, а през това време е размахвал парцала. Нали помниш, че капките сочеха различни посоки? И много приличаха на сълзи? И след като се е опитал да ни насочи към асансьора, ние ще трябва да тръгнем в обратната посока. Към склада. Стигна ли вече?
— Да.
— Опиши ми го.
— Има прозорец, който гледа към алеята. Май се е опитвал да го отваря. Но той е здраво закован и замазан с маджун. Няма врати. — Тя погледна през прозореца. — Райм, не виждам нито една от позициите на нашите. Как ли се е досетил? Може би нещо го е изплашило?
— Ти и да искаш, не можеш да видиш никого — цинично се обади Райм. — Но той може. Сега, да не губим време, тръгни по мрежата и виж какво ще откриеш.
Тя се зае старателно със задачата си, преброди мрежата, пусна прахосмукачката, после внимателно изтърси филтъра и опакова всички изсмукани по този начин следи.
— Нещо откри ли?
Тя освети с фенерчето си стените и видя две различни бетонни блокчета от градежа. Тесничко беше, но някой по-гъвкав спокойно можеше да мине оттам.
— Видях откъде се е измъкнал, Райм. Минал е през стената. Има две хлабави бетонни блокчета.
— Не ги пипай. Извикай групата по експлозивите.
Тя се обади на няколко агента да дойдат в мазето. Те извадиха блокчетата от стената и осветиха зейналото помещение с фенерчетата, закрепени върху затворните рами на картечните си пистолети H&K.
— Чисто е — обади се един от тях. Сакс измъкна пистолета си и се промуши през тесния отвор в хладното влажно помещение.
Намираше се върху тесен наклонен коридор с нисък таван . Подът беше покрит с чакъл. Коридорът завършваше с дупка, откъдето продължаваше към основите на сградата. Беше влажно, от тавана капеше вода. Тя внимаваше да стъпва само върху бетонните бучки, за да не оставя стъпки в мократа почва под краката си.
— Какво виждаш, Сакс, разкажи ми.
Тя размаха фенерчето с полихромна светлина близо до стената, където й се видя правдоподобно той да се е опирал или стъпвал.
— Уха-а-а, Райм.
— Какво?
— Отпечатъци. Съвсем пресни… Чакай. Има и отпечатъци от ръкавица. Кървави. Дето е държал парцала. Нещо не разбирам. Прилича на пещера… Защо ли му се е наложило да си сваля ръкавиците? Сигурно си е мислел, че тук е в абсолютна безопасност.
После тя наведе поглед надолу и насочи злокобния лъч жълтозелена светлина към пода.
— О!
— Какво става?
— Това не са неговите стъпки. Той е бил с някой друг.
— Някой друг ли? Сигурна ли си?
— По земята вървят два вида стъпки. Следите са пресни. Едните са по-големи от другите. Вървят в една посока, широки са, бягали са. Господи, Райм.
— Какво ти става?
— Това значи, че той не е сам, има си партньор.
— Хайде, Сакс. Ние едва сега започваме — весело прибави Райм. — Това означава, че разполагаме с двойно повече доказателства, за да го пипнем.
— А пък аз си мислех — мрачно измърмори тя, — че в този случай той е двойно по-опасен.
— Какво откри? — попита Райм.
Сакс се беше върнала в къщата му и сега тя и Мел Куупър внимателно изследваха донесените от нея следи. Заедно с пристигналите момчета от Групата за спешни действия Сакс беше проследила стъпките на Танцьора и другаря му до изхода на коридора в подземната канализация, където следите се изгубиха. Сякаш двамата се бяха изкачили на повърхността и излезли през някоя шахта на улицата.
Сакс подаде на Куупър отпечатъка, който беше свалила в началото на тунела. Той го сканира със скенера и го пусна за обработка от база-данните на федералните — АСИО (Автоматичната система за идентификация на отпечатъци).
Следващият обект беше два електростатично снети отпечатъка, които тя подаде на Райм.
— Това е от стъпките в тунела. Този тук е на Танцьора. — Тя вдигна един от снетите отпечатъци — прозрачен, като рентгенова снимка. — Съвпада с отпечатъка, който намерихме в кабинета на психиатъра на първия етаж, който е бил разбит.
— Носи съвсем обикновени обувки, фабрично производство — каза Райм.
Ти да не очакваш да е обут в специални военни чепици? — промърмори Селито.
— Не, иначе твърде би се набивал на очи. Работническите обувки имат гумени подметки, за да не се хлъзгат и стоманени налчета на предния ръб. Вършат същата работа като войнишките, стига да не ти е нужна устойчивост на глезена. Дай ми другите, Сакс.
Отпечатъците от по-малките обувки показваха, че са поизносени, особено много на петата и пръстите.
