На дясната обувка имаше голяма дупка, дори се беше отпечатала мрежата от гънки по стъпалото на човека.
— Не носи чорапи. Възможно ли е приятелят му да е бездомен?
— Ама той защо въобще е помъкнал някого със себе си? — попита Куупър.
— И аз това се чудя — отвърна Селито. — Той винаги е работил сам. Използва хората, но никога не им се доверява.
„И мен все в това ме обвиняват“, помисли си Райм. Вместо това каза:
— На всичкото отгоре да остави отпечатъци! Този с него не е професионалист. Но явно е притежавал нещо, от което Танцьорът много се е нуждаел.
— На първо място, е трябвало да се измъкне от нашия капан — предположи Сакс.
— Сигурно е това.
— И най-вероятно е вече мъртъв — продължи Сакс. „Вероятно“, мълчаливо се съгласи Райм.
— Тези отпечатъци — обади се Куупър. — Много малки са. Приличат ми на осми размер, мъжка номерация.
Размерът на подметката невинаги точно отговаряше на размера на обувката и още по-малко пък по него можеха да се определят размерите на човека, който ги е носил. Беше обаче логично да се направи заключението, че онзи, който е бил с Танцьора, е бил доста по-дребен от него.
Куупър се върна към останалите донесени следи, сложи нещо на предметното стъкло и го мушна под обектива на комбинирания микроскоп. От него образът се предаде към компютъра на Райм.
— Команден режим, курсорът, наляво — изкомандва Райм в микрофона. — Стоп. Двойно кликване. — Наведе се напред да разгледа внимателно изображението върху екрана. — Хоросан, сгурия, мръсотия и прах… — откъде го взе това, Сакс?
— Изстъргах го от стените, където беше сгурията и после с прахосмукачката от пода на тунела. Освен това намерих и нечие леговище зад някакви кутии. Явно там някой се беше крил.
— Добре. Хайде, Мел, пусни го през газ-анализатора. Има доста частици, които са ми ясни като в мъгла.
Хроматографът забръмча тихо, докато разделяше съставките, преди да ги изпрати в газообразно състояние на спектрометъра за идентификация. Куупър се вгледа в екрана. После изведнъж изпусна дъха си от изненада.
— Направо е цяло чудо, че приятелят му изобщо може да ходи.
— Не можеш ли да говориш малко по-ясно, Мел.
— Той целият прилича на аптека. Ето ти там секобарбитал, фенобарбитал, декседрин, амобарбитал, мепробамат, хлордиазепоксид, диазепам.
— Господи — измърмори Селито. Куупър продължи:
— Имаме лактоза и захароза. Освен това и калций, витамини, ензими, съвместими с млечните продукти.
— Бебешки формули — промърмори Райм. — Пласьорите я използват, за да прикрият наркотика.
— Значи нашият Танцьор си е хванал кокошкар за ординарец. Върви, че разбери хората!
— Там беше пълно с всякакви лекарски кабинети — каза Сакс. — Може да е отишъл да си свие някоя опаковка.
— Свържи се с „Прекрасните“ — каза Райм. — Искам списък на всеки един отделен наркопласьор, регистриран при тях.
Селито реши да се пошегува:
— Сигурно списъкът ще прилича на телефонен указател.
— Никой не е казал, че ще ни е лесно, Лон.
Но преди Селито да посегне към слушалката, Куупър получи електронна поща.
— Не си прави труда.
— А?
— Пристигна рапорта от АСИО за отпечатъците — техникът почука с пръст върху екрана. — Който и да е нашия човек, той няма досие в град Ню Йорк, нито пък в щата.
— По дяволите! — изруга Райм. Чувстваше се прецакан. Не можеше ли да бъде поне малко по-лесно? Измърмори: — Други следи?
— Има нещо — каза Куупър. — Парченце синя фаянсова плочка, отлята вероятно заедно с бетона.
— Дай да го видя.
Куупър го сложи върху предметното стъкло и светна лампата на микроскопа.
Вратът му трепереше, едва не пречупил се от разтърсващите го спазми, но Райм не му обръщаше внимание, просто се беше навел напред и задълбочено се взираше в изображението.
— Ясно. Стара фаянсова плочка, част от мозайка. Порцелан, с кракелюри39 по глазурата, която пък е на оловна основа. Възрастта е шестдесет-седемдесет години. — Това добре, но парченцето беше абсолютно ненужно, ако не им посочваше къде се крие Танцьорът. — Нещо друго?
— Малко косми — Куупър ги постави и се наведе да настрои фокуса.
Райм също заразглежда тънките стълбчета.
— Животински — обяви той.
— Още котки ли? — попита Сакс.
— Да видим — обади се Мел. все още наведен над окулярите.
Космите обаче не бяха котешки. Бяха на гризач.
— Плъх — съобщи Райм. — Rattus Norvegicus. Най-обикновен канализационен плъх.
— Хайде! Давай да видим какво си ни донесла, Сакс. — Райм приличаше на малко момче, влязло в сладкарницата с майка си, което отказва да излезе, преди тя да му е купила поне един шоколад. — Не, не това. Да, точно това.
В найлоновата торбичка имаше и едно късче салфетка, изцапано с някакво бледокафяво петно.
— Намерих го върху една буца сгурия. Всъщност, тази, която той е преместил, за да открие тайния коридор. Почти съм сигурна, че ръцете му са били изцапани със същото. Няма отпечатъци, но това леке тук сигурно е от неговата ръка.
— Защо смяташ така?
— Защото намазах ръката си с някаква мръсотия и бутнах друго блокче. Отпечатъкът беше абсолютно същия.
„Ей, това е моята Амелия“, мина му през ума. За момент мислите му го отведоха в леглото му миналата нощ, когато лежаха заедно. Той разтърси глава и пропъди видението.
— Какво ще кажеш, Мел?
— Прилича ми на грес. Импрегнирана с прах, мръсотии, дървени парченца, органична материя. Мисля, че може да бъде животинска плът. Но всичко това е много старо. И виж тук, в горния ъгъл.
Райм разгледа сребристите нишки по компютърния си екран.
— Метал. На прах или фини стружки. Пусни го през газ-анализатора. Трябва да сме сигурни.
Куупър го направи.
— Нефтен продукт — отвърна той. — Груба фракция, без активни добавки… Виждам желязо и следи от манган, силиций и въглерод.
— Почакай — обади се Райм. — Няма ли други елементи — например хром, кобалт, мед, никел или волфрам?
— Не.
Райм вдигна поглед към тавана.
— Металът? Това трябва да е старата стомана, дето я правеха от блокове чугун в Бесемерова пещ. Ако беше по-ново производство, щеше непременно да има примеси от други метали.
— Има и още нещо. Каменовъглен катран.
— Креозот!40 — извика Райм. — Това е! Пипнах го! Това е първата голяма грешка на Танцьора! Неговият оръженосец е истинска карта на града.
— И къде те заведе тази „карта“? — попита Сакс.
— В метрото. Тази смазка е стара, стоманата е от старите релси и от гвоздеите на траверсите, а
