— Така, между пръстите?
— Ами обикновено, да.
Райм погледна към Сакс и за момент пропастта помежду им сякаш никога не беше съществувала. Двамата се усмихнаха и казаха в един глас:
— Отпечатъци!
— Може и да има. Но как ще ги откриете? Ще трябва да го разглобите напълно.
— Ами тогава — каза Сакс — ще го разглобим.
— Не, не, не, Сакс — заекна Райм. — Не ти. Ще изчакаме бомбения отряд.
— Нямаме време.
Тя се наведе над кесийката и започна да я отваря.
— Сакс, по дяволите, какво се опитваш да докажеш?
— Не се опитвам нищо да доказвам — хладно отвърна тя.
— Опитвам се да открия убиеца.
Куупър стоеше отстрани безпомощен.
— Какво, опитваш се да спасиш Джери Банкс? Ако не си разбрала, твърде късно е вече. Стига толкова. Откажи се и си карай работата.
— Това ми е работата.
— Сакс, не си виновна ти! — кресна Райм. — Забрави го. Зарежи мъртвите. Казвал съм ти го най-малко милион пъти.
Тя невъзмутимо обясни:
— Ще го покрия с жилетката си. — Тя съблече блузата си и откопча презрамките на бронежилетката си. После я постави като палатка върху найлоновата кесийка с опасния куршум.
Куупър се обади:
— Ти ще бъдеш зад жилетката, но ръцете ти няма да са.
— Костюмите на нашите бомбаджии също нямат ръкави — отбеляза тя, извади си тапите за уши, които ползваше при стрелба, и си ги постави.
— Ще трябва да викаш — обърна се тя към Куупър. — Какво да правя?
„Не, Сакс, не“, мислеше си Райм.
— Ако не ми кажеш, ще го разрежа по дължина. — И тя хвана една фина лабораторна ножовка. Размаха острието над куршума. Поколеба се.
Райм въздъхна и кимна към Куупър.
— Кажи й какво да прави.
Техникът преглътна.
— Добре. Извади го. Внимателно. Ето, сложи го на тази кърпа. Не го клати. Това е най-лошото нещо, което можеш да направиш.
Тя извади куршума, изненадващо малко парченце метал с бяло връхче.
— Нали виждаш това бялото конусче? — продължи Куупър. — Щом куршумът избухне, то минава през цялото ти тяло и още най-малко две-три стени. Има тефлоново покритие.
— Добре. — И тя го обърна към стената.
— Сакс — обади се Райм със спокоен глас, — използвай щипци, не пръстите си.
— Ако избухне, това няма много да ми помогне, Райм. Така се чувствам по-сигурна.
— Моля те.
Тя се поколеба, но после взе хемостата49, който Куупър й подаде. Стисна с него основата на пулито.
— А как ще го отворя? Ще го режа ли?
— Не можеш да режеш куршума — викна Куупър. — Нали докато го режеш с ножовката, топлината ще възпламени барута. Трябва да извадиш конусчето, а след това и парченцето пластичен взрив. По лицето й се стичаше пот.
— Добре. С щипците ли?
Куупър хвана едни пинцети от масата и се приближи откъм едната й страна. Подаде й ги в дясната ръка и се отдръпна.
— Значи, хващаш го здраво и въртиш силно. Вероятно е залепено с епоксидна смола. Тя не хваща много добре към оловото, така че би трябвало да успееш да го извадиш. Но не трябва да стискаш твърде силно. Иначе ще го счупиш, а тогава няма изваждане. А може и да гръмне.
— Е, не е чак толкова трудно — промърмори тя.
— Като колите, които си поправяла, Сакс — обади се Райм.
— Какво?
— Когато им развиваш свещите за смяна. Натискаш толкова, колкото да ги развиеш, без да ги счупиш.
Тя кимна така разсеяно, че той не разбра дали въобще го беше чула. Наведе глава над вигвама на собствената си бронежилетка.
Очите й силно се присвиха.
О, Сакс…
Той не забеляза движение. Просто чу леко пукване. За секунда тя замръзна на мястото си, после надникна да види какво става.
— Излезе. Виждам дупката.
— Барутът виждаш ли? — попита Куупър.
— Да.
Той й подаде една масльонка с машинно масло.
— Капни малко от това вътре и го наклони. Експлозивната нишка трябва да падне сама. Няма как да я издърпаме, защото ще повредим отпечатъка.
Тя го направи и обърна куршума с отворения край надолу, към кърпата. Нищо не се случи.
— Проклятие! — измърмори тя.
— Не…
Тя го разтърси. И то силно.
— … го тръскай! — извика Куупър.
— Сакс! — задъха се Райм.
Тя го разтръска още по-силно.
— Проклет да е! — Не!
Най-после отвътре изпадна една тъничка бяла нишка, а след нея и няколко зрънца чер барут.
— Добре — каза Куупър и изпусна въздуха си. — Сега вече няма какво да стане.
Приближи се и с една игличка претърколи експлозива върху едно предметно стъкло. После тръгна със спокойната походка на всички криминалисти в света — с изправен гръб и вдигната ръка с предметното стъкло, върху което пробата дори не се поклащаше — към микроскопа. Постави взрива под обектива.
— Магна-Бръш ли ще е? — попита Куупър като имаше предвид финия прах за сваляне на отпечатъци.
— Не — отвърна Райм. — По-добре използвай виолетовото от женшена. Това все пак е отпечатък в пластичен материал. Трябва ни само малък контраст.
Куупър го напръска с боичката и го сложи отново под обектива.
Едновременно с това върху екрана на Райм се появи изображението му.
— Ха така! — викна той. — Ей това е!
Всички спирали и разклонения се виждаха съвсем ясно.
— Пипна го, Сакс. Браво.
Докато Куупър бавно въртеше взривоопасната плънка, Райм запаметяваше отделните изображения върху екрана си като отделни файлове. Накрая ги събра в един и отпечата една лентичка двуизмерен отпечатък.
Но щом техникът го разгледа подробно, въздъхна.
— Какво? — попита Райм.
— И този не стига за анализ. Четвърт инч на пет осми. Няма система в света, която да може да каже
