цилиндър, който отне на Сакс цели десет секунди да се сети, че това беше угасителният патрон.
Но една от частите — голям метален вътрешен цилиндър — не пасваше.
Пърси слезе от скелето и потърси тръбен ключ, взе го и се качи отново. Разви едни болтове, извади друга част, за да си осигури пространство за действие и отново опита да напъха големия цилиндър на мястото му.
Не успя да го помръдне.
Натисна с рамо. Пак нищо, сякаш беше заварен. Развинти още някаква част, като педантично поставяше всеки развит болт в един пластмасов леген в краката си и я извади да освободи още място. Лицето й силно се зачерви, докато отново се напъваше да монтира цилиндъра. Дишаше тежко. Внезапно той се изплъзна от ръцете й, изметна се, тя загуби равновесие и политна от скелето. Превъртя се във въздуха и падна на ръце и колене. Болтовете и инструментите, които така грижливо беше събирала, се пръснаха по циментовия под на хангара чак до опашката на самолета.
— Не! — извика тя. — Не!
Сакс пристъпи напред да види дали се беше ударила, но веднага разбра, че викът й съвсем не изразяваше болка. Пърси грабна един ключ и с все сила го трясна в пода. Сакс се спря, отстъпи назад в сянката до големите кашони.
— Не, не, не… и заудря с друг ключ циментовия под. Сакс реши да не се показва още.
— О, Ед… — тя изпусна ключа. — Не мога да го направя сама. — Задъха се и се сви на кълбо. — Ед… о, Ед… така ми липсваш! — Накрая се отпусна върху огрения от слънцето под и сгърчена като есенен лист, заплака.
Секунда-две по-късно всичко свърши. Пърси се изправи, пое си дълбоко въздух и избърса сълзите от очите си. Превърна се отново в смелия и твърд пилот, който цял живот искаше да бъде. Разтърси се, събра всички разпилени болтове и инструменти и отново се качи върху скелето. Загледа се в цилиндъра, който й се беше опъвал досега. Търсеше къде точно трябваше да легне, но май нищо не откри.
Сакс се върна към входната врата. Затръшна я с трясък и тръгна към самолета. Стъпките й отекваха в просторното помещение.
Пърси се завъртя, видя я и отново се върна към работата си. Избърса с ръкав лицето си и продължи да човърка упорития цилиндър.
Сакс стигна до подножието на скелето и вдигна поглед. Известно време и двете мълчаха. Накрая Сакс се обади:
— Защо не опиташ с крик?
Пърси я погледна и нищо не каза.
— Допускът е малък, твърде плътно ляга — продължи Сакс. — Трябва просто да натиснеш силно. Старата хамалогия — с бой само грънци не се оправят. Това не го преподават в техникумите.
Пърси внимателно се вгледа в прикрепящите метални скоби.
— Не зная вече.
— А аз зная. Пред тебе стои цял експерт по тези въпроси.
— Да не би да си поставяла горивна камера на ЛИР?
— Не съм. Само свещи на опел „Чеви Монза“. Повдигаш двигателя с крик, за да можеш да ги стигнеш. Е, поне така е на У-образния осемцилиндров двигател. Но кой пък би си купил четирицилиндров автомобил? Тоест, за какво би му послужил?
Пърси погледна отново към двигателя.
— Е? — настояваше Сакс. — Ще вадиш ли крика?
— Ще изкриви външната кутия.
— Не и ако го поставиш тук. — Сакс посочи близо до мястото, където двигателят се окачваше към корпуса на самолета.
Пърси огледа сглобката.
— Нямам крик. Поне не толкова малък.
— Аз имам. Ей сега ще го донеса.
Сакс отскочи до автомобила си и се върна с крика на колата. Качи се на скелето, при което коленете й отново се обадиха.
— Ей тука можеш да пробваш — И тя докосна основата на двигателя. — Това е двойна Т-образна стоманена греда.
Докато Пърси закрепяше крика, Сакс заразглежда сложнотиите на самолетния двигател. Такъв не беше виждала досега.
— Колко коня е?
Пърси се изсмя.
— При нас няма конски сили. Мощността е тяга на витлото и се мери с фунтове. Тези, дето ги виждаш, са Гарет, турбовитлови Седемдесет и тройки. Дават им по 3500 фунта всеки.51
— Невероятно — засмя се Сакс. — Почти като братче на моя отвън. — Закачи лоста на крика и усети познатото съпротивление, когато започна да върти. — Никога не съм виждала турбодвигател отблизо. Още от малка си мечтаех да имам кола с турбодвигател и да я подкарам из солниците в Аризона.
— Това тук не е чиста турбина. Вече не ги произвеждат. Само Конкордите още са с тях. Военните, разбира се. Та тези са турбовитлови. Като големите лайнери. Виждаш ли, ей там отпред онези пластини? Това не е нищо друго освен фиксирани витла. При ниски височини чистите реактивни двигатели не са изгодни, тези са с около четиридесет процента по-рентабилни откъм харч на гориво.
Сакс се задъха, докато въртеше с мъка лоста на крика. Пърси отново подпря с рамо пръстена на цилиндъра и натисна. Той не беше особено голям на размери, но тежеше доста.
— Значи разбираш от коли, а?
— Баща ми. Той ги обичаше. Прекарвахме цели следобеди да ги разглобяваме и сглобяваме. Когато не трамбоваше улиците, естествено.
— Трамбовал ли?
— И той беше ченге.
— Значи оттогава те гложди червейчето на механика?
— Не-е, тогава направо ме изяде червейчето на високите скорости. А то като те подхване, ставаш маниак на окачвания, трансмисии и двигатели. Иначе все ти се струва, че се движиш като каруца.
Пърси попита:
— Ти карала ли си някога самолет?
— Да съм „карала“ ли? — усмихна се Сакс на думата. — Не. Но вече започвам да се замислям, като те гледам колко сексапил си събрала под тоя капак.
Тя завъртя лоста още един-два пъти и спря. Мускулите я заболяха. Пръстенът изскърца тихо и задра о метала, където трябваше да легне.
— Чак пък толкова — несигурно каза Пърси.
— Почти влезе!
Със звучно метално щракване цилиндърът влезе и легна идеално на мястото си. Грозничкото лице на Пърси се разчупи от слаба усмивка.
— Затягаш ли ги? — попита Сакс, която се беше заела да поставя на мястото им болтовете, а сега се оглеждаше за ключ.
— Аха — отвърна Пърси. — А силата, която употребявам е такава, че „и дяволът от ада да дойде, да не може да ги развие“.
Сакс затегна болтовете с тръбния ключ, като сложи и допълнително рамо. Прещракването на ключа я върна назад в ученическите й години, когато прекарваше хладните неделни следобеди с баща си. Почти усети мириса на бензин, есен и аромата от печащите се гювечета, долитащ от кухнята на орташката им къща в Брууклин.
Пърси провери болтовете на Сакс и каза:
— Аз ще се оправя с останалото. — И се зае да свързва наново кабели, жици и електронни компоненти. За Сакс всичко това беше напълно непонятно, но тя гледаше очарована. Пърси спря. Прибави тихо: — Благодаря. — И след малко: — Ти какво правиш тук?
