— Открихме едни други материали, които може би са от бомбата, но Линкълн не е сигурен дали това не са части от самолета. Дребни късчета оранжев латекс, части от електронна платка. Звучи ли ти познато?
Пърси вдигна рамене:
— В ЛИР-а има хиляди уплътнения. Може и латексови да са, нямам никаква представа. Да не говорим за платки. От тях сигурно има още толкова. — Тя кимна към единия ъгъл на хангара, където имаше шкаф и пейка. — Платките обикновено се правят по поръчка, според предназначението им и марката на самолета. Там сигурно има какви ли не гумички. Вземай си, каквото те интересува.
Сакс я послуша и започна да прибира бежови гумички, които й харесат, в една кесия. Без да се обръща към нея, Пърси се провикна:
— А пък аз си помислих, че си дошла да ме арестуваш. Пак да ме прибираш на топло. ,
„Прекрасна идея“, помисли си Сакс, но каза:
— Заради образците идвам. — След минутка продължи: — Какво още трябва да се прави? По самолета?
— Останаха само настройките. После една пробна разходка из пистата да видим как сме с мощността. Трябва да видя и прозореца, дето го смени Рон. На никого няма да му е приятно да загуби прозореца си при четиристотин мили в час. Ще ми подадеш ли онази шестица? Не, метричната.
— Аз загубих един при сто — каза Сакс, докато подаваше инструмента.
— Какво?
— Стъклото. Докато преследвах с колата един кретен. Идиотът стреляше с едри сачми, две нули. Добре, че успях да се наведа. За сметка на това обаче ми хвръкна предното стъкло… Честна дума, докато му сложа гривните, налапах няколко бръмбара.
— И аз винаги съм смятала, че водя рискован и интересен живот.
— Ами, повечето време изкарваме в голяма скука. Максимум пет процента от всичко е адреналин, ама чист.
— Да, чувала съм — разсеяно се обади Пърси. После свърза лаптопа направо към един от елементите на двигателя. Защрака по клавиатурата и зачете екрана. Без да поглежда към нея, тя я попита:
— Е, какво е?
Загледала се в компютъра, в пробягващите цифри по екрана му, Сакс попита:
— Кое какво е?
— Ами, ъ-ъ-ъ, това напрежение. Помежду ни. Между мен и теб.
— Заради тебе един от моите приятели едва не умря. Пърси поклати глава. После каза съвсем отчетливо:
— Не е това. При вас винаги съществува риск. Човек сам решава дали да го поеме, или не. Джери Банкс не беше някой новобранец. Друго е — освен това го почувствах, преди да гръмнат Джери. Още когато те видях за първи път, в стаята на Линкълн Райм.
Сакс замълча. Извади крика от двигателния отсек и го сложи върху една маса. Разсеяно започна да върти лоста, за да го сгъне.
Трите листа метал легнаха на мястото си и закриха двигателя. Пърси продължи да завинтва болтчета, служейки си с отвертката като диригент с палката си. Имаше наистина ръцете на магьосник. Накрая тя пак се обади:
— Заради него е, нали?
— Кого?
— Знаеш, кого имам предвид. Линкълн Райм.
— Мислиш, че ревнувам? — Сакс се изсмя.
— Да, така мисля.
— Но това е смешно.
— Това е повече от работа помежду ви. Мисля, че ти си влюбена в него.
— Естествено, че не съм. Това са щуротии.
Пърси я погледна многозначително и после грижливо нави няколко прекалено дълги жици, които напъха зад едно малко капаче в двигателното отделение.
— Това, което си видяла, е обикновено уважение към неоспоримия му талант, нищо повече.
Тя вдигна изцапаната си със смазка ръка към лицето си. — Я стига, Амелия, само ме погледни. От мен не става любовница. Ниска съм, държа се като шеф, и освен това не съм толкова хубава като теб.
— Ти си… — започна Сакс. Пърси я прекъсна:
— Да, зная, грозното патенце? Нали я знаеш приказката, за онова птиче, дето всички мислели за грозно, докато един ден то не се превърнало в голям красив лебед. Чела съм я милион пъти като дете. Но аз никога не се превърнах в лебед. Може би затова се научих поне да летя — студено се усмихна тя, — но знаеш, че не е същото. Освен това — продължи Пърси, — аз съм вдовица. Съвсем наскоро загубих съпруга си. Така че изобщо не се интересувам от който и да било друг.
— Съжалявам — бавно започна Сакс, като чувстваше, че против волята й я бяха въвлекли в този разговор, — но, как да кажа… ами, ти изобщо не показваш признаци на траур.
— Така ли? Понеже се опитвам да дам всичко от себе си, за да не фалира Компанията ми?
— Не, има и нещо друго — отвърна предпазливо Сакс. — Или?
Пърси впи поглед право в лицето й.
— Двамата с Ед бяхме невероятно близки. Освен че бяхме съпрузи, ние бяхме и приятели и бизнес- партньори… И… да, наистина имаше друга жена Сакс завъртя очи към офиса на Чартърни полети „Хъдсън“.
— Точно така. Това беше Лорън. Дето я срещна вчера. Брюнетката, която така неутешимо плачеше.
— Това направо ме разбиваше. По дяволите, това разбиваше Ед също. Той ме обичаше, но имаше нужда от красивите си любовници. Винаги е било така. И нали се сещаш, за тях е било доста по-мъчително. Защото той винаги се връщаше вкъщи при мен. — За момент тя замълча, явно се бореше със сълзите. — Сигурно това е любовта, поне според мене — да се връщаш при този, когото обичаш.
— Ами ти?
— Дали съм му била вярна? — попита Пърси. Тя отново се изсмя горчиво — това беше смях на човек, който добре се познава, а му се иска да не е чак толкова прозорлив. — Аз нямах толкова възможности. Както виждаш, не съм от ония момичета, които само докато излязат на улицата и забърсват по нещо. — Тя се наведе и заразглежда разсеяно тръбния ключ. — Но въпреки това, да, след като разбрах за Ед и приятелките му. Това беше преди няколко години. Направо бях бясна. Много ме заболя. Изкарах си го на един-двама. Рон и аз — Рон Толбът — изкарахме няколко месеца. — Тя се усмихна. — Той дори ми направи предложение. Каза, че съм заслужавала нещо по-добро от Ед. Може и така да е било. Но въпреки другите жени в живота му мисля, че Ед беше този, с когото аз трябваше да прекарам живота си. Винаги съм смятала така.
За момент очите на Пърси помътняха, тя като че се отнесе някъде далеч.
— Срещнахме се във флота, аз и Ед. И двамата бяхме пилоти изтребители. Когато той ми предложи… Нали знаеш, когато военен иска да предложи на някого брак, той казва: „Бихте ли желали да станете мой подчинен?“, абе нещо като шега. Но ние и двамата бяхме лейтенанти, така че Ед каза: „Хайде да си станем един на друг подчинени.“ Дори искаше да поиска ръката ми от баща ми и да ми подари годежен пръстен, но баща ми се беше отказал от мене…
— Наистина ли?
— Да бе. Като в сапунен сериал, 647-ма серия. И досега отказвам да играя главната роля. Както и да е, двамата с Ед се заехме да пестим всяка стотинка, мечтата ни беше да си отворим собствена чартърна компания, като се уволним. Едва свързвахме двата края. Една нощ той каза: „Хайде да летим“. Така взехме под наем онзи престарял Норсман, дето гниеше тука по ливадите. Як самолет обаче. От ония двигатели с витло и въздушно охлаждане… С такъв самолет можеш да направиш каквото си поискаш. Аз бях на пилотското място. Излетяхме и когато стигнах две хиляди метра, той ме целуна. После разклати рога (така му викаме на кормилото), което значеше, че той искаше да поеме управлението. Преместих се. После той каза: „Аз все пак ще ти подаря едно диамантче, Пърс.“
