ще го пилотира. Освен това той се беше обадил и във всеки град, където Пърси щеше да каца, и беше осигурил кордон федерални агенти, които да присъстват на предаването на товара.
Бяха вече запалили двигателите. Брад седеше от дясната й страна, а Роланд Бел се въртеше като шугав на една от двете седалки за пътници. Пърси се обади на кулата:
— Лир шест девет пет „Фокстрот Браво“ от Хъдсън Еър. Готов за излизане на пистата.
— Разбрано, девятка петица „Фокстрот Браво“. Даваме ви писта нула девет, дясно.
— Нула девет, дясно, девятка петица „Фокстрот Браво“. Пърси едва беше натиснала педала за газта и самолетът се плъзна леко като горска фея върху пистата и навлезе в дрезгавия сумрак на раннопролетната вечер. Вторите пилоти, разбира се, бяха правоспособни, но докато се движеше по пистата, само пилотът на самолета имаше право да го кара. Ето защо Пърси беше седнала зад рога.
— Как сте, инспекторе, забавлявате ли се? — извика тя към Роланд Бел.
— Интересно ми е — отвърна той, като гледаше намръщено през големия кръгъл прозорец. — Ама то може да се види пистата под нас. Искам да кажа, че прозорците са доста големи. Защо са ги направили така?
Пърси се засмя.
— Вярно, по големите лайнери правят всичко възможно да забравиш, че летиш. Пускат ти филми, сервират вечери, прозорчетата са малки. Къде му е кефът тогава? Не ги разбирам.
— Аз се сещам за една-две причини — каза Бел, като усилено дъвчеше дъвката си Ригли. След минутка дръпна завесата, която го отделяше от предното стъкло на самолета.
Очите на Пърси обхождаха пистата, сканираха внимателно всяка подробност, отляво и отдясно. Тя се обърна към Брад:
— И така, да започваме с приказките. Нали нямаш нищо против?
— Не, мадам.
— Подготвям се за излитане, задкрилки на петнадесет градуса. — каза Пърси. — Аз увеличавам газта. Ти гледаш скоростта за излитане, осемдесет възла, проверяваш пак, V едно, завърташ, V две, накрая положително изкачване. Командвам вдигай колесника и ти го вдигаш. Хвана ли всичко?
— Да, скорост, осемдесет, V едно, завъртам, V две, положително изкачване. Колесника.
— Добре. Ти ще наблюдаваш всички уреди и аварийното табло. Така, ако светне червена лампа или двигателят нещо не работи преди V едно, припяваш „Повреда“ и аз ще реша продължаваме ли или не. Ако откаже двигател след или по време на V едно, продължаваме излитането и го пишем авария по време на полет. Поддържаме курса, а ти се обаждаш да ти дадат разрешение за аварийно кацане от кулата.
Ясно?
— Ясно.
— Идеално. Хайде да си полетим… Готов ли сте, Роланд?
— Отдавна. Надявам се и вие. Внимавай да не си изпуснеш биберончето.
Пърси отново се засмя. Хазаинът им в Ричмънд използваше този лаф. Означаваше, „Да не оплескаш нещата!“
Тя увеличи газта, още малко и двигателите щяха да започнат да изхвърлят огън. Единият от тях нещо престърга, но звукът изчезна и Лирджетът се стрелна напред. Стигнаха до началото на пистата, където трябваше да спрат и, където убиецът беше лепнал взривното устройство на самолета на Ед. Пърси погледна през прозореца и видя по две ченгета от двете страни на пистата.
— Лир девятка петица „Фокстрот Браво“ — обадиха се от Наземен контрол по радиото, — придвижете се и изчакайте пред писта пет, ляво.
— „Фокстрот Браво“ изчаквам пред нула пет, ляво. Тя се качи на пистата.
Лир-ът не беше висок самолет, но въпреки това винаги, когато Пърси седеше на пилотското място, независимо преди или след излитането, й се струваше, че се намира на цяла миля височина. Мястото беше наистина царствено. Тя щеше да командва и всички щяха да й се подчиняват. Цялата отговорност лежеше върху нейните плещи. Тя беше капитанът.
Очите й пробягнаха по уредите.
— Задкрилки петнадесет, петнадесет, зелено — обяви тя, като повтори градусите.
Брад повтори двойното подсигуряване:
— Задкрилки петнадесет, петнадесет, зелено. От Контролната кула казаха:
— Лир девятка петица „Фокстрот Браво“, заемете позиция. Имате разрешение за излитане, писта пет, ляво.
— Пет, ляво „Фокстрот Браво“. Потвърждавам разрешението за излитане.
Брад завърши проверката на уредите:
— Налягане, нормално. Температура, автоматично регулирана. Импулсен повторител и външни светлини, запалени. Запалване, отопление на пилотската кабина и импулсен фар, от твоята страна.
Пърси погледна уредите и каза:
— Запалване, отопление на пилотската кабина и импулсен фар включени.
Тя обърна Лир-а на пистата, изправи носовия колесник и се лепна за осовата линия. Погледна компаса.
— Всички насочващи уреди са съобразени с нула пет. Писта пет ляво. Увеличавам мощността.
Тя бутна плъзгача за газта напред. Самолетът се стрелна по средата на бетонната настилка и започна да набира скорост. Точно под нейната ръка върху плъзгача се мушна неговата.
— Мощността достигната. — Секунда по-късно Брад се обади: — Набираме скорост за излитане — щом забеляза, че стрелката се отлепи от колчето и тръгна нагоре, двадесет възла, четиридесет възла…
Двигателите бяха форсирани до крайност, самолетът летеше по пистата. Откъм задната седалка се чу едно:
— … кайте…
Тя едва успя да сдържи усмивката си. Петдесет възла, шестдесет възла, седемдесет…
— Осемдесет възла — припя Брад, — втора проверка.
— Потвърждавам — викна тя, след като хвърли поглед към скоростомера.
— V едно, завъртам.
Пърси отдръпна ръката си от плъзгача на газта и хвана рога. Пластмасовият „волан“, който досега се клатеше свободно, изведнъж беше станал твърд от огромното съпротивление на въздуха. Тя се облегна назад и повдигна нагоре Лир-а, докато достигна обичайните седем и половина градуса. Шумът от двигателите не се промени, така че тя повдигна още малко носа, докато достигна десет градуса изкачване.
— Положително изкачване — викна Брад.
— Вдигай колесника. Вдигай задкрилките. Включи стабилизатора на курса.
От слушалките й се разнесе гласът от Контролната кула:
— Лир девятка петица „Фокстрот Браво“, променете курса наляво две, осем, нула. Свържете се с Контрол на заминаващите.
— Две, осем, нула, девятка петица „Фокстрот Браво“. Благодаря, сър.
— Приятна вечер.
Дръпна още малко рога, единадесет градуса, дванадесет, четиринадесет… Остави мощността като при излитане, малко по-висока от нормалната. Така изминаха няколко минути. Край нея отново се разнесе познатия звук от свистенето на хилядите витла на турбодвигателя, изстрелвайки далеч назад попътната струя.
Ето в тази лъскава сребриста тръба Пърси Клей се чувстваше господарка на небето, литнала право към сърцето му и оставила някъде там долу всички мъки, болки и тежести на живота. Далеч вече бяха и смъртта на Ед, и тази на Брит, дори онзи ужасен човек, истински дявол, Танцуващия с трупове. Всичката болка, всичката мръсотия, всичката грозота и несигурност бяха обречени да останат там, долу, а тя беше свободна. Наистина, беше малко нечестно тя да избяга толкова лесно от тези задушаващи я тежести, но фактът си беше факт. Тъй като Пърси Клей, която седеше на пилотското място на Лир N 695 ФБ, не беше същата Пърси Клей — ниското момиче с грозничко лице или пък Пърси Клей, момичето, чийто единствен сексапил беше съблазнителната банкова сметка, създадена от баща й, търговец на маркови тютюни. Тя не беше Пърси Чипия нос, Пърси Зубъра, Пърси Тролката, непохватната брюнетка, която все се мъчи да си сложи
