Последва втори изстрел — явно от онзи, който говореше — и страничното стъкло на близката кола се пръсна.
Сърцето му биеше лудо от шока, заотстъпва с вдигнат пистолет и се заоглежда за цели. ИНС ли? Как са разбрали? И къде бяха?
— Това е клопка! — изрева той на Юсуф. — Назад към колата!
На Канал Стрийт настъпи хаос. Последваха още викове, пешеходци и служители от близките магазини тичаха в търсене на прикритие. Напред по улицата вратите на два бели микробуса се отвориха и отвътре изскочиха мъже и жени с черни униформи и оръжия.
И какво беше това? Самите Ву извадиха оръжия! Мъжът измъкна пистолет от пазарската си чанта. Жената — от джоба на анцуга си… Призрака изведнъж си даде сметка, че това изобщо не са семейство Ву. Бяха примамки — полицаи или агенти китайци, преоблечени като емигрантите. Някак си полицията бе открила семейството и беше изпратила тези двамата, за да го подмамят да се покаже.
Призрака стреля пет или шест пъти напосоки, за да принуди нападателите да останат залегнали и да всее паника. Стреля във витрината на един бижутериен магазин, при което към шума и хаоса се присъедини още една алармена сирена.
Турчинът в колата отвори вратата и започна да стреля по белите микробуси. Тичешком, в търсене на прикритие, полицаите се разпръснаха из улицата.
Докато се криеше зад джипа си, Призрака чу:
— Кой стреля бе?… Резервите още не са заели позиция… Какво, по дяволите, става?… Пазете минувачите, за Бога!
Уплашеният шофьор на една кола пред жилището на Ву даде газ, за да избяга от мястото на стрелбата. Призрака стреля два пъти. Предното стъкло се разби и колата се блъсна в няколко спрени автомобила.
— Кван Ан — проехтя високоговорителят, този път с различен глас. — Тук е ФБР. Хвърли…
Той накара агента да млъкне с два изстрела по посока на звука и се качи в шевролета. Уйгурите скочиха отзад.
— Кашгари остана вътре! — викна Юсуф.
— Вече е или мъртъв, или заловен — озъби се Призрака. — Ясно ли е? Никакво чакане.
Юсуф кимна. Точно когато завърташе ключа и палеше двигателя обаче, Призрака забеляза един полицай да излиза иззад редица коли и да маха на няколко минувачи да се скрият. Мъжът вдигна пистолета и се прицели в джипа.
— Залегни! — изкрещя Призрака.
Тримата мъже се хвърлиха на тротоара в очакване предното стъкло да се пръсне.
Вместо това чуха силното дрънчене на куршуми о предната броня на колата. Осем или девет. Накрая дойде оглушителното тракане от счупените перки на вентилатора, от спукания радиатор със съскане заизлиза пара. Накрая двигателят замлъкна.
— Вън! — заповяда Призрака, изскочи и стреля няколко пъти по полицая, за да го накара да се скрие зад колите.
Тримата мъже изскочиха приведени на тротоара. За момент настъпи затишие. Полицаите и агентите чакаха подкрепленията — още полицейски коли с включени сирени приближаваха по Канал Стрийт.
— Хвърлете оръжието и се изправете — изгърмя отново високоговорителят. — Кван, хвърли оръжието!
— Да се предадем ли? — попита Хаджип, облещил очи от страх.
Призрака не му обърна внимание и избърса потни длани в панталона си. Сетне пъхна нов пълнител в пистолета. Погледна назад.
— Насам!
Изправи се, стреля няколко пъти по полицаите и изтича в рибния магазин зад тях. Неколцина продавачи се криеха зад касите с риба и фризера. Тримата изскочиха от задния вход и на уличката зад магазина завариха някакъв старец, свит до един камион. Като видя пистолетите и маските, той падна на колене, вдигна ръце и занарежда:
— Не ме убивайте! Моля ви! Имам семейство… Гласът му премина в хленчене.
— Вътре! — изкрещя Призрака на турците.
Те скочиха в камиона. Трафикантът погледна назад и видя неколцина полицаи да приближават внимателно магазина. Стреля няколко пъти към тях. Те се прикриха.
Призрака се извъртя и застина. Старецът беше извадил дълъг нож и бе пристъпил напред. Призрака насочи пистолета към покритото му с петна от възрастта чело. Ножът издрънча върху мокрите павета.
Пет минути по-късно Амелия Сакс пристигна на местопроизшествието. Втурна се към жилището на Ву с пистолет в ръка.
— Какво е станало? — изкрещя на един полицай, изправен пред надупчена от куршуми кола. — Какво, по дяволите, е станало?
Младежът я изгледа неадекватно.
Тя продължи по улицата и намери Фред Делрей, коленичил до един прострелян в ръката полицай, да притиска импровизирана превръзка към раната. Санитари от Бърза помощ притичаха, за да се заемат с пострадалия.
Делрей беше бесен:
— Пълен провал, Амелия! На сантиметър бяхме!
— Къде е? — попита тя и прибра пистолета си.
— Открадна един камион от онзи рибен магазин отсреща. Пуснали сме всички по петите му.
Сакс затвори очи; не можеше да повярва. Блестящите умозаключения на Райм и всички свръхчовешки усилия на екипа бяха отишли напразно.
Райм бе забелязал на таблицата за уликите бележката за кръвта на ранената жена. Беше се обадил в съдебномедицинската лаборатория и бе принудил патолога да побърза.
Изследванията показаха няколко неща: наличие на костномозъчни клетки в кръвта, говорещо за тежко счупване; сепсис, следствие на дълбока рана; и присъствие на коксиела бурнетии, бактерия, причиняваща Ку-треска — зоонотно заболяване, тоест предаващо се от животни на човек. Заразяването с този микроорганизъм се получава на места, където продължително време се държат животни. Трюмове например.
Това означаваше, че жената е сериозно болна.
И този факт се оказа много полезен.
— Разкажете ми за Ку-треската — помоли Райм патолога.
Научи, че макар да не се предава лесно и да не представлява заплаха за живота, болестта протича с тежки симптоми. Главоболие, висока температура, дори смущения на функцията на черния дроб.
— Рядка ли е? — поинтересува се Райм.
— Много.
— Чудесно — обяви Райм, обнадежден от новината, и накара Селито и Дън да съберат екип за претърсване от Голямата сграда (Полис Плаза в Долен Манхатън) и Пети район. Започнаха да звънят по болници и клиники за спешна помощ в Китайския квартал, флъшинг и Куинс, за да проверят за китайки, приети с Ку-треска и лошо счупване на ръката.
Само след десет минути им се обади един от полицаите, натоварен с проверката в Долен Манхатън. Китаец завел жена си в една клиника на Китайския квартал; тя напълно отговаряше на описанието — напреднал стадий на Ку-треска, тежки счупвания. Казваше се Ву Йонпин.
Полицай от Пети район — заедно със Сакс и Дън — веднага отидоха в болницата, за да ги разпитат. Семейство Ву, силно уплашени от ареста, казаха къде живеят и че децата им още са в апартамента. Междувременно Райм се обади на Сакс да съобщи, че е получил резултати за някои отпечатъци от убийството на Джими Ма: съвпадаха с други от предишните огледи по случая. Трафикантът бе отговорен и за това престъпление. Когато Ву обясни, че агентът на Ма им е осигурил апартамента, Райм и Сакс си дадоха сметка, че Призрака вероятно знае адреса им.
