• Непроследим сателитен телефон. Ползването му е осигурено чрез незаконно проникване в китайската правителствена система.
• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.
• Китайски автоматичен пистолет „Модел 51“.
• Призрака има сподвижници в органите на властта.
• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.
• Никакви следи от хондата не са открити.
• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.
• Удавеният е идентифициран като Виктор Ау, помощника на Призрака.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.
• Не са намерени съвпадения на отпечатъците, но някои от тях имат необичайни белези (белези от рани, нарязвания от въже?)
• Профил на емигрантите: Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, Джон Сун, бебе на една жена, която се удавила, и мъж и жена с неустановена самоличност (убити на плажа).
Откраднат микробус, Китайски квартал
• Замаскиран от емигрантите с надпис на „Хоум Стор“.
• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО. Няма съвпадение.
Място на убийството на Джери Тан
• Четирима мъже проникнали в склада, измъчвали и застреляли Тан.
• Две гилзи — съвпадат с „Модел 51“. Тан е застрелян два пъти в главата.
• Безсмислен вандализъм.
• Няколко пръстови отпечатъка. Няма съвпадения, освен с отпечатъците на Тан.
• Трима от убийците носят по-малък номер обувки от Призрака, вероятно са по-дребни.
• Микроуликите водят до извода, че скривалището на Призрака вероятно се намира в Долен Манхатън, в района на Батъри Парк Сити.
• Съучастниците вероятно са от някое китайско етническо малцинство. Възможностите се проверяват.
Престрелка на Канал Стрийт
• Още микроулики показват, че скривалището вероятно е в района на Батъри Парк Сити.
• Откраднат „Шевролет Блейзър“, непроследим.
• Няма съвпадения на отпечатъците.
• Килимът в скривалището е „Лустър Райт“ на „Арнълд“, поставен най-рано преди шест месеца; фирмите за обзавеждане се проверяват.
• Пресен естествен тор.
• Труп на един от съучастниците на Призрака: етническо малцинство от Западен или Северозападен Китай. Отпечатъци — без съвпадения. Използвал „Валтер РРК“.
• Подробности за емигрантите:
• Семейство Чан: Сам, Меймей, Уилям и Роналд, бащата на Сам, Чан Дзечи, и едно бебе, Пои. Сам е имал уредена работа, но работодател и място — неизвестни. Карат син микробус, шарката и номерът — неизвестни. Апартаментът на Чан е в Куинс.
• Семейство Ву: Цичен, Йонпин, Чинмей и Лан.
27.
В китайския език много думи са комбинация от антоними. Например „напредвам-отстъпвам“ означава „движа се“.
„Правя бизнес“ се предава с думите „купувам-продавам“.
И точно това вършеха четиримата мъже, седнали в задимения офис на Работническата асоциация на Източен Бродуей, в тази бурна августовска нощ: продаваха и купуваха.
Обектът на пазарлъците бяха човешки животи — продаваха на Призрака адреса на Сам Чан — и това като че никак не ги смущаваше.
В Китайския квартал, разбира се, имаше законни тонгове и те правеха много за членовете си — решаваха спорове между конкуренти, защитаваха децата от банди, организираха социални центрове за възрастни граждани и детски градини, държаха профсъюзите настрана от ресторантите и шивашките цехове и служеха като връзка с „другото правителство“, тоест кметството и полицията.
Точно този тонг обаче не вършеше нищо подобно. Единствената му функция бе да служи като база на трафикантите на хора в Ню Йорк.
Сега, около полунощ, тримата шефове на Работническата асоциация — всичките между четирийсет и петдесет-годишни — седяха от едната страна на масата срещу човек, когото никой от тях не познаваше. Той обаче можеше да им донесе голяма печалба — тъй като знаеше къде се крие семейство Чан.
— Откъде познаваш тези хора? — попита председателят на асоциацията.
Информаторът се беше представил само с фамилното си име, Тан, вероятно за да не може Призрака да го открие и изтезава.
— Чан е приятел на брат ми в Китай. Уредих им апартамент, а за Чан и момчето му — и работа.
— Къде е апартаментът? — попита непринудено председателят на тонга.
Тан направи рязък жест:
— Точно това съм дошъл да продам. Ако Призрака иска да научи, трябва да си плати.
— Можеш да кажеш на нас — подкани го един от другите двама с усмивка. — Ще го запазим в тайна.
— Ще преговарям само с Призрака.
Разбира се, шефовете на тонга го знаеха, но винаги си струва да опиташ. На света има много глупаци.
— Разбери — каза един от тримата мъже, — Призрака е много труден за откриване.
— О — изсумтя Тан, — вие не сте единствените, към които мога да се обърна.
— Защо си тук тогава?
— Защото са ми казали, че вие сте най-информирани.
— Опасно е — вметна председателят. — Полицията е по петите му. Ако научат, че сме се свързали с него… е, могат да разтурят организацията.
Тан вдигна рамене:
— Сигурно има безопасни начини да се свържете с него.
— Да се върнем на въпроса за парите. Какво ще ни платиш, ако те свържем с Призрака?
— Десет процента от това, което ми даде. Председателят вдигна ръце:
— Край на преговорите. Намери си други източници. Тан се изсмя:
— А вие колко искате?
— Половината.
— Това е тъп виц.
След като всеки извади козовете си, четиримата се захванаха с деловата част. Пазарлъкът продължи половин час. Накрая се споразумяха на трийсет процента, стига да е в долари.
Председателят извади клетъчния си телефон и се обади. Свърза се със самия Призрак и се представи.
— Да? — попита трафикантът.
— Намерих един човек, който е дал под наем апартамент на някои от оцелелите от „Дракона“, на Чан. Иска да ти продаде информацията.
Призрака запази мълчание за момент, сетне каза:
— Да го докаже.
