Е, да му е честит, помисли си криминологът. Ако не беше китайският полицай, тази вечер Дън, Сакс или дъщерята на Ву щяха да са мъртви. Нека има някакво оръжие.
Сакс даде на Купър серийния номер на валтера и той провери в картотеката за огнестрелни оръжия.
— Нищо — каза. — Произведен е през шейсетте. Вероятно оттогава е краден десетина пъти.
— Току-що говорих със заместник-директора на текстилната фабрика — обяви Селито. — Събудих го, но беше доста услужлив. Точно този модел килими са само за продажби на едро — главно на фирми за обзавеждане — и е сред най-търсените им продукти. Обикновено се проследяват лесно. Каза, че ако става дума за някой селски район, ще открият фирмата за отрицателно време.
— Само че в Ню Йорк се продават километри от него — отбеляза Райм.
— В общи линии, да. Даде ми списък от дванайсет големи компании в района, които купуват направо от производителя, и двайсет и шест доставчици, снабдяващи фирми за вътрешно обзавеждане и подизпълнители.
— По дяволите — измърмори Райм.
Проверката на всички сгради, обзаведени с „Лустър Райт“, щеше да е истински маратон.
— Някой да се заеме — разпореди.
— Ще се наложи да будят хората. Мамка им… аз съм буден, защо трябва останалите да спят?
Детективът се обади в Голямата сграда, за да натовари неколцина детективи със задачата, след това им изпрати списъка по факса.
Личният телефон на Райм иззвъня и той вдигна.
— Линкълн? — прозвуча женски глас по микрофона. Гласът й го изпълни с възбуда.
— Доктор Уивър.
Неврохирургът, който трябваше да извърши операцията следващата седмица.
— Знам, че е късно. Прекъсвам ли нещо? Зает ли си?
— О, не, изобщо — отвърна Райм, без да обръща внимание на многозначителния поглед на Том към бялата дъска.
— Мога да ти кажа вече подробностите за операцията. Болница „Манхатън“. Следващия петък в десет сутринта. Кабинет за подготовка преди операция на отделението по неврохирургия. Трети етаж.
— Чудесно.
Том записа. Райм и лекарката си пожелаха лека нощ.
— На доктор ли отиваш, Лоабан? — Да.
— За…
Китайският полицай явно не успя да измисли начин да опише състоянието на Райм, затова махна към количката.
— Точно така.
Сакс не каза нищо, само погледна листа с инструкции, записани от Том. Райм знаеше, че тя е против операцията. Повечето успешни резултати на метода бяха получени при пациенти със значително по-леки поражения от неговите — в по-долни участъци на гръбначния стълб, на нивото на кръста или гърдите. Операцията можеше да не доведе до никакво забележимо облекчение и дори да влоши състоянието му. И като се има предвид смущението на белите му дробове, съществуваше опасност Райм да умре на операционната маса.
Сакс обаче разбираше колко важно е това за него и щеше да го подкрепи.
— Значи — каза накрая тя със стоическа усмивка — ще се наложи да заловим Призрака до следващия петък.
Райм забеляза, че Том го оглежда внимателно.
— Какво? — тросна му се.
Болногледачът измери кръвното му налягане и заяви:
— Твърде високо. И не изглеждаш добре.
— Е, благодаря ти много, но не мисля, че външният ми вид има нещо общо…
— Време е за лягане — настоя болногледачът; и думите му не бяха насочени към работодателя му.
Сакс погледна Райм с известна загриженост и се подчини. Селито и Купър също решиха, че за този ден толкова стига.
— Нищо ми няма — изръмжа Райм.
Селито се обади, за да провери Ву и Джон Сун. Семейството бе в безопасност в една тайна квартира на нюйоркската полиция в Мъри Хил. Джон Сун беше отклонил поканата на Сакс да се присъедини към тях — опасяваше се, че това ще му припомни множеството лагери и затвори, по които е лежал. Селито увеличи охраната му с още един човек. Всички полицаи докладваха, че емигрантите са в безопасност. Райм се обърна към Сакс:
— Нали ще вземеш онези бурени? Смърдят.
— Мислех да ги оставя при теб като ароматизатор, но щом не ги щеш… — Тя се наведе над него. — Как си? Изглеждаш блед.
— Просто съм уморен.
Това беше истината. Чувстваше се странно уморен. Предполагаше, че би трябвало да се обезпокои от това, но смяташе, че просто разследването го изтощава. Знаеше обаче, че трябва да внимава с умората — не показваше ли тя нещо по-сериозно? Един от основните проблеми на паралитиците, разбира се, не е самата неподвижност. Има свързани с нея усложнения, защото нервите отказват да действат — в резултат на това се получава нарушение в белодробната функция и инфекции. Може би най-големият проблем обаче е липсата на болка. Човек не усеща ранните предупредителни болки от ангина или рак, да речем, от който бе умрял бащата на Райм — също като бащата на Сакс. Той си спомни как татко му беше открил болестта си, когато веднъж отиде на лекар с оплаквания от болки в корема.
— Лека нощ — пожела му Купър.
— Ван ан — извика Ли.
— Както и да е — измърмори Селито и излезе.
— Сони — каза Райм. — Тази нощ ще останеш тук.
— Няма къде другаде, Лоабан.
— Том, приготви му стая. Аз ще съм на горния етаж, ще се погрижа за някои неща. Ела за компания, ако искаш. След двайсетина минути.
Ли кимна и се обърна пак към бялата дъска.
— Аз ще те кача — предложи Сакс.
Райм влезе с количката си в малкия асансьор за втория етаж, преди — вграден гардероб. Тя се качи с него и затвори вратата. Райм погледна лицето й. Изглеждаше замислена, но той се досети, че това няма нищо общо със случая.
— Искаш ли да поговорим за нещо, Сакс?
Без да му отвърне, тя натисна копчето на асансьора.
Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд
• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.
• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун.
• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна,
• Самоличността на помощника — потвърдена; удавен труп, намерен близо до мястото на потъване на „Дракона“.
• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Ранената жена е АВ отрицателна. Поръчани са допълнителни изследвания на кръвта.
• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.
• Колата е БМВ Х5. Шофьор — Джери Таи.
• Никакви коли не са чакали емигрантите.
• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на фБР.
