повече хора, от повече подкрепления.
— О, това е уредено, Линкълн — каза заместник главният агент. — Ще ти изпратим друг агент да командва операцията; на сутринта ще има новини и за Специалния отряд.
Пийбоди разкопча сакото си. Ризата му беше мокра от пот.
— Чух какво е станало с Алън Коу пред апартамента на Ву — вметна. — Съжалявам.
— Ако не беше стрелял, Призрака щеше да е в ръцете ни — изтъкна Райм.
— Знам. Виж, той е способен човек. Работи два пъти по-яко от повечето ни хора. Просто действа импулсивно. Опитвам да му влея малко мозък в главата. Изчезването на онази информаторка бе сериозен удар за него. Предполагам, че се обвинява. След като го отстранихме временно, си взе неплатен отпуск. Не е споменавал, но подозирам, че е прекосил океана, за да разбере какво е станало с нея. На собствени разноски. След като се върна, работи като вол. Той е един от най-добрите ми агенти.
Ако не броим малкия недостатък, че оставя престъпниците да избягат, помисли си Райм.
Пийбоди и заместник главният агент излязоха, след като увериха Райм и Селито, че на сутринта ще имат нов офицер за свръзка от фБР и специалният тактически отряд ще е на път.
— Лека нощ — каза Уебли от Държавния и последва другите двама.
— Добре, отново на работа — обърна се криминологът към Селито, Сакс, Купър и Ли. Еди Дън си беше вкъщи и се възстановяваше от силните натъртвания на гърдите. — Какво друго ти каза Ву, Сакс?
Тя му съобщи подробностите, научени от емигранта в клиниката. Семейство Ву включваше Цичен, жена му Йонпин, дъщеря му Чинмей и сина му Лан. В семейство Чан влизаха Сам, Меймей, Уилям и Роналд, също бащата на Чан, носещ китайското си име Чан Дзечи. Още преди да напуснат родината си, Сам бил уредил работа за себе си и Уилям, но Ву не знаеше дори в кой отрасъл. Накрая Сакс спомена за бебето, чиято майка се удавила при потъването на „Дракона“:
— Пои. Означава „скъпоценно дете“.
И Райм забеляза особен блясък в очите й. Знаеше колко много й се иска да има дете — и то негово. Колкото и странна да му се беше виждала тази идея, сега той тайно я харесваше. И не само защото искаше да стане родител. Амелия Сакс бе една от най-способните в извършването на огледи. Още по-важно бе въображението й. Тя успяваше най-пълно от всички, които бе познавал (освен него самия), да вникне в мисленето на престъпника на местопроизшествието и да открие улики, които биха останали незабелязани за повечето й колеги. Сакс имаше и друго качество. Стремежът й винаги да бъде първа на местопрестъплението я излагаше постоянно на опасности. Изключителен стрелец и шофьор, тя винаги стигаше преди всички, готова да извади оръжието и да се изправи срещу престъпника. Също както тази вечер в уличката зад апартамента на Ву.
Райм никога нямаше да поиска от нея да се промени. Ако има дете обаче, тя може би щеше да се ограничи с това, което умееше най-добре — огледите.
Мел Купър прекъсна мислите му:
— Хроматографските резултати от килима.
Той обясни, че става дума за вълнено-найлоново влакно. Определи вида на сивото багрило и се включи в компютърната мрежа на ФБР, за да провери в електронната картотека за проби от влакна.
След секунди резултатът излезе на екрана.
— Продуктът е „Лустър Райт“ на текстилна и килимарска фабрика „Арнълд“ от Уолингъм, Масачузетс. Имам телефона.
— Нека някой да им се обади — каза Райм. — Искам да знам за поръчки в Долен Манхатън. Скорошни. Как мислиш, Мел?
— Ами да — с толкова много влакна.
— Защо? — попита Ли. Техникът обясни:
— Килимите отделят най-много влакна в първите шест месеца от влизане в употреба.
— Аз ще се заема — каза Селито. — Само не разчитайте на чудеса, като се има предвид, че фирмата сигурно е затворена от часове.
Той кимна към часовника. Беше 23.00.
— Това е фабрика — отбеляза Райм. — Какво ви говори този факт?
— Не знам, Линк. Ти кажи.
— Че вероятно има нощна смяна. Нощна смяна означава нощен пазач, а нощният пазач със сигурност има домашния телефон на шефа. В случай на пожар и тем подобни.
— Ще видя какво мога да направя.
Купър вече изследваше микроуликите, намерени от Сакс в джипа.
— Още бентонит — обяви. — Както по обувките на Призрака, така и по обувките на партньорите му. — Наведе се над микроскопа и разгледа друга проба. — Какво мислиш, Линк, това растителни останки ли са? — Вдигна глава от окуляра. — Събрано е откъм страната на шофьора.
— Команда, включи микроскоп — нареди Райм.
Образът, който Купър виждаше на микроскопа, се появи на компютърния екран на Райм. Криминологът веднага разпозна частичките от угнили кедрови иглички, които се използват за тор в градините.
— Добре.
— В Батъри Парк Сити има много зелени площи — изтъкна Сакс, имайки предвид големите жилищни квартали в Долен Манхатън около Хъдсън.
Прекалено много зелени площи, помисли си Райм.
— Може ли да се определи точният производител?
— Не — отвърна Купър. — Няма разлики.
Е, самата проба нямаше да им подскаже определено място, фактът, че още беше мокра обаче, можеше да помогне.
— Ако направим списък на вероятните места, можем да изключим онези, които не са торени през последните няколко дни. Доста далечна възможност, но пак е нещо — отбеляза Райм. — Какво ще кажеш за трупа?
— Няма много.
Сакс обясни, че убитият не е имал документ за самоличност — само малко пари, около деветстотин долара, допълнителни боеприпаси, цигари и запалка. О, и нож, със следи от кръв.
Купър вече бе провел изследване на кръвта:
— Същата група като на Джери Тан и Джими Ма. Можем да пуснем и ДНК тест, ако искаш.
— Не, няма смисъл — отвърна Райм. — Сигурно е на някой от тях.
Резултатите от пръстовите отпечатъци в джипа и на мъртвия дойдоха. Без съвпадения.
Сони Ли посочи една снимка на лицето на трупа:
— Хей, аз бил прав, Лоабан. Негово лице, провери го. Сигурно казах, киргиз, таджик, уйгур. От малцинства, както аз казал, ти помни?
— Помня, Сони. Обади се на нашия приятел от тонга — на Кай. Кажи му, че смятаме, че престъпниците са от малцинствата, които спомена. Може да помогне да стесни кръга на търсенето. — Сетне погледна пликчетата с улики, донесени от Сакс. — Балистика?
— Призрака още използва своя „Модел 51“ — отвърна тя.
— Много як пищак! — вметна Ли.
— Намерих няколко деветмилиметрови гилзи. — Сакс вдигна пликчето. — Само че няма ясни следи от механизма за изхвърляне. Вероятно чисто нов „Берета“, „ЗИК Зауер“, „Смит и Уесън“ или „Колт“.
— А оръжието на убития?
— Проверих го. Има само негови отпечатъци. Стар „Валтер РРК“. Седем цяло шейсет и пет милиметров.
— Къде е?
Райм огледа уликите, но не забеляза нито следа от оръжието.
Сакс и Сони Ли се спогледаха — поглед, очевидно непредназначен за Лон Селито.
— Мисля, че е у федералните — отвърна тя.
— Ааа…
Ли отмести гузно поглед и Райм веднага се досети, че Сакс му е дала пистолета, след като е взела отпечатъците.
