— Толкова много престъпления — въздъхна Делрей, докато се разминаваха, — а толкова малко време.
Те му махнаха за лека нощ.
Той слезе с асансьора, излезе на улицата и се запъти към допълнителния покрит паркинг.
Забеляза овъгления скелет на изгорелия по-рано микробус, който все още димеше. Спомни си, че беше чул сирени, и се зачуди какво ли е станало. Мина покрай пазача надолу по рампата.
Делрей стигна до форда си и отключи вратата. Отвори я и хвърли вътре очуканото си куфарче, съдържащо кутия 9-милиметрови патрони, бележник, различни материали за Кван Ан и изтъркано томче поеми на Гьоте.
Тъкмо смяташе да седне, когато забеляза, че уплътнението на прозореца е леко отлепено, което веднага му подсказа, че някой е отварял стъклото, за да влезе в колата. Мамка му! Погледна надолу — под седалката бяха промъкнати жици. Посегна към вратата с дясната си ръка, за да се задържи и да не се отпусне с цялата си тежест върху седалката.
Прекалено късно.
Дългите му пръсти се плъзнаха по вратата и той я изпусна. Започна да се свлича странично върху седалката.
„Пази си очите!“ — помисли инстинктивно агент Делрей и вдигна ръка към лицето си.
26.
— Семейство Чан са в Куинс — каза Сакс и записа информацията на дъската. — Имат син микробус, номерът и марката не се знаят.
— По-точно? — измърмори Райм. — Светлосин, тъмносин, небесносин?
— Ву не си спомня.
— О, мили Боже, ама че помощ!
Докато Сакс крачеше из стаята, Том пое ролята на писар.
Информацията от джипа, изоставен от Призрака на мястото на престрелката, не беше по-добра. Колата бе открадната и носеше действителни, но чужди номера. По идентификационния й номер научиха само, че е била открадната от Охайо преди месеци.
Сакс, Мел Купър и криминологът се заеха с микроуликите от джипа. Тя бе намерила няколко сивкави влакна от килим под педалите и две парчета конец, съвпадащи с плата от панталона на убития нападател пред апартамента на Ву. Влакната не бяха от постелките в джипа, нито от някое от предишните местопрестъпления, следователно можеше да са от скривалището на Призрака.
— Изгори ги и провери в картотеката.
Купър пусна две от влакната на газова хроматография, за да определи точно какви вещества се съдържат в тях.
Докато чакаха резултата, навън се почука.
Беше Харълд Пийбоди.
Райм предположи, че е дошъл да обсъдят непредпазливостта на Коу пред апартамента на Ву, но мрачното изражение на агента говореше, че има и друго. Зад него се появи още един мъж. Райм го позна — заместник главният специален агент на манхатънското управление на ФБР, прекалено красив мъж със съвършени черти и самонадеяно държание. Райм бе работил с него няколко пъти и го намираше експедитивен и лишен от въображение — и както се оплакваше Делрей, неспасяем бюрократ. И той бе мрачен.
С тях влезе и трети, със спретнат тъмносин костюм и бяла риза, по които Райм предположи, че също е от Бюрото. Той обаче се представи като Уебли от Държавния.
Значи Държавният департамент също беше намесен. Това бе добър признак. Делрей явно наистина беше използвал своите гуанси, за да им осигури нужните подкрепления.
— Извинявай, че ви прекъсваме, Линкълн — каза Пийбоди.
— Трябва да поговорим — добави заместник главният специален агент. — В управлението се случи нещо.
— Какво?
— С „Призрак-убиец“ ли е свързано? — попита Сакс.
— Не мислим, че е свързано, но страхувам се, ще се отрази и на разследването.
„Е, хайде, казвай“ — помисли си Райм с надежда нетърпението ясно да се чете по лицето му.
— Някой е сложил бомба в гаража пред федералната сграда.
— Господи — прошепна Мел Купър.
— В колата на Фред Делрей.
„О, Господи, не!“ — помисли си Райм.
— Не! — възкликна Сакс.
— Жив е — побърза да каже заместник главният агент. — Основният заряд не избухнал.
Райм затвори очи. И двамата с Делрей бяха загубили близки хора при бомбени експлозии. Дори според сдържания Райм това бе най-подлият и страхлив начин да убиеш някого.
— Какво е станало? — попита той.
— Динамит с взривяване при натиск. Делрей го задействал, но избухнал само детонаторът. Може би не е бил завинтен добре. Още не се знае. Сапьорите ни са го обезвредили и са го предали на следствения отдел.
Райм познаваше повечето агенти и техници в Отдела за анализ на веществени доказателства на Бюрото и ги уважаваше. Ако имаше нещо за откриване, те щяха да го намерят.
— Защо мислите, че не е свързано със случая?
— Анонимно обаждане двайсетина минути преди взрива. Мъжки глас с руски акцент казал, че семейство Черенкови смятали да си отмъстят за акцията миналата седмица. Щели да последват още удари.
Делрей тъкмо бе приключил една мащабна тайна операция в Бруклин, седалището на руската мафия. Беше заловил трима души, занимаващи се с пране на пари, помощниците им и неколцина наемни убийци и бе конфискувал милиони долари и рубли.
— Откъде се е обадил?
— От автомат в Брайтън Бийч. Най-голямото струпване на руснаци в района.
— Не вярвам в съвпадения — каза Райм. — Призрака е прекарал известно време в Русия, спомняте ли си? Преди да вземе емигрантите.
Той погледна въпросително Сакс.
— Призрака и съучастниците му са гледали да избягат колкото се може по-далеч от мястото на престрелката — отбеляза тя. — Не ги виждам да се връщат във федералната сграда и да поставят бомба.
На Райм му направи впечатление, че Уебли от Държавния не е проронил нито дума досега. Стоеше мълчаливо, със скръстени ръце пред дъската с уликите и ги съзерцаваше.
— Как са сложили бомбата? — обърна се Райм към заместник главния агент.
— Смятаме, че са били двама. Някой е запалил един микробус пред гаража. За отвличане на вниманието на охраната. Другият е проникнал вътре и е поставил бомбата.
Потресен, Райм си даде сметка, че губят един член от екипа.
— И Фред не иска вече да участва в случая, така ли? Заместник главният агент кимна:
— Заради онази случка с партньора му.
Тоби Дулитъл, спомни си Райм. загинал при бомбена експлозия в Оклахома Сити.
— Вече напусна случая и проверява информаторите си в Брайтън Бийч.
Райм не можеше да го упрекне. Обърна се към Пийбоди:
— Имам нужда от помощ, Харълд. Фред искаше да вземе специален тактически отряд и още няколко агенти.
Знаеше, че Делрей е смятал да остави на ИНС само консултантска функция, но макар никога да не се беше отличавал с особена дипломатичност, реши да не го споменава.
— Мрежата на Призрака е твърде добра — добави. — Прекалено хитро се е скрил. Имаме нужда от
