дулото в дървената стена, където знаеше, че няма да улучи Сен, и натисна спусъка. Блясък и силен гърмеж. Откатът едва не счупи китката й и тя изпусна оръжието в облак от трески и барутни сажди.
„Моля ви… — помисли си. — Моля ви…“
Никакъв въздух…
Никакъв…
Изведнъж всичко се окъпа в светлина, другите двама водолази нахлуха в коридора. Пъхнаха друг наустник в устата й и тя отново започна да диша. Командирът на водолазния отряд мушна резервния си наустник в устата на капитана. Китаецът изпусна тънка струйка мехурчета — поне още дишаше.
Водолазите си размениха успокоителни знаци.
Четиримата се измъкнаха през командната кабина и се добраха до оранжевото въже. Вдигнаха палци. Поуспокоена, извън опасност да се заклещи в някое тясно помещение, Сакс се съсредоточи върху изкачването, не по-бързо от мехурчетата. Дълбоко вдишване, дълбоко издишване. Корабът с труповете остана под тях.
Сакс лежеше в лазарета. Дишаше дълбоко. Предпочиташе естествения въздух пред зелената кислородна маска, предложена й от бордовия лекар — страхуваше се, че маската ще засили клаустрофобията й.
Веднага щом стъпи на клатещата се палуба, тя бе свалила водолазния костюм — който също я потискаше — и се беше увила с дебело одеяло.
Накрая се почувства достатъчно добре, за да опита да се изправи. Глътна два драмамина и се качи на мостика. Хеликоптерът се беше върнал и кръжеше над катера.
Не за нея бе дошъл, а за да откара изпадналия в безсъзнание капитан Сен до една болница в Лонг Айлънд.
Рансъм обясни как може да са пропуснали капитана при издирването на оцелели:
— Водолазите ни проведоха предварително търсене, като са думкали по обшивката, и не са чули никакъв отговор. По-късно направихме ултразвуково сканиране и резултатът пак беше отрицателен. Сен вероятно е изпаднал в безсъзнание и се е свестил по-късно.
— Къде ще го закарат? — попита Сакс.
— В морската база в Хънтингтън. Там разполагат с хипербарична камера.
— Ще оцелее ли?
— Не изглежда добре. Щом е оцелял двайсет и четири часа при такива условия обаче, предполагам, че всичко е възможно.
Тя бавно се затопли. Изсуши се, отново сложи дънки, фланелка и анцуг и побърза да се обади на Райм. Без да разказва за подводните си преживявания, Сакс му съобщи какви улики е намерила.
— Може да имаме още един свидетел.
— Свидетел ли?
— Открих оцелял. Капитана. Изглежда, е опитал да спаси някои, от затворените в трюма, но само той е останал жив. Ако имаме късмет, може да ни насочи към Призрака.
— Каза ли нещо?
— В момента е в безсъзнание. Дори не е сигурно, че ще оживее — има хипотермия и декомпресионна болест. От болницата ще се обадят веднага щом има нещо ново.
— Връщай се бързо, Сакс. Липсваш ни. „Липсваш ми. На мен!“, разбра тя.
Събра уликите, намерени под водата, и подсуши документа, открит в сакото на Призрака, с кърпа. Така щеше да го замърси малко, но повече се опасяваше да не стане нечетлив от морската вода. При огледите на местопрестъпления, я бе учил Райм, често се налага да правиш компромиси.
Капитан Рансъм влезе в командната кабина.
— Изпратили са втори хеликоптер да ви вземе, полицай.
Носеше две големи захлупени пластмасови чаши. Подаде й едната.
— Благодаря.
Свалиха капачетата. Чашата на капитана бе пълна с горещо черно кафе.
Нейната — с плодов сок с порядъчно количество ароматен ром.
37.
Фън шуй. „вятър и вода“, е изкуството да улавяш добрата енергия и късмета и да отблъскваш злото.
То се практикува широко из целия свят, но поради удивително големия брой правила и трудната оценка на движението на злото и доброто истинските майстори са много малко, фън шуй не е просто подреждане на мебелите, както бе казал помощникът на Лоабан. Апартаментът на Призрака очевидно бе обзаведен от истински гений. Сони Ли познаваше много майстори на фън шуй в Китай, но нямаше никаква представа кой в Ню Йорк може да е подредил толкова умело тайната квартира на Призрака.
Вместо да хукне като Хонсе с онази жълта кола, за да търси някой, който да му помогне, Ли остана верен на даоистките си разбирания.
„Всичко в живота се постига не с действие, а с търпение.“
И така детектив Сони Ли отиде в най-луксозната чайна, която намери в Китайския квартал, седна на една маса и се отпусна на стола си. Поръча чаша странно питие — чай със захар и мляко. На дъното на високата чаша имаше няколко големи, меки и черни топчета тапиока, които се всмукват с широка сламка и се дъвчат. Както знаменития (и не по-малко скъп) леден чай с пяна във фуджоу, това бе тайвански специалитет.
Сони Ли не се интересуваше много от чая, но остави чашата пред себе си, за да има извинение да седи в заведението, ако се наложи, и по-дълго. Огледа луксозната зала, планирана очевидно от някой твърде находчив дизайнер. Столовете бяха метални с кожена тапицерия, лампите светеха слабо, украсата — имитации в будистки стил. Туристите влизаха, изпиваха чая си и бързаха да излязат, за да видят следващите забележителности от плана си. Оставяха огромни бакшиши, които Сони Ли отначало взимаше за забравено ресто — в Китай рядко дават бакшиш.
Той седеше, отпиваше по малко… Минаха трийсет минути. Четирийсет и пет.
„Всичко се постига с търпение…“
Накрая търпението му бе възнаградено. В чайната влезе привлекателна китайка около четирийсетте, седна на една близка маса и си поръча чай.
Жената носеше красива червена рокля и обувки с тънки, високи токчета. Четеше „Ню Йорк Таймс“ със стилни очила с тесни правоъгълни стъкла в сини рамки, не по-дебели от графит на молив. Повечето китайки, пазаруващи тук, в Китайския квартал, носеха евтини найлонови пликове, намачкани от многократна употреба. Тази обаче имаше плик от безупречна бяла хартия. Вътре се виждаше кутийка, завързана със златиста връвчица. Отстрани на плика пишеше: „Закс, Пето Авеню“.
Сони Ли цял живот бе мечтал за такава жена и знаеше, че никога няма да я има. Стройна, елегантна, красива, с бляскава и гъста коса, черна като перата на гарван, със слабо лице с известни виетнамски черти, пронизващи очи, яркочервени устни и лакирани със скъп лак нокти.
Той отново погледна роклята й, бижутата й, фризурата й и реши: Да, това е. Сони взе чая си, отиде при нея и се представи. Седна наблизо, но не на нейната маса, за да не я смущава с присъствието си. Заговориха за Красивата страна, за Ню Йорк, за чая с мляко и дъвка и за Тайван, където тя твърдеше, че е родена. Той каза непринудено:
— Причината, поради която ви притеснявам — за което ви моля за извинение, — е човекът, за когото работя. Може би вие ще ми помогнете. Той има много лош късмет. Аз смятам, че е заради подредбата на апартамента му. Вие очевидно познавате добър майстор на фън шуй.
Той кимна към предметите, говорещи, че тя наистина спазва стриктно правилата на фън шуй: забележителна гривна от девет китайски монети, брошка с образа на богинята Гуанин и шал с избродирана черна риба. Точно затова я беше избрал — и защото бе богата, което означаваше, че използва услугите
