— Какво има…
— Веднага — сряза го тя.
Райм спря погледа си върху тях за миг, но бързо загуби интерес към тази странна размяна на реплики и отново се обърна към дъската.
Сакс излезе в коридора. Селито я последва. Стъпките му отекваха гръмко по пода. Том бе забелязал, че нещо не е наред.
— Какво става… — подаде глава след тях.
Сакс гневно затръшна вратата под носа му. Продължиха по коридора към задната част на сградата и влязоха в кухнята.
Сакс се извъртя и застана очи в очи с детектива. Сложи ръце на кръста си.
— Какво си се захванал с мен напоследък, детектив? Дебелият мъж привдигна колана на корема си.
— Ти си луда! Само си въобразяваш…
— Глупости! Искаш нещо да ми кажеш. Кажи ми го в лицето. Заслужила съм го.
— Заслужила ли?
— Какво означава всичко това? — сопна се тя. Той отмести поглед към дъската за рязане, където Том бе подготвил шест домата и стръкче босилек. Накрая каза:
— Знам къде си била снощи.
— Нима?
— Патрулът пред апартамента на Сун каза, че след като си тръгнала оттук, си отишла там и си излязла едва към един и четирийсет и пет.
— Няма нужда да ме шпионираш, детектив. Личният ми живот не те засяга. Дебелият полицай се огледа и прошепна високо:
— Ама това не е само твоя лична работа, полицай. А и негова.
— Негова ли? — смръщи вежди Сакс. — На кого?
— На Райм. На кой друг?
— За какво говориш?
— Той е корав. По-силен от всеки друг. Но единственото, което може да го съсипе, си ти — ако продължиш по този път.
Тя се смути:
— Какъв път?
— Слушай, ти не го познаваше тогава — когато беше влюбен в онази жена, Клер. След смъртта й той едва се съвзе. Идваше на работа, изпълняваше си задълженията, но цяла година трябваше да мине, за да се върне блясъкът в очите му. И жена му… Караха се, вдигаха си люти скандали. Не беше съвършеният брак, но след нещастието, когато разбра, че няма да се оправи, и се разведоха, той го прие много тежко, наистина тежко.
— Не разбирам накъде биеш.
— Така ли? За мен е пределно ясно. Ти си същността на живота му, Амелия. Пред теб той изключва всичките си защитни механизми. Ако продължаваш така, ще го съсипеш. — Той понижи още глас. — Помисли, ако продължаваш да ходиш с този мъж и Райм разбере, това ще го убие. Това е… На какво, по дяволите, се смееш?
— За Джон Сун ли говориш?
— Да, за мъжа, с когото се виждаш тайно. Сакс закри устата си с ръце и се разтресе от смях.
— О, Лон…
Сетне обърна гръб на детектива, защото след миг — точно както бе предположила — смехът й премина в плач. „Трябва да обсъдим нещо.“ „Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“ „Защо не седнем ей там?“
— Господи — измърмори Селито и понечи да си тръгне; сетне спря с ръце на кръста, чувстваше се неловко. — Какво…
Сакс вдигна ръка, за да го накара да замълчи, и изчака сълзите й да спрат.
— Какво има?
Накрая тя успя да си поеме въздух, избърса лице и отново се обърна към детектива.
— Не е това, което си мислиш, Лон. Той отново нервно повдигна колана си.
— Казвай.
— Нали знаеш, че с Райм говорихме за деца… — Да.
Тя се изсмя мрачно:
— Не става. Не че не сме пробвали, но аз така и не забременявам. Тревожех се, че на Линкълн му има нещо. Затова преди няколко седмици двамата отидохме да се прегледаме.
— Да, помня, че той беше на лекар.
Тя отново си припомни разговора в чакалнята.
„А, госпожице Сакс, ето ви и вас.“
„Здравейте, докторе.“
„Току-що говорих с лекаря на Линкълн Райм.“
„Да?“
„Трябва да обсъдим нещо.“
„Звучи, сякаш новините са лоши, докторе.“
„Защо не седнем ей там?“
„И тук е добре. Казвайте.“
„Ами… лекарят на Линкълн Райм твърди, че резултатите от спермограмата му са в норма. Незначителното снижаване броя на сперматозоидите е обичайно за човек в неговото състояние, в наши дни това влияе твърде малко на вероятността за забременяване. Страхувам се, че вашият проблем е доста по- сериозен.“
„Моят ли?“
Втренчена в дъската за рязане, тя разказа на Селито за този разговор.
Сетне добави:
— Имам заболяване, наречено ендометриоза. Вродено е. Винаги съм знаела, че имам проблеми, но никога не съм подозирала, че са толкова сложни.
— Можеш ли да се излекуваш? Сакс поклати глава:
— Не. Могат да ме оперират или да приложат хормонална терапия, но това няма да се отрази на плодовитостта.
— Господи, съжалявам, Амелия.
Тя отново избърса лице и се усмихна тъжно:
— Сухота и горещина в бъбреците.
— Какво?
Сакс се изсмя глухо:
— Това правя при Джон Сун. Сухота и горещина в бъбреците, това е причината за стерилността ми според китайската медицина. Миналата нощ той ме прегледа и ми направи акупресурна терапия. И е взел някакви билки, които смята, че ще помогнат. Точно затова се обади преди малко. Изчакай за момент.
Сакс излезе в коридора, бръкна в чантичката си и се върна с онова, което бе получила от Сун предната нощ. Подаде книгата на детектива: „Билколечение и акупресура при стерилитет“.
— Оказва се, че много западни лекари препоръчват на жените с ендометриоза да се обръщат към китайските методи за лечение. Снощи, когато качих Линкълн в спалнята му, говорихме за това. Той го смята за доста глупаво, но съзнава колко съм разстроена. Имаше право, като каза, че съм разсеяна. Не спирам да мисля за това дори при огледите. Затова решихме да продължавам и Сун да опита да ми помогне. — Тя замълча за момент. — Заобиколена съм от толкова много смърт, Лон… баща ми, връзката ми с Ник… когато го изпратиха в затвора, все едно умря. После — всичките огледи, които правя. Исках около нас с Линкълн да има някакъв живот. Толкова желаех да се оправя…
„Каквото и да става, първо се погрижи за себе си. Ако пострадаш, няма как да помогнеш на когото и да било.“ Селито вдигна ръце:
— Не знаех. Пазехте го в такава дълбока тайна…
