— Този ваш познат богат ли е?
— Да, много.
— Тогава сигурно е господин Джоу. Той работи за много богати клиенти в Долен Манхатън. Ето адреса и името му. Офисът му е зад една бакалия. На около пет преки оттук.
Тя записа името върху едно листче и му начерта схема как да стигне. Той й благодари, а момичето се обърна към компютъра си.
Навън, за късмет, Сони Ли изчака едно такси да наближи с бясна скорост и претича на три метра пред него. Шофьорът изпсува и размаха среден пръст.
Ли се изсмя. Беше отрязал опашката на демона много късо и го бе обезсилил. Сега, вече неуязвим, лесно щеше да намери Призрака.
Погледна отново листчето и продължи към магазин „Щастлива надежда“.
Призрака носеше шлифер, за да скрие 45-калибровия си „Глок 36“; вървеше по Мълбъри и смучеше със сламка сока на един кокосов орех, който беше купил от ъгъла.
Тъкмо бе научил новини от един приятел на Юсуф, също уйгур, който опитал да проникне в специалната тайна квартира, в която се криеше семейството на Ву. Системата за сигурност обаче се оказала по-добра от очакванията му и охраната го забелязала. Едва не го хванали, но уйгурът се измъкнал. Без съмнение полицията вече бе преместила семейството. Е, той имаше информатор. Щеше да научи къде са. Мина покрай един магазин за статуетки, олтарчета и ароматни пръчици. На витрината бе изложено изображение на закрилника му, бога стрелец И. Призрака наведе леко глава и отмина.
Докато вървеше, се запита: Вярвам ли в духове?
Вярвам ли, че под хълмовете живеят дракони?
Съмняваше се. Все пак Тянхоу, богинята на моряците, можеше да се закани с пръст на морето и да го успокои, но това ставаше само в митовете. В действителност тя не бе направила нищо, за да спаси добитъка от „фуджоуския дракон“.
А и собствените му молитви към богинята на милосърдието Гуанин бяха останали нечути — тя не беше спряла ръката на пъпчивия студент, пребил до смърт Кван Баба и жена му за съмнителното престъпление, че са част от старото.
От друга страна, Призрака със сигурност вярваше в ки — жизнената енергия, която протича през всекиго. Бе чувствал тази сила и последствията от нея стотици пъти. Усещаше я как преминава в него от жените, с които се люби; в мига на убийството на някой враг; след като интуицията му е подсказала да не влиза в някоя стая или да не ходи на определена среща. Когато боледуваше или изпаднеше в беда, чувстваше как губи част от своята ки. Добра и лоша ки.
Човек може да привлича доброто и да отклонява злото. Той продължи през един страничен проход, после по друг, премина една оживена улица. Забеляза едно китайско момиче около двайсетте, с дълга черна коса и красиво лице с някои европеидни черти. Носеше тясно бяло бюстие и къса черна пола. Той почувства как дъхът му спира при вида й. Сега обаче искаше Индао и докато вървеше към целта си, мислите му бяха заети само с нея. Когато стигна, сокът на кокосовия орех бе свършил и той хвърли черупката в една кофа. След това внимателно изтри ръце със салфетка и влезе; махна за поздрав на майстора си на фън шуй, господин Джоу, в задната част на магазина „Щастлива надежда“.
Сони Ли запали нова цигара и продължи по Бауъри.
Познаваше трафикантите и знаеше, че имат пари и инстинкт за самосъхранение. Призрака сигурно държеше и други тайни квартири в района и тъй като фън шуй е толкова личен проблем, ако беше доволен от майстора, подредил апартамента на Патрик Хенри Стрийт, сигурно го бе наел и за другите си жилища.
Ли се чувстваше добре. Добри предзнаменования, добра енергия.
Той и Лоабан бяха принесли дарове на Гуанди, бога на детективите.
Той бе срязал опашките на демоните. И носеше зареден немски пистолет в джоба си.
Ако знаеше, че работи за един от най-опасните трафиканти на хора в света, този майстор на фън шуй сигурно нямаше да иска да говори за него. Сони Ли обаче щеше да го принуди.
Съдията Ди — митичният съдник — водел разследвания, доста по-различни от тези на Лоабан. Методите му приличали на използваните в съвременен Китай. Наблягал на разпита на свидетели, не на анализа на улики. Ключът към успеха при криминалното разследване, както при много други дейности в Китай, бе търпение, търпение, търпение. Дори гениалният — и търпелив — съдия Ди разпитвал заподозрения десетки пъти, преди да открие несъответствие в алибито или показанията му. След това притискал престъпника, за да постигне най-важната цел на криминалните разследвания в Китай: не присъда, а самопризнание, следвано от не по-малко важното разкаяние. Всеки начин за изтръгване на самопризнания бе допустим — дори изтезания (макар по времето на Ди, ако измъчваният се окаже невинен, самият съдия щял да бъде изтезаван и убит).
Сони Ли бе приел името на един велик американски гангстер, Сони Корлеоне, син на Кръстника, Вито Корлеоне. Сони беше старши детектив в Първа префектура на Бюрото за сигурност на Народната република в Люгоюан, провинция Фудзян, пътешественик и приятел на Лоабан Линкълн Райм. Щеше да изтръгне информацията за адреса на Призрака от майстора на фън шуй на всяка цена.
Той продължи през блъсканицата, покрай рибарските магазини, пред които бяха изложени кошове с криви раци и кофи с лед и миди или риба — някои разрязани надве, с все още биещи мънички сърца.
Стигна до магазин „Щастлива надежда“.
Ли влезе сред бурканите с разкривени корени от жен-шен, пакетите със сушени сепии, играчките и бонбоните, макароните и подправките, прашните чували с ориз, кофите с пъпешови семки, фидето с форма на звезди, чайовете за черен дроб и бъбреци, бурканчетата със сос от стриди, лотосите, дражетата и дъвките.
В задната част на помещението седеше някакъв мъж, пушеше и четеше вестник на китайски. Магазинчето беше, както очакваше Ли, подредено по перфектен начин: изпъкнали огледала за прогонване на лошата енергия, голям прозрачен нефритов дракон (не просто дървен или керамичен) и — най-важното за воденето на успешна търговия — малък аквариум до северната стена. В него плуваха черни рибки.
— Вие ли сте Джоу? — Да.
Ли обясни, че опитва да намери човека, чийто апартамент на Патрик Хенри Стрийт смяташе, че е бил подреден от Джоу. Чудеше се какво трябва да направи, за да убеди майстора да каже истината. Тук никакви гуанси не вършеха работа. Можеше обаче да даде известно количество пари. Или да го заплаши.
Оказа се, че такива крути мерки не са необходими.
Защото продавачът каза:
— О, той ли, да, току-що мина. Ли го изгледа удивено:
— Какво?
Майсторът на фън шуй смукна силно от цигарата и обясни:
— Купи някои билки, ароматични пръчици, две статуетки на дракони. Преди по-малко от три минутки, две.
— Кван Ан ли се казва?
— Не ми се е представял. Плаща много добре. В брой. Понеже сте му познат, ще ви направя отстъпка.
— Къде отиде?
— Не знам — отвърна продавачът, смачка цигарата си и запали друга. — Сигурно е много богат. Подредил съм му още два апартамента. Единият е съвсем наблизо, на Канал Стрийт, не помня адреса. Като излезете, наляво. Само на три или четири преки е. Ако побързате обаче, може да го настигнете. Носи жълти пликове. С надпис „Щастлива надежда“. Аз си върша добре работата. Благодарение на мен всички духове и дракони са доволни. Ли изхвърча от магазина, без да го доизслуша.
Зави наляво и се втурна по улицата. Заоглежда се отчаяно. Изведнъж на стотина метра напред забеляза среден на ръст мъж с къса, тъмна коса, който се отдалечаваше от магазина с жълт плик в ръка. Походката му бе позната; Ли я помнеше от кораба. Да, помисли си той с разтуптяно сърце, това беше
