Призрака.
Предполагаше, че трябва да опита да се свърже с Лоабан или Хонсе, но пред него Призрака зави в една странична уличка. Не, не можеше да го остави да се измъкне. Ли продължи след него, стиснал пистолета в джоба си.
Задъхан, той бързо намали дистанцията. Дишаше шумно и когато се приближи, Призрака се обърна. Малко преди трафикантът да го види, Ли се скри зад един контейнер. Когато надникна иззад скривалището си, Призрака вече се отдалечаваше в пустата уличка.
В Люгоюан Сони Ли носеше бледосиня униформа, бели ръкавици и шапка с кожена периферия. Тук обаче приличаше на обикновен минувач. По нищо не личеше, че работи за нюйоркската полиция и Линкълн Райм. Опасяваше се, че ако някой го види да арестува Призрака, ще го помисли за престъпник, бандит, че полицията ще задържи него, а трафикантът ще се измъкне в суматохата.
Затова Ли реши да хване престъпника тук, в пустата уличка.
Не се сещаше нищо особено находчиво и безопасно, затова, когато Призрака зави в друга уличка, се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, и се втурна след трафиканта с изваден пистолет.
Преди Призрака да се усети, Сони Ли скочи върху му, стисна го за яката и опря пистолет в гърба му.
Убиецът изпусна жълтия плик и посегна под ризата си. Ли обаче притисна пистолета си във врата му.
— Не мърдай.
Извади големия „Глок“ от колана на трафиканта и го пъхна в собствения си джоб. Сетне грубо обърна Призрака с лице към себе си и изрецитира познатата реплика:
— Кван Ан, арестувам те в името на Китайската народна република.
Преди още да започне да изброява престъпленията, извършени от Призрака, гласът му секна. Погледна надолу
— към деколтето на трафиканта, което той бе разтворил, когато бъркаше за оръжието си.
Бяла превръзка стягаше гърдите на арестувания.
И на кожена връвчица около врата на Призрака висеше талисман — фигурка на маймуна.
39.
Отворил широко очи, Сони Ли отстъпи с насочен към лицето на Призрака пистолет.
— Ти, ти…
Отначало мислите му бяха объркани, но той бързо се досети какво е станало. Накрая прошепна:
— Ти си убил Джон Сун на плажа и си взел документите му и каменната маймунка. Представяш се за него!
Призрака го огледа внимателно. После се усмихна:
— Явно и двамата сме се предрешили като други. Ти беше сред емигрантите на „Фуджоуския дракон“. Чакал си да стъпим на американска земя, за да ме арестуваш и да ме предадеш на тукашната полиция.
Ли разбра какво е направил трафикантът. Беше откраднал хондата на плажа, но бе натъпкал в нея трупа на Джон Сун и я беше скрил наблизо — където Лоабан и Хонсе нямаше да се сетят да я търсят. Беше си нанесъл повърхностна рана със собственото си оръжие и се бе върнал в океана, за да бъде спасен от агентите на ИНС, които услужливо го бяха закарали в града — първо в болницата, след това в службата за емигранти.
„Десет съдии от ада!“, възкликна Ли наум. Хонсе изобщо не подозираше, че лекарят е самият трафикант.
— Използвал си полицайката, за да откриеш къде са Ву и Чан.
Призрака кимна:
— Имах нужда от информация. Тя с удоволствие ми я предостави. — Той огледа по-внимателно Ли. — Защо го направи, дребосъко? Защо ме последва по целия този път?
— Ти уби трима души в Люгоюан, в моя град.
— Нима? Не си спомням. Бях там преди година, струва ми се. Защо съм ги убил? Може би са си го заслужили.
Сони Ли бе потресен, че престъпникът дори не си спомня за убийствата.
— Не, ти и помощниците ти сте започнали да стреляте. Убихте трима невинни минувачи.
— Значи е било нещастен случай.
— Не, убийство е.
— Добре, слушай сега, уморен съм и нямам много време. Полицията сигурно вече е открила Чан, трябва да стигна до тях първи и след това да се махам от тази страна и да се прибирам у дома. И така, сто хиляди, в зелено. Мога да ти ги дам в брой още сега.
— Аз не съм като повечето полицаи, с които си свикнал да работиш.
— Искаш да кажеш, че си по-алчен и от тях ли? Тогава двеста хиляди. — Призрака се изсмя. — В Люгоюан ще трябва да работиш сто години, докато изкараш толкова пари.
— Арестуван си.
Усмивката на Призрака се стопи, той си даде сметка, че полицаят говори сериозно.
— Ако не ме пуснеш, децата и жена ти ще си изпатят.
— Нямам жена и деца — отвърна разпалено Ли. — Лягай по корем. Веднага.
— Добре. Достоен и честен полицай. Истинско чудо… Как се казваш, дребосъко?
— Не ти влиза в работата.
Призрака коленичи. Ли смяташе да използва връзката на обувката си, за да върже ръцете на пленника, но изведнъж забеляза, че жълтият плик е останал между тях и че Призрака е скрил дясната си ръка отзад.
— Не! — изкрещя той.
Пликът с надпис „Щастлива надежда“ се пръсна от изстрела — Призрака бе извадил втори пистолет, от глезенен кобур или от чорапа си.
Куршумът прелетя покрай бедрото му. Ли вдигна инстинктивно ръце, примигна. Преди да насочи пистолета си към Призрака обаче, трафикантът изрита оръжието от ръката му. Ли хвана противника си за китката и опита да изтръгне черния „Модел 51“ от ръката му. Двамата политнаха върху паважа и този пистолет също отхвърча настрани. Мъжете се вкопчиха един в друг, започнаха да се дерат, да си нанасят удари. Опитваха се да докопат някое от оръжията, лежащи наблизо. Призрака удари с длан Ли през лицето и го зашемети за момент, сетне се извъртя и задърпа глока си от джоба му.
Ли се съвзе бързо и блъсна трафиканта. Глокът издрънча от паважа. Полицаят удари престъпника с коляно в гърба и му изкара въздуха. Все още с гръб към Ли, стенещ от болка, Призрака се изправи на колене. Ли остана вкопчен за него, стиснал гърлото му.
Призрака запълзя към пистолета.
„Спри го, спри го! — повтаряше си Ли. — Той ще убие Хонсе, ще убие бебето и семейството на Чан.
Ще убие Лоабан. Спри го!“
Той стисна кожената връвчица около врата на Призрака, онази, на която висеше каменната маймунка, и задърпа с все сила. Връвчицата се затегна. Призрака размаха безпомощно ръце и от гърлото му излезе сподавено хриптене. Започна да се гърчи. Падна на земята.
„Пусни го — нашепваше един глас на Сони Ли. — Арестувай го. Не го убивай.“
Той обаче не пускаше. Дърпаше все по-силно и по-силно. Докато връвчицата не се скъса.
Каменната маймунка падна на земята и се пръсна на десетина парчета. Ли залитна назад, падна тежко, удари главата си в паветата. Почти загуби съзнание.
„Съдии от ада…“
Виждаше пред себе си Призрака като през пелена, също застанал на четири крака, задъхан и кашлящ. Ръката му шареше по земята — търсеше някой от пистолетите.
В съзнанието на Ли изникна образът на строгия му баща, готвещ се да го укори за някоя глупава забележка.
Сетне си представи труповете на жертвите на Призрака в родния му град в Китай, проснати в локви кръв
