само на най-добрите майстори, каквито би наел и Призрака.
— Ако дам на началника си името на някой добър майстор, който да подреди дома и офиса му, той може да ми обърне повече внимание — продължи Ли. — Така ще запазя работата си и дори може да се издигна в очите му.
С тези думи Ли сведе глава, но без да престава да я наблюдава, и се трогна от това, което видя — жалост, породена от унижението му. Най-мъчителното бе това, че престореният срам, изразен от Сони Ли, полицая под прикритие, беше същият, който изпитваше истинският Сони Ли пред ежедневните упреци на баща си. Може би, разсъждаваше той, тя точно затова му повярва.
Красивата жена се усмихна и бръкна в чантичката си. Написа му име и адрес — разбира се, на отделно листче, не върху визитната си картичка. Подаде му го и бързо отдръпна ръка, преди той да докосне дланта й и да я стисне отчаяно, което Ли всъщност много се изкушаваше да направи.
— Господин Ван — каза тя и кимна към листчето. — Той е един от най-добрите в града. Ако началникът ви има достатъчно пари, той ще му помогне. Взима много скъпо, но върши отлична работа. Благодарение на него намерих подходящ съпруг, както може би личи.
— Да, началникът ми има пари.
— В такъв случай той също ще промени късмета си. Довиждане.
Тя стана, взе блестящия си плик и дамската си чантичка и излезе от чайната, оставяйки демонстративно сметката си на Сони Ли.
— Сакс! — Райм вдигна очи от компютърния монитор. — Познай с какво е взривен корабът.
— Предавам се — отвърна тя, развеселена от доволното му изражение при изричането на този зловещ въпрос.
— Първокачествен, пресен С4 — издекламира Мел Купър.
— Поздравления.
Райм бе в такова добро настроение, защото С4 — макар да е предпочитаният експлозив на терористите във всички филми — е доста рядък. Веществото може да се набави само от военните и от някои тайни правозащитни служби — не се използва за индустриални цели. Това означаваше, че съществуват ограничен брой възможни източници на висококачествен С4 и че вероятността да намерят връзка между Призрака и доставчика му на експлозив е много по-голяма, отколкото ако беше използвал тринитротолуол, „Товекс“, „Джеленекс“ или някое друго широкодостъпно взривно вещество.
И нещо още по-съществено: поради изключителната взривоопасност на С4 производителите му са задължени от закона да слагат специфични маркери в готовия продукт — всеки добавя определен химикал. Анализът на микроуликите, събрани на мястото на експлозията, показва какъв маркер е използван и по него следователите могат да определят кой е произвел експлозива, фирмата, от своя страна, е задължена да води строга отчетност за продажбите, а пък купувачите държат документация за съхранението и използването на взривното вещество.
Ако открият кой е продал на Призрака този С4, той можеше да знае останалите скривалища на трафиканта в Ню Йорк или за други негови бази.
Купър изпрати резултатите от анализа в Куонтико.
— Ще се обадят до няколко часа.
— Къде е Коу? — попита Сакс, като огледа стаята.
— В ИНС — отвърна Райм. — Не споменавай името му, да не довтаса. Предпочитам да си остане там. Еди Дън влетя запъхтян в помещението и от вратата се провикна:
— Тръгнах насам веднага щом се обади, Линкълн!
— Браво, Еди. Слагай очилата. Трябва да преведеш нещо. Амелия е намерила някакво писмо в сакото на Призрака.
— Без майтап. Къде?
— На трийсет метра под водата, но това е друга история.
Очите на Дън си бяха много добре — не му трябваха никакви очила, — но все пак се наложи да си сложи предпазен визьор; буквите бяха избледнели от солената вода и се налагаше да ги облъчат с ултравиолетова светлина, за да се виждат.
Дън се приведе над писмото.
— Трудно е — измърмори и присви очи. — Така, така… Адресирано е до Призрака, Писано е от някой си Лин Шуйбян. Уведомява Призрака кога излита чартърът, от фуджоу и кога и къде да го очаква във военната база „Нагорев“ край Санкт Петербург. Говори за превод по някаква сметка в Хонконг — номерът и банката не са цитирани. След това споменава колко ще струва чартърът. Част от парите били изпратени с него — в долари. Накрая има списък на жертвите — на пасажерите на „Дракона“.
— Само това ли?
— Страхувам се, че да.
— Накарай някой от хората ни в Китай да провери този човек, Лин — нареди Райм на Селито; след това се обърна към Мел Купър: — Микроследи в хартията?
— Точно както може да се очаква — отвърна техникът. — Солена вода, екскременти от водни животни, замърсители, растителни остатъци, машинно масло, дизелово гориво.
— Колко бяха парите, Сакс? — попита Райм.
— Много. Хиляди. Трудно беше да се определи, защото плуваха навсякъде. Всички банкноти бяха стодоларови, пресноотпечатани.
— Фалшиви? — попита Райм. Купър прегледа една:
— Не.
Юаните бяха избелели и намачкани.
— Имаше трийсетина пачки с такава големина — обясни Сакс.
Еди Дън изчисли количеството според съдържанието на взетата пачка:
— Трийсет пачки, по сегашния курс — около двайсет хиляди долара.
— Намерих и едно „Узи“ — продължи Сакс — и една „Берета“, но номерът на узито бе изтрит, а беретата я загубих.
— Доколкото познаваме Призрака, всяко негово оръжие със сериен номер е непроследимо — отбеляза Райм; сетне се провикна: — Том! Къде ни е писарят? Том!
Младият мъж влезе в стаята. Записа прилежно информацията, продиктувана му от Райм, за експлозива, писмото, микроуликите и оръжията.
Чу се звън на мобилен телефон — обичайно явление в наши дни — и всеки погледна дали не е неговият. Печелившият бе Сакс. Тя извади апарата от калъфа на колана си.
— Ало?
— Амелия?
Тя позна гласа на Джон Сун.
— Джон.
— Как си?
„Едва не се удавих, но инак съм добре“ — помисли си тя.
— Добре съм. Точно в момента съм малко заета.
— Разбира се.
„Какъв глас — помисли си тя. — Само да успокоява пациенти.“
— Някакъв напредък в търсенето на Сам Чан?
— Още не. В момента работим над това.
— Помниш ли какво стана снощи? — попита той. Стомахът й се сви.
— Разбира се.
— Е, чудех се дали нямаш малко време да се отбиеш по-късно. Има още един подарък за теб.
— Мисля, че и това е достатъчно, но ще ти се обадя по-късно, Джон. В момента съм при Линкълн Райм и положението е малко напечено.
— Разбира се. Извинявай, че ви прекъснах.
— За мен беше удоволствие. Ще ти се обадя по-късно. Тя затвори и понечи да се съсредоточи отново върху уликите, но вдигна очи и срещна вторачения поглед на Лон Селито.
— Детектив, може ли да поговорим навън за минута?
