ми забранено, най-строго ми беше забранено. Макар много пъти да съм протестирал. Казваха ми, че не си бил достатъчно подготвен за него. Но кой по-добре те познава от мен?
Апаратът звънна и изхърка с познатите си звукове, сякаш изхрачваше микролентичката с исканите данни. Докато я поставях в прожекционния апарат, отвърнах непримиримо:
— Какво да ви простя? Че през целия ми живот досега сте гледали на мен като на идиот?
— Предпочитам да съм на твоето място — обади се пак така особено Льони.
— Аха, утехата да бъдеш единствен! — отвърнах язвително.
— Не, предпочитам да си бъда аз, па макар и с хромозома, отколкото да бъда копие на някого си, когото не познавам.
Знаех си, че той страда от това, но тоя ден дори на себе си не можех да съчувствувам.
— Ще ме оставиш ли все пак да си прочета лентата?
— Чети си я, тиранозавър такъв! — ядоса се той така, че вече наистина ми стана весело.
Не каза нито глупак, нито идиот, назова ме тиранозавър — най-свирепия звяр на най-отдалечените епохи; трябва да е имал поне един тон от тия хромозоми на злото.
А данните се оказаха любопитни. Когато е бил открит някъде в средата на двайсетия век, изчислили, че над четиридесет процента от населението на Земята притежава тоя хромозом. У престъпниците и закононарушителите са го намирали безотказно, но са го намирали и у прочути политици, и учени, и художници. Свързвали са го с агресивния нагон, а на престъплението се е гледало като на социален продукт. Но до отлитането на Икар от Земята процентът от 40 спаднал на 18, а теориите пък, в замяна на това, се удвоили. Нямах търпението да чета всичките, затова превъртях на последната — тя все пак сигурно е отчитала своите предшественички. Човекоподобните маймуни притежават 48 хромозома. Приема се, че техният братовчед, от когото сме произлезли и който така си е останал и неоткрит, е притежавал 47. Това е обусловило неговата видова неустойчивост, която не му позволила да се съхрани като вид маймуна, а да мутира и нагаждайки се, да се превърне в човек. Еволюцията по-нататък закономерно се насочила към постигане на чифтното равновесие, гарантиращо устойчивост на новия вид, като четиридесет и седмият хромозом е отпаднал…
Ако това е вярно, значи аз съм нещо като обратна мутация. Стигнала до свръхгения на баща ми, на човешката еволюция изведнаж й станало скучно или пък се е разочаровала от новия вид и решила да тръгне по обратния път. Нищо чудно децата или внучетата ми да се родят истински маймунчета, палави космически маймунчета. Но къде ти, тия икарци няма да ми позволят да имам нито деца, нито внучета, те просто ще си се присаждат един от друг и ще си се възпроизвеждат, докогато си искат!… Наистина чудно как още не са ме претрепали, както някои животни убиват албиносите си.
— Е, успокои ли се? — обади се Редстър, комуто, също както на еволюцията, бе доскучало това състояние.
— Успокоих се — рекох. — Икар има ли някаква своя теория по въпроса?
— Откъде ще я вземе? Един случай теория не прави.
— Че да им направя на бърза ръка десетина случая.
Льонн се засмя — и облекчено, и радостно; това ясно си личеше.
— Ей, Зенко, точно затова те обичам, брат! Бас държа, че ако го нямаше тоя хромозом, нямаше да бъдеше такъв и нямаше да те обичам.
— Аз също обичам шимпанзетата.
— Стига бе, глупак такъв! Де да имаше на Икар повече шимпанзета като теб, по-весело щеше да бъде!
Умееше да утешава, дяволът, затова икарци при него ходеха, а не при мен. Аз умеех само да безпокоя хората и да ги плаша. Нищо, всеки според призванието си!
— Ще се постарая да компенсирам недостига им — отвърнах, изключвайки прожекционния апарат.
Той разбра заканата ми и ме изгледа дълго-дълго, после се изправи:
— Ще бъда с теб, Зенко. Винаги ще бъда с теб, дори баща ми да стане от гроба, за да напердаши копието си!
И взе, че ми протегна ръка. Толкова неочаквано, тържествено и заклинателно, че не се усетих как съм я поел. Заклехме се с ръкостискането като две момчета, които основават своя банда. Пък си бяхме и връстници, и почти момчета, въпреки учените степени и милиционерските си длъжности. Така ние, призваните да пазим реда, поставихме началото на първия заговор против реда.
За съжаление обаче опиянението от едно съзаклятничество свършва твърде скоро след сключването му. То трябва да премине в системна работа, а аз не бях способен за такава работа — поради характера си и поради своя почти холеричен темперамент, който ме хвърляше ту в една посока на търсения, ту в друга, караше ме понякога с години да забравям нещо, смятал го преди за цел в живота си — както стана с намеренията ми да изследвам проблемата „машина-човек“, караше ме още да се лутам, неспособен бързо да направя своя избор, или да го правя съвсем прибързано, лесно да се възпламенявам от някоя идея и също така лесно да я разлюбвам. Разбира се, много от това се дължеше още и на младостта ми, но младостта на Икар е също така нещо относително. Учебните автомати отрано бяха наблъскали мозъка ми с огромно количество знания, така че имаше какво да подхранва в мен и всякакъв род съмнения.
Кръгът на голямото незнание
Веднъж учениците на древния гръцки философ Зенон от Елея го попитали:
— Защо ти, учителю, който знаеш повече от нас, винаги се съмняваш в правилността на отговорите, които на всички нас изглеждат очевидни и ясни?
Старецът начертал на пясъка един голям и един малък кръг и отвърнал:
— Площта на големия кръг са моите познания, а площта на малкия — вашите. Моите знания са действително по-големи от вашите, но всичко извън тези кръгове е неизвестно. Дължината на голямата окръжност, както виждате, е много по-голяма от дължината на малката, следователно и границата на моите знания с неизвестното е значително по-голяма. Затова аз имам и повече съмнения…
Припомням тази отдавна забравена приказчица, както е заложена в детския учебен колектор. За нея се сетил баща ми, когато трябвало да ме кръстят. Защото аз съм бил създаден и роден отвъд оня математически изчислен кръг — границата на слънчевата система, където вече никакъв уред не регистрирва каквото и да е влияние на Слънцето. Бил съм първото дете на Икар и по необходимост името ми трябвало да бъде символно. Носейки в главите си и в научните колектори гигантската сфера на човешкото познание, икарци са се изправили в оня исторически миг — не моето раждане, а пресичането на границата — пред необозримите простори на великото незнание, срещу което са тръгнали на поход. И ми дали името на тоя достопочтен старец, въобразявайки си, че ознаменуват една човешка победа — измамна победа, състояща се в същност единствено в продължаването на едно сизифовско усилие.
Сега си мисля, че за да попадне на това име, на баща ми е помогнало не само свойственото му иронично-двойнствено отношение към нещата, но и игрек-хромозомът в мен, който със загадката на своята внезапна поява още по-дебело е очертал около Икар кръга на великото незнание, още по-болезнено е напомнил колко малко познаваме дори и тази мъничка вселена, която носим в себе си.
Зенон, мили патроне по съмнения и мъки, ти имал ли си хромозома на злото? И ти ли, като мен, си се чувствувал съвсем сам пред кръга на великото незнание?…
Майка ми — селекционерката
Майка ми притежава отличен усет за формите и цветовете, но по-късно аз се възбунтувах и против него. Тя променяше по няколко пъти в годината със завидна изобретателност и превъзходен вкус целия външен и вътрешен вид на дома ни. Впрочем, това правеха и другите икарци — то не беше само въпрос на собствено желание, а и норма на поведение, за чието спазване нашият съвет придирчиво следеше, защото еднообразието е враг номер едно за космическите завоеватели. Домовете са изградени от остроумно конструирани универсални елементи, които дори сама жена може леко да сглобява и разглобява по подобие на известните детски играчки, предназначени да развиват сръчността и фантазията. А тъй като Икар е все
