необикновено събитие. Не знам дали би се дърдорило толкова по общоинформационната мрежа на Икар, ако му предстоеше среща с друга цивилизация или пък успешно връщане на Земята. Самият първи координатор произнесе специална реч — нещо, което не помня откога не бе правил. Той и колегите му от координаторската петорка все по-рядко се появяваха пред хората и все по-кратко говореха — обикновено думите им се свеждаха до мотивите за някое ново нареждане. А сега той говори цял час, сякаш заповядваше на икарци да бъдат щастливи.
От тържествената сесия на контролния съвет аз, естествено, избягах. Поговорих предварително с повечето му членове, уверих се, че въпросът с наградата е предрешен, та нямаше нужда от моята агитация или гласа ми, и предложих на Редстър да поема неговото дежурство. Льони имаше основание да ме занася колкото си ще, но след като бяхме сключили нашия заговор, той вече не се заяждаше с мен. А Терин не възрази, когато го уведомих.
— Да, да, Зенон, ще бъде неловко за вас. — Той помълча малко и добави: — Трябва обаче да ви кажа и нещо горчиво. Не бива да храните особени надежди за бащинството.
— Това все пак Майола ще реши! — сдържано отвърнах аз.
— Боя се, че не тя ще решава тоя въпрос. Вие като член на контролния съвет най-добре…
— Не съм длъжен да разбирам едно мракобесие. Повече ме интересува вашето мнение, учителю.
В същност от самото му предупреждение можеше да се съди за неговото становище, но в себе си аз бях подел вече борбата и против своя учител и началник и поисках само да го накарам окончателно да се самоопредели. Искрената му привързаност към мен все още ми пречеше да го причисля напълно към лагера на противниците си.
— Мнението ми още не е оформено.
— Нима имате колебания? — подиграх го аз, за да го предизвикам.
— Имам — отвърна той с кротостта на древен мъдрец. — Като учен съм склонен да мисля, че едно ваше дете не ще застраши с нещо Икар. Като представител на контролния съвет обаче съм длъжен да избягвам опасните прецеденти. Но, все едно, този въпрос ще се решава заедно с астронавигаторите, а вие знаете, че там мнозинството е с първия координатор.
Лесно било да се обърне Икар наопаки — спомних си аз с горчива ирония думите му от предишния ни разговор. Е, какво пък, първата битка щях да загубя, но това не означаваше да се отказвам от нея. Сражението трябваше все някак си да се започне, а пък аз бях достатъчно безцеремонен да го започна по личен повод, с риск да помрача дори и щастието на Майола.
Икарци слушаха в домовете си и по работните си места тържествената сесия, а аз бях изключил репродуктора на общоинформационната мрежа и за да се залисвам, обмислях как да превърна неизбежното си първо поражение в начало на бъдещи победи. Седях и броех силите на противника си, преценявах всекиго поотделно, проверявах дори в медицинския колектор данните от последните психофизиологически прегледи, от най-новите тестове, търсех слабите им места. Петорката координатори ми беше повече от ясна — не хора, а безупречни роботи за управление, прецизни като оръдие на властта и всеотдайни до смърт на програмата на Икар. Затова икарци редовно си ги преизбираха. В определените интервали подменяха само част от астронавигаторския съвет, но това ни най-малко не ограничаваше надмощието им в него. Икарци се чувствуваха толкова удобно и сигурно в ръцете на тая петорка — трима мъже и две жени — та дори и контролният съвет бе загубил реалната си власт над нея, а Терин, председателят му, който по закон имаше равни пълномощия с първия координатор и право на вето, с течение на времето бе се превърнал в безгласен придатък на неразбиваемата петорка.
Коя бе причината за това? Очевидно нямаше друга, освен общо взето безбурният досегашен път на Икар. „Назряват страшни събития и аз се боя от тях“ — бе ми казал Терин в онзи знаменателен разговор. Но какви? Аз не виждах нищо страшно, освен може би това, че в самата милиция на Икар са се появили един- двама бунтари. Какво знаеше нашият председател, което аз не знаех? Или това бе само някакво тревожно предусещане? Сигурно бе нужно да познавам всеки един от тия хидалговци така добре, както ги познаваше той, за да разбера от какво се бои. Защото за мен повечето икарци бяха само имена в служебния колектор, на повечето от тях с години не зървах лицата, познавах по-отблизо само хората от моя район. А трябваше изглежда да ги изуча човек по човек, за да намеря слабото място за пробив. Ето например тоя Салис Гордал…
Преглеждайки досиетата на членовете на астронавигаторския съвет, аз бях повикал на екрана на колектора поредното име, макар то да не беше от управляващите. Салис Гордал — обикновен гражданин на планетата-звездолет Икар. В профил, анфас, цял ръст, на последната снимка странно отслабнал, с хлътнали бузи и уголемени очи. И с брада! Че кой му е разрешил на тоя гражданин да носи брада? В шлема… не, той не надява скафандри, инженер-конструктор е по роботехника, втора специалност — холографски системи, трета — техническо поддържане на разузнавателните сонди, член на поддържащите екипи за далечни съобщителни връзки и наблюдателната автоматика при основните двигатели. И на теоретичния колектив по психология? Аха, като конструктор по роботехника! Да, един обикновен гражданин на Икар с обикновената му научна и трудова натовареност. И все пак бе намерил време и желание да си пусне брада!
Тая брада съвсем глупаво ме зарадва, сякаш съзрях в нейната изключителност неочакван съюзник. Човекът бе пожелал да промени поне себе си, щом не може да промени нещата около себе си. Не беше ли това един начален бунт против порядъка? Последният тест от преди три месеца… Я, знакът за наблюдение?
На втората половина на екрана бавно се превърташе, уголемен до възможност за четене, микрозаписът от последния преглед. Всичко беше нормално, освен спадането на физическото му тегло, нормален беше и психологическият тест, приложен е даже и допълнителен тест — също нормален в резултатите си, и все пак Варий Лоц бе наредил специално наблюдение. Има си хас заради брадата! Не, Лоц не е такъв човек… Прииска ми се да повикам инженера на визофона, но все пак трябваше най-напред да поговоря с Лоц; колегата Харес, в чийто район бе Гордал и който извършваше наблюдението, нямаше нищо да ми каже — това спадаше в сферите на строгата служебна тайна. Интересно лице иначе — едва-едва си го спомнях от редките срещи, а брадата беше го променила, бе го направила странно и чуждо за Икар…
Щрак — колекторът се самоизключи. Пръстът ми тръгна към пулта, за да върне отново досието, но в последния миг се спря. Интересът ми към Салис Гордал бе се превърнал накрая в съзерцание на брадатото му лице, всичко в мене бе се превърнало в тъга и разплуто, но мислещо съзерцание. Не, в такова състояние не може да се работи, но щом съм почнал да съзерцавам мутрите на икарци, да карам поне наред!
Сатик Омар Дада! У, на тоя арабин му дай само математиката! Ако го оставиш на някоя пуста планета заедно с математическия му компютър, няма дори да забележи, че не е вече на Икар. Иначе е приятен човек — няма време да разнася красотата и гордостта си, гонитбата на формули и формулирането на закони му пречи навярно да се чувствува избраник, убила е суетата, от която никак не е лишено това земно племе. Досието на Сатик беше стройно и чисто като решено уравнение. От един поглед се виждаше, дори на бърз оборот…
Доля Алва… Пръстът ми веднага я прескочи. Доля-Морени! Хелиана! Момиченце мое, та аз съвсем те забравих! Какво правиш, рижа катеричке? Защо си ми такава слабичка и прозрачна? И защо се отказа от мен, при Варий си отишла, при началството… Я, ама тоя Варий всички ли е решил да постави под наблюдение? Неизяснени аномалии в цитоплазмата на кръвните клетки… така… реакцията на Стахов отрицателна… интензитет на биотоковете и силата на мозъчното магнитно поле… а, но те са кажи-речи десет пъти по-големи от нормалното! Какво става с теб бе, момиче? Неусвоен минимум по космология, биология, антропология. Е, защо пък уроците си не учиш? Да не си се влюбила някъде? Затова ли си отказала да отговаряш на психологическия тест? Хелиана Доля-Морени…
Чак след като изрекох името й към нашия всесилен визофон, се сепнах, защото в същност не знаех нито за какво я викам, нито какво ще й кажа. Но дори да го изключех сега, по всички линии бе литнало името с шифъра, автоматите мълниеносно щяха да сигнализирват и превключват от дома й в учебните кабинети, в спортните зали, по обществени и частни места, докато я намерят, а ако не я откриеха в определеното време, щяха да изключат дори предаването на тържествената сесия, всички разговори щяха да изключат и репродукторите по целия Икар щяха да загърмят, че е търсена от Дежурния пост на контролния съвет.
— Добър ден и заповядайте!
Стреснато подскочих, сякаш бе се появила неусетно зад гърба ми. Проклет автомат, кога така скоро…
