— Не мога да господарувам над такъв мъж.
И го изгледа с боязливо неверие в истинността на това, което извършваха.
— Хей, помисли си още веднъж, не е шега! Бордовата книга е официален документ. И при мъжа ти ще отида с нея!
— Ти ме настъпи — настоя тя, сякаш се боеше от собствената си непокорност. — Настъпи ме, моля те!
И чак тогава сложи подписа си до неговия.
Изтанцуваха един валс, който намериха след дълго ровене из касетките, после той остави касетофона да свири каквото и да е, за да прогони засилената от собственото им тържествено мълчание тишина.
Алфа го попита насред този сякаш неестествен тука музикален порой и явно се чувствуваше виновна, че още се бои:
— Какво мислиш все пак?
— Остави сега! Каквото и да си помислим, ще бъде погрешно. Да приемем, че е Риманова сфера със сватба в нея. Истинският ритуален дом, в който природата бракосъчетава своите деца. Или Нирваната, абсолютното битие.
Тя рече малко нервно:
— Йогите едва ли си представят, че в абсолютното битие ще пият шампанско и ще се любят.
— Защо не? Щом в процеса на самоусъвършенствуване се отказват от всички сладости на живота, може би в абсолютното битие си наваксват. Е, сигурно не е шампанско — засмя се той. — За абсолютното битие трябва абсолютно питие. Какъв ли ще е вкусът му?
— Хайде и нещо по-сериозно, а! — примоли се тя и очевидно имаше нужда от такъв разговор.
— Ами че аз сериозно, булче мое! Познанието на нашата цивилизация си остава деструктивно, знаеш го. Късаме, режем, разбиваме, а по частите се мъчим да гадаем за цялото и все не стигаме до него. Пък не ни и пука много-много за цялото, защото постоянно успяваме да заставим частите му да ни служат. Не знаем какво точно е електричеството, но умеем да го караме и да ни свири, нали така? — посочи той касетофона. — Докато ония, в източния край на света, са търсили интегративния път. Мержелеят ми се в паметта две стихотворения, едно европейско и едно японско, за цветето. Жалко, че не мога да ти ги издекламирам, интересни бяха! Та в европейското поетът откъсва цветето и се радва на аромата му, на багрите, японецът обаче прави обратното. Той сяда на петите си край цветето и се мъчи да види отново целия свят през сетивата на това цвете, и като растение да съпреживее света.
Тя измъкна от вазичката едно стръкче и му го поднесе с шеговито възнаграждаващ жест. Той рефлективно го помириса, повъртя го между пръстите си, после го върна при другите.
— Ти затова ли бягаш с яхтата си и се събличаш гол?
— И затова! Като ми омръзне безизходицата на нашите лаборатории, бягам.
— В другата безизходица — усмихна се тя.
— В другата. За разнообразие. Но може би правилният път е някъде по средата. За съжаление, според йогите, природата откривала истинското си лице само на усъвършенствалия се човек и нито, един от тия дяволи, дето са постигали абсолютното битие, не ти разправя какво е видял там. Самозащитна реакция на природата, казват. Тя не можела да се показва на сульо и пульо, затова отнемала способността на щастливеца, който е постигнал единението си с нея, да предава истините й на другите. Нашият сульо-пульо обаче настоява за формули. И моето жалко съзнание иска само формули и пак формули. Скучен ми е интегративният път, това е. Сядаш, кръстосваш си краката, избираш си една точка за гледане и… хайде, в абсолютното битие! Аз искам нещо да правя през тия петдесет-шестдесет години, дето са ни дадени да живеем съзнателно, и в това битие искам да го правя, колкото и относително да е! Но стига вече! Дай по- напред да се усъвършенствуваме като съпрузи!
Алфа пожела трапезата им да бъде вечеря, последвана от първата брачна нощ. Пожела си тъмнина. А той, отново против разума си, не й предложи да спят в приготвената лодка.
Сякаш всичко, случило се в предишните дни, бе останало отвън каютата, отвън зазидалата ги тук стена магия. Алфа се изчервяваше, гънчицата над устата й трепкаше в неподправен момински свян. Той залости външните капаци на илюминаторите, затвори двете врати. После опипом, по учестеното й дишане, намери младоженката да стои с отпуснати рамене край леглото. Той също не помнеше какво бе правил в някогашната си първа брачна нощ. Тя му помогна да открие циповете по вечерната й рокля. Ръцете им се блъскаха в тъмнината, уплашваха се от докосването, насочваха се едни други в почти паническо взаимно разсъбличане. Телата им бяха много изстинали, когато най-после се побраха в леглото и сякаш бягайки от студа, се прегърнаха със същата безгласна паника.
Ако все пак е някакво локално закривяване на пространството… — помисли си той после, вече на заспиване. Но каква ще да е пък тая сила, да я вземат дяволите! И се надяваше поне за жената до него да е, било хубаво, защото в един момент бе осъзнал собственото си любовно усърдие като отчаян опит за забрава.
Събуди се в неопределим час, с болезнено отмаляване в гърба, което говореше за изтощителен сън или за дълго лежане в неудобна поза. Обърна се настрани и тогава тялото му настръхна от нечия чужда голота. Мигновено се разсъни: Защо Олга е още тука?
Рядко позволяваше на приятелките си да остават за цялата нощ в дома му, защото държеше сутрините да си бъдат само негови, дори неделните, в тях се занимаваше с извънуниверситетските си задължения. Та нали снощи всичко си беше както обикновено! Или може би е още рано? Но пък тая дълбока тишина настъпваше в жилището му само някъде между три и четири сутринта, когато градският транспорт и автомобилите още спяха.
Олга лежеше с гръб към него и той прекара длан по хлътналите й слабини, изтегли я по стръмното на хълбока. Изненадващо висока, тази стръмнина го накара да я атакува непочтително, грубо, като отмъщение.
Навярно без дори да се събуди, тя го улесни по начин, свойствен повече на дългогодишните съпруги. Изненадаха го и гърдите й; отпуснати в обща посока, слели се една в друга, те също му се сториха по-едри. От това страстта му се засили, за сметка, естествено, на своята продължителност.
Олга почти веднага се обърна, бавно, като насън и се отпусна, сякаш нищо не бе се случило, но той я усещаше будна. Би трябвало тя да протегне сега ръка, да вплете пръсти в неговата и да я изпъне край бедрото си, за да си останат свързани и в краткия възстановителен унес, който обикновено следваше любовта им. Винаги го правеше и той обичаше тази й привичка, а сега тя лежеше дебнещо неподвижна.
— Прощавай, че така… — рече той, но не потърси сам ръката й. Пиеше му се вода, отиваше му се и до тоалетната.
Тя ускори дишането си.
— Спи, спи!
Той се отдръпна, спусна единия си крак в тъмното и тогава Олга изведнъж скочи нагоре.
— Кой си ти?
— Олга! — побоя се той да не й е станало нещо от стресването.
— Каква Олга? Кой си ти? — почти изпищя тя над него, а гласът й беше непознат, както преди бе му се сторило непознато тялото й.
Той притихна в потресението си, в очакване някой да запали лампата, да изясни всичко. Веднъж в студентските години, отмъщавайки си за неговата добропорядъчност и за ранните му успехи, колеги бяха го напили с някакви упойващи смесици и той се събуди в чужд апартамент, до чуждо момиче, съвсем гол. Не знаеше любили ли се бяха, но по всяка вероятност не, а момичето избяга разплакано, без да иска обяснения. Сигурно и него бяха приспали по същия начин. Но нима сега, когато е вече професор… Отровен обаче не се чувствуваше, както тогава, напротив, още звънеше в клетките му триумфът от насилническия любовен акт.
Непознатата повтори вика си вече в учтивата форма.
— Кой сте вие? Какво правите тука?
Наистина не беше Олга, но би трябвало той да я запита какво правеше в леглото му! Посегна към нощната лампа, не я намери и окончателно се обърка.
— Моля ви! Моля ви, ей сега! Аз също нищо не разбирам!
