въоръжен с пистолет (или гранати) с отровен газ.
На ъгъла имаше кафене. От прозореца струеше светлина. В края на тротоара се бяха скупчили местни скитници с мрежички на юмруците, с татуирани бузи и (който може да си го позволи) с ботуши на висок ток. Върху катастрофирал автомобил седеше млада наркоманка, която предишната вечер бях изхвърлил от „Ледник“.
Нещо ме насочи към нея.
— Ей!
Момичето ме погледна.
— Знаеш ли новата Дума?
Тя почеса и без това изранения си нос и отвърна:
— Пирит — изхили се. — Свежичко, няма и един час, откакто я донесоха.
— Кой?
Тя се замисли.
— М-м… Един приятел… Той пък я научил от друг приятел, който току-що се върнал от Ню Йорк. Там я чул от един Певец… Май че името му било Хоук…
Трима скитници до нас се стараеха да не ме гледат. Тези, които бяха по-далеч, си позволиха по два-три коси погледа.
— Много ти благодаря — казах аз.
Информацията за работата на службата по безопасност направо отсича параноята. Пирит. При работа като моята параноята е професионално заболяване. Не се съмнявам, че Арти (пък и Мод) също го изпитват на гърба си.
Лампите на входа на „Ледник“ бяха угасени. Като се сетих какво съм забравил вътре, се затичах по стъпалата.
Вратата беше затворена. Почуках, но, естествено, нямаше кой да се отзове. Нещо по-лошо. Лампата хвърляше оранжева светлина и го видях съвсем близо, до гардероба. Вероятно управителят е решил, че ще се върна, преди да затворят, и го е преместил. А утре на обяд мистър Хо Ки Ен ще вземе резервирания си билет за лукс-каюта в космолайнера „Платиновият лебед“ (час на отлитане — един и тридесет, местоназначение — Белоун). Но сега той чакаше зад стъклената врата на „Ледник“, снабден с всичко необходимо — от поредната перука до маската, от която очите на мистър Ен ще изглеждат още по- непроницаеми.
Честно казано, вече се канех да разбия вратата. Но навреме съобразих, че е много по-разумно да се прибера в хотела и да поръчам да ме събудят в девет. Сутринта спокойно ще вляза с чистача. Обърнах се, тръгнах надолу… и в този момент разбрах. Стана ми толкова тъжно, че по бузата ми се търколи сълза — да, да, сълза — и се усмихнах. Нека си стои до гардероба.
Там няма нищо, което да не ми принадлежи.
Информация за текста
© 1969 Самуел Дилейни
© 1996 Иван Мадански, превод от английски
Samuel Delany
Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones, 1969
Източник: http://sfbg.us
През 1970 г. произведението „Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни“ (Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones) е удостоено с награда Хюго за най-добър разказ и награда Небюла за най-добра новела.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1483]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:40
1
шифон — тънка памучна или копринена тъкан
2
Хенри Джеймс — (ф), американски писател (1843 — 1916 г.)
3
ястреби — на английски „Хоук“ (Hawk) означава „ястреб“
4
кварк — градивна частица на барионите и мезоните, които изграждат протоните и неутроните в атомните ядра
5
квазар — извънгалактичен източник на високоенергийни лъчения (по-рядко на светлина)
6
рулади — мелодично превилащи се звуци
7
шквал — краткотраен силен вятър
8
катаракт — помътняване на очната роговица, възпрепятстващо достъпа на светлина, поради което се влошава зрението
9
Тритон — спътник на Нептун, открит през 1846 г.
10
Големият каньон — пролом на река Колорадо, дълбок 1800 метра. Намира се в Аризона, САЩ
11
интоксикация — отравяне на организма, което може да бъде причинено и от образувани от самия организъм отрови
