неповторимите си вежди.
— Както виждам, избавили сте се от онези вещи? — опитах се да насоча мислите му в друга посока.
— Вече се погрижиха за тях — рязко отвърна той. — На сигурно място са.
— Арти — казах аз с искрения баритон на Хауърд, вдъхващ увереност. — Сигурно заради моето безочливо съмнение реших, че всички тези ченгета от Регулярната служба са дошли за мен.
— Няма да имат нищо против, ако пипнат и мен.
Певецът се обади:
— Вашата охрана също е тук, нали, Арти?
— Е, и?
Младежът се наведе към мен. Сакото му се отвори, разкривайки изранените гърди.
— Ще успееш да се измъкнеш оттук само по един начин — ако Арти те вземе с него.
— Великолепна идея! — отбелязах аз. — Хоук, искате ли да ви върна две хиляди срещу тази услуга?
Предложението изобщо не го трогна.
— Нищо не искам от вас — той се обърна към съименника си. — Имам нужда от теб, момко. Не съм подготвен за посещението на Мод. Ако искаш да измъкна оттук приятелчето ти, ще трябва да направиш нещо за мен.
Певецът видимо се отпусна.
Стори ми се, че видях на лицето на Арти самодоволна усмивка, но след миг в очите му можеше да се прочете само силно безпокойство.
— Трябва на всяка цена да напълниш залата с хора. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ясен ли съм?
Исках да попитам „Защо?“, но не го направих, и постъпих правилно. Тогава нямах никаква представа на какво е способна охраната на Арти Хоук. Исках да попитам „Как?“, но нямах време, защото асансьорът спря и вратите се отвориха.
— Хайде, момко, действай! — прошепна Арти. — Действай, иначе никой от нас няма да се измъкне. Никой!
И понятие нямах какво може да направи момчето, затова — Бог ми е свидетел! — направих крачка след него, но оня Хоук ме дръпна за ръката и просъска:
— Стой тука, идиот!
Направих крачка назад. Арти натискаше с гръб бутона за отваряне на вратата.
Хоук се хвърли в басейна с главата напред. Добра се до четириметровите решетки и се опита да се покатери върху една от тях.
— Тоя жив ще се опече! — прошепна Арти.
— А-ха — казах аз, но не мисля, че цинизма на междуметието ми стигна до съзнанието му.
Хоук застана до огромния мангал. После нещо се счупи, нещо се хлъзна, нещо падна… С оглушителен звук пламъкът се изсипа във водата.
Черна стрела със златисто острие — Хоук скочи.
Когато се включи сигналът „Тревога“, едва не отхапах собствената си буза. Към нас идваха четирима униформени. Някакви хора пресякоха залата в срещуположна посока. Като видя пламъците, една от жените пронизително изпищя. Въздъхнах с облекчение, защото реших, че килимът, стените и тавана са направени от огнеупорен материал. Но все още не можех да схвана същността на това, което става на някакви си двадесет метра от мен.
Хоук изплува на повърхността в края на басейна — само там нямаше огън. Притисна лицето си с длани и се прехвърли на килима. Доста време се въргаля, след което се изправи.
От другия асансьор излязоха пътници, зинаха от учудване и се ококориха. Появиха се и пожарникари. Сигналът „Тревога“ ставаше все по-силен.
Хоук се обърна и огледа хората в залата. Петнадесет човека. Около него килимът подгизна. Капките по косата му блестяха от отраженията на огъня.
Удари с юмруци по бедрата си, пое дълбоко дъх и сред грохота, сирената и шепота започна да Пее.
Двама се втурнаха обратно в асансьорите. На вратата се появиха нови хора. След половин минута всеки асансьор свали по още десет човека. Сетих се, че в сградата се разнася вестта, че в залата пее Певец.
Хората прииждаха. Огънят вилнееше, пожарникарите се суетяха, а Хоук, широко разкрачен върху синия килим до горещият басейн, пееше — за един бар близо до Таймс Скуеър, където е пълно с крадци, наркомани, побойници, пияници, проститутки (твърде стари, за да успеят да се продадат) и техните клиенти (мръсни, одърпани скитници). В този бар миналата вечер станал масов побой, някакъв старец бил пребит до смърт.
Арти ме дръпна за ръкава.
— Какво?
— Тръгваме.
Вратата на асансьора се затвори зад нас.
Бавно се промъквахме през замрялата в екстаз тълпа, като от време на време спирахме, за да погледаме и послушаме заедно с другите. Но в подобна обстановка е невъзможно да се оценят достойнствата на Хоук. ПРез по-голямата част на пътя ме занимаваше мисълта каква охрана се грижи за Арти.
Спряхме зад загърната в халати двойка влюбени, които с присвити очи гледаха в най-буйните пламъци. Стигнах до извода, че всичко е много просто — Арти е искал незабелязано да се измъкне, а Певецът му предостави идеална възможност да се скрие в тълпата.
За да се доберем до изхода трябваше да преминем през кордон от полицаи от Регулярната служба, които (според мен) нямаха нищо общ с това, което става на покрива. Те просто бяха дошли заради пожара и са останали да слушат Песента.
Арти представляваше самата любезност, когато потупа един полицай по рамото и го помоли да се отмести. Онзи го погледна, обърна се и отново го измери с поглед. Обаче втори полицай, който забеляза безмълвния диалог, хвана колегата си за лакътя и поклати глава с укор. След това двамата се обърнаха и благоговейно се втренчиха в Певеца. Докато бурята в гърдите ми утихваше, стигнах до извода, че охраната на моя спътник действа толкова хитро и объркано, че всеки опит да разберете какво става ще ви докара неминуема параноя.
Арти отвори последната врата.
Вдишах за последен път от горещия въздух и прекрачих в нощта.
Побързахме да се спуснем по склона на хълма.
— Арти…
— Вие отивате натам — той посочи надолу по улицата. — Аз съм в друга посока.
— Ами-и… Там какво има? — и аз посочих надолу по улицата.
— Спирка на суб-субметрото, която се казва „Дванадесетте кули“. Чуйте ме сега. Аз ви измъкнах. Бъдете сигурен, че засега сте в безопасност. Качвайте се в метрото и отпътувайте към някое интересно местенце. Сбогом!
Арти Хоук пъхна ръце в джобовете си и закрачи по пътя.
Аз тръгнах на другата страна, като гледах да се движа до стените. Всеки момент очаквах парализираща стрела от минаващ автомобил или смъртоносен изстрел от храстите.
Стигнах до метрото.
Нищо не се случи.
Ахатът се смени с Малахит.
Турмалин.
Берил. (Навърших двадесет и шест.)
Порфир.
Сапфир. (През този месец взех десет хиляди, които не бях успял да похарча, и ги вложих в „Ледник“ — напълно законно заведение за кафе и сладолед на Тритон, което моментално изригна фонтан от печалби. Всеки акционер получи по осемстотин процента без данъците. Две седмици по-късно загубих половината от
