надарените с божествени рани пееха „Опал“. Когато чух Думата на Марс, успях на три пъти хитро да я използвам, за да стана стопанин на вещи, които не ми принадлежат. Дори разсъждавах за Певците и раните им.
На всеки тридесети ден от месеца Думата се сменя. След няколко часа всеки от моите колеги я знае, независимо къде се подвизава в момента. Може да чуете Думата от някой пелтечещ пияница, изтърсил се в ръцете ви от тъмния вход, може да ви я прошепнат в безлюдна улица, или внезапно някой мръсен скитник да ви пъхне в ръката листче и бързо да се скрие в тълпата. За този месец думата е „Яспис“.
Думата има много значения. Например:
— Помогнете!
Или:
— Имам нужда от помощ!
Или:
— Мога да ви помогна!
Или:
— Никой не гледа, действайте!
Точност на синтаксиса — ако Думата е правилно употребена, нито за миг не бихте се замислили какво означава в конкретния случай. Нюанси на употребата — за нищо на света не се доверявайте на човек, който използва Думата неправилно.
Стоях и чаках кога тя ще престане да чака.
Отвори един тефтер и ми го протегна.
— Началник на Специален отдел Модлин Хинкъл — прочете тя, без да гледа текста под сребърната значка.
— Великолепна памет, Мод — изкоментирах аз и се намръщих. — Хинкъл?
— Да.
— Знаете ли, Мод, сигурен съм, че няма да повярвате. Приличате на човек, който не понася собствените си грешки. Но името ми е Евънтайд. Не Елдридж. Хормони К. Евънтайд. Провървя ни, че тази вечер се сменя Думата, нали?
Това, че Думата се предава по такъв начин, не е тайна за ченгетата. Но ми се е случвало да срещам полицаи, които цяла седмица след промяната не я знаеха.
— О’кей, Хармони. Искам да поговоря с вас.
От учудване повдигнах вежди.
В отговор тя се намръщи и заяви:
— Вижте какво, ако ви харесва, наричайте се и Хенриета, все ми е едно. Но ме изслушайте.
— И за какво искате да говорим?
— За престъпността, мистър…
— Евънтайд. Имам намерение да се обръщам към вас с „Мод“, така че смело ме наричайте Хармони. Това е истинското ми име.
Тя се усмихна. Беше трудно да кажа, че е млада. Според мен дори беше по-възрастна от търговеца. Но използваше постиженията на козметиката много по-добре от него.
— Може да се окаже, че за престъпността знам повече от вас — каза Мод. — Не бих се учудила, ако изобщо не сте чували за отдела, в който работя. Говори ли ви нещо названието „Специален отдел“?
— Права сте. Не съм чувал за него.
— През последните седем години успявахте да се измъкнете от Регулярната служба.
— О, Мод, наистина…
— Нашият отдел се занимава с хората, чийто индекс на вредност неочаквано се покачва рязко. Достатъчно рязко, за да замигат индикаторите.
— Смея да ви уверя, че не съм извършил нищо ужасно…
— Не следим за това какво правите. Компютърът върши тази работа. Ние често проверяваме първата производна на вече изчертаната крива, отбелязана с вашия номер. А тя тръгна рязко нагоре.
— Ако пренебрегнем факта, че явно сте объркали името…
— Ние сме най-ефективния отдел в структурата на полицията. Приемете го като самохвалство. Или като информация, както искате.
— О’кей, о’кей — засмях се аз. — По едно питие?
Дребосъкът с бялото сако остави пред нас две чаши, изгледа учудено супермодерното облекло на Мод и отплува по работа.
— Благодаря — тя отпи наведнъж половината, което беше съвсем неочаквано за дама с толкова нежни ръце. — Не е изгодно да се преследват толкова много престъпници. Да вземем за пример преуспелите изнудвачи като Фарнзуърт, Хоук, Блаватски. И всички дребни джебчии, пласьори на наркотици и крадци. И едните, и другите имат относително стабилни доходи. Не нарушават социалното равновесие. С тях се занимава Регулярната служба, която се мисли за ненадмината. Нямаме намерение да ги разубеждаваме. Обаче ако някой дребен продавач започне да се превръща в преуспяващ търговец, или обикновен вице- импресарио се проявява като съвършен арфист… Оттук започват проблемите и неприятностите в социален план. И тогава се намесва Специалният отдел. Ние сме разработили и прилагаме едни от най-ефективните технически прийоми.
— Нима ще ми разкажете за тях?
— Без съмнение. От това само ще спечелят и ще станат още по-ефективни. Представете си, че разполагате с банка от холографна информация. Според вас какво ще стане, ако разрежем холограмата наполовина?
— Ами… обемното изображение сигурно ще е разрязано на две.
Тя поклати глава.
— Изображението ще остане същото, просто няма да е толкова ясно, колкото предишното.
— О! Дори не подозирах…
— Ако го разрежем още веднъж, отново ще помътнее. Ако от първоначалната холограма остане поне един кубичен сантиметър, все още ще разполагате с цялостното изображение — неузнаваемо, но завършено.
Не ми оставаше нищо друго, освен одобрително да измънкам.
— За разлика от фотографиите, при холограмите и най-малката частица емулсия съдържа пълната информация за образа. Да направим аналогия: струпване на холографска информация означава, че всяка информационна единица, съдържаща се в наша база с данни — да предположим, че става дума за вас — има отношение към цялата ви кариера, общото състояние на работата ви, пълният списък на неуспехите. Конкретните факти, касаещи точно определени престъпления, предоставяме на Регулярната служба. Но понеже разполагаме с достатъчно количество собствени данни, нашият метод за наблюдение върху вас и възможностите ви и за прогнозиране на по-нататъшните ви действия е най-ефективен.
— Поразително! — смаях се аз. — Това е един от най-интересните параноидални синдроми, с които ми се е налагало да се сблъсквам! Намеквам за това, че просто ей така започвате подобни разговори с първият срещнат в бара. В болницата, разбира се, съм наблюдавал и по-странни…
Тя сухо ме прекъсна:
— В миналото ви виждам крави и хеликоптери. А в не толкова далечното ви бъдеще виждам хеликоптери и ястреби3.
— Кажи ми, о, добра фейо, как…
Онемях. Сетих се, че никой, освен ние с вас, не знае и не би могъл да знае за службата ми при Татенцето Майкълс. Даже и ченгетата, които ме измъкнаха почти припаднал от хеликоптера, устремил се към ръба на покрива на „Пан Американ“, не успяха нищо да изкопчат. Когато разбрах, че ме чакат, изядох кредитните карти. Всичко, което можеше да има сериен номер, беше отдавна изпилено от човек, доста по- сведущ по тези въпроси от мен — при първата ми тъжна и пиянска вечер във фермата добрият мистър Майкълс се похвали колко ловко е отмъкнал машината от Ню Хемпшир.
Учудващо е колко банални фрази произнасяме под влияние на страха:
— Защо ми разказвате всичко това?
— Информацията има смисъл само когато се предава на някого — спокойно отвърна тя.
