падащата нощ разговорът се обърна към все по-насилствените теми на мрака. Но при изгрева — не следващият, а един изгрев може би осем месеца по-късно — помня как се бях изправил, проверявайки оръжията си, съветвайки се с адютантите си, преповтаряйки плановете с отдельонните командири под дърветата на мократа трева. Имах двадесет воина с мен тази сутрин; бяхме стигнали до предградията на Колхари и бяхме преспали под някаква селска стена. Само двама от тях бяха от компанията, с която бях прекарал предходната вечер. Моят заместник-командир бе едно варварче не много по-възрастно от теб, Удрог, когото бях закупил като роб в Еламон и който сега бе моят любовник; и който вече бе научил заедно с мене кризите на нощта.
"Бяхме тръгнали на среща сутринта с един барон-робопритежател, да си поприказваме с него на дневна светлина. Но бяхме вече готови да стигнем и до бой ако, с падането на вечерта, мирните ни преговори не бяха довели до желания напредък. Докато се подготвях почувствах същото тръпнене — страхът, желанието, яростта. И все пак бяхме започнали някакъв вид революция. Мечтата беше се превърнала в действие — всъщност, едно лично действие бе се превърнало в цяла система от публични актове.
"Един ден, една нощ, една вечер, една сутрин…
"Но ние говорим за действия, които щяха да продължат години, Удрог, минавайки през много дни, много нощи, много сутрини и вечери.
"Много бяха славно победни.
"Много бяха пронизани с поражения.
"И за тези действия бях сравняван със земята и издиган наново; изстрадах да имам лични радости и публични провали, лични загуби и обществена слава. Отдаденостите са странно нещо, Удрог. Имаш ги. Живееш в тяхното име. И живееш за тях. Но повечето от нас, които са си отдали живота на такива неща не обичаме да говорим за тях много-много. Правиш, каквото трябва, за да ги поддържаш. Когато те питат за тях, нахилваш се и гледаш разсеяно. Понякога изръмжаваш. В повечето случаи гледаш с каменно лице и оставяш другите да се опитат да изчислят нещата.
"Ярост, страх, желание — и любовта към свободата?
"Никое от тях не подтиква към артикулативност. Понякога размишлявах върху това докато репетирах за стотен път, сам в палатката си на лампа, какво щях да кажа на следващия ден, я на делегация от търговци, я на среща с фермери, я на съвет на повелителите — или докато, преминал през някаква ограда в нощта, си гълтах диханието, за да си шушукам с някакъв отряд бавно разбуждащи се минни роби. Също така размишлявах за тези работи дори когато, гърлото ми раздрано от викове, с кръв стичаща се от раменете до пръстите ми, се опитвах да продължавам да стоя изправен в някой току-що подпален замък, сред писъците и разпилените черва, имайки дързостта да се надявам, със стиснати зъби, че може би ще доживея да видя още един изгрев.
"Понякога бяхме стотици, сражаващи се заедно. И често пъти, Удрог, ставаше така, че като се оглеждах, задъхан и примигващ, разбирах, че вече воювам сам. Но също толкова често, особено когато отчаянието поглъщаше все повече от моята все по-самотна и по-самотна борба намирах приятели, мъже и жени, готови да се сражават с мен и заради мен, и които въртяха една гореща, ярка енергия, която бях си помислил, че вече се е изгубила по тези земи.
"О, това беше съвсем нелоша революция, която ръководехме, Удрог. А чукане? Не мога да си представя някой да е чукал повече, или с повече въображение от това, което правехме ние. Някои революции са студени, кървави, безполови. Други са насилствени и горещи. А има и такива, които бяха като нашата, структурирани в система от невинността на цялостната вяра, които обаче поемат горещината на страстта и я издигат до такива равнища на всекидневна възбуда, каквито повечето добри граждани просто не са в състояние да си представят — или, ако си представят, не могат да си спомнят тези представи по- дълго от минутната мастурбация. Имах момчета. Имах мъже. И, да, имах и жени. Еи, ти там! Ела при мен като куче, на четири крака! А ти? Почвай да пълзиш по корем като червей. Вържете ме, набийте ме, а аз ще пикая върху вас цяла нощ! През целия си живот съм посягал, напрягайки всичките си ресурси, към моите свободи, моите власти и моите удоволствия. Когато бях роб понякога посягах към тези неща преждевременно, понякога по един жесток начин, понякога с гигантска болка, и с нанасяне на рани по тялото, по моето и по чужди тела. Когато станах свободен разбрах, че властта, свободата, удоволствията, в които ти и аз ще потънем тук през тази нощ, могат да се случат само по законите на маргиналността, в една ексцентрична гражданственост, която ни позволява да ги схванем, едното и другото, с такава зашеметяваща сила и радост, каквито онези, които ги дебнат като роби никога не могат да си представят. А, виждам че това повдига твоя интерес! Протягаш се към моя нашийник — ето го! Искаш си го обратно? Но аз ти отбивам ръката с удар. Ти се усмихваш в очакване: чакаш и аз да потвърдя удоволствието което ти, също като мен, знаеш, че може да бъде максимално възбудено чрез добре планирано отлагане, докато стигне до наистина ужасяващи висоти. Щеше да ти хареса нашата революция, Удрог, ако би имал смелостта да се включиш или късмета да оживееш. Единственият проблем с такива ексцесии бе, че никога не знаех дали новият партньор, минаваш през леглото ми по пътя към моята кауза щеше да дебатира с мен до утрото или да ми изчука и издуха мозъка. Както и да е, получавах толкова и дебати, и секс, че и половин ден не минаваше без да ми се случи едно от двете. О, да, имах и кошмарите си. Имах и добри сънища също така. И двете изискват критичен анализ.
"Това бе работата за вечерите.
"Да, безпокоях се за кривиците и правиците в тези сънища, обсъждахме ги с моите съратници и приятели в продължение на много дълги нощи, докато тъмното свърши и навлезем в следващия бляскав ден. Но докато позволявах на тези пътеводители да ме водят, никога не им позволявах да ме възпират. И имах късмета, през всичките тях, да притежавам любовник, който ме обичаше но не вярваше в мен. И макар през първите години той да се сражаваше непрестанно заедно с мен, накрая любовта му се превърна в омраза. После го заместих с любовник, който вярваше в мен, но не ме обичаше. И когато след това, след една шепа години той разбра, че онова, което го държи обвързан с мен е само ентусиазмът породен от един сън, неговата вяра премина в безразличие. И той изчезна нанякъде. Макар да съм го търсил, по различни мои си начини, не съм го виждал откак взех властта. Но съм им благодарен и на двамата за критичния анализ който, по своите много различни начини, те ми дадоха. И често си мисля че, ако бях прокълнат да имам любовник, който ме обича и вярва в мен едновременно, най-вероятно щях да се превърна в онзи тиранин и онова чудовище, което първият винаги подозираше, че вече съм, а вторият, макар полусляп, винаги виждаше, че мога да стана.
"Но в края на краищата бях извикан във Висшия Двор на Орлите от императрицата, чието царстване е дълго и лежерно, за да продължа работата си отвътре между неговите стени. Моето министерстване отначало се стовари върху мен, казвам ти Удрог, като някаква чума. Помислих си, че от този момент насетне ще съм ограничен до революция само на дневна светлина. В тези първи месеци в Двора имаше периоди, когато съм седял часове наред на своето бюро и съм се чувствал, все едно умирам от глад насред изобилието. Но веднъж щом двеста роби започнаха бунт в Ажила пак се наложи да препускам извън Колхари в светлината на луната, тъй като бях единственият, който те допускаха да преговаря с тях от името на повелителите. Друг път дойде доклад посред нощ, че някакъв западен барон, постепенно полудяващ докато пред неговия взор властта и имотите му се стопяват под натиска на времето и икономиката, е започнал масово да изтребва граждани и роби, като твърдял, че това са жертвоприношения, изисквани от него от старите богове, които някога господствали в южните земи. Трябваше да водя войска срещу него — и пак аз, с моят меч бях онзи, който, след цял ден битка в проливния дъжд, му отсякох главата така, че тя се кандилкаше от тялото му само на едно сухожилие, докато литрите от неговата кръв се изсипваха върху джвакащия пясък. Да, имаше достатъчно от нощта останало в моята работа, та да задоволи който и да е търсач на приключения. И скоро научих, че свободата в Двора по нищо не се различава от слободията, която бях практикувал навън, като по същото време разбрах, че повелителят, когото бях мразил най-много през цялото това време бе сега най-конкретната действителност, с която трябваше да си имам работа, сутрините и вечерите, в камарата на съвета — ако исках дните да са мои. Това бяха смели и брутални времена в една смела и брутална страна. Бях поканен в Двора не просто като някакъв мъж, а като мъж с мисия и страст. Как реализирах двете си беше вече моя работа. И така, роб на 17, бях уважаван министър на 47, преследващ моите собствени политически цели с цялата енергия и отдаденост, които можех да събера (пак същите, които бях формирал в главата си през онази нощ толкова отдавна) — докато накрая, с
